Сутрешни молитви: за какво молят Бога неизвестните подвижници? – II част

Втората част на светоотеческите молитви от утринното правило се състои от текстове без установено авторство. Те включват две молитви към Пресвета Богородица, една към Господ Иисус Христос и една към Ангела пазител.
Седмата молитва към Небесната Царица е написана в красива художествена форма. Неизвестен автор е изразил в нея цялата си любов към Божията майка. Той я моли да даде благодат на ума му, да го наставлява в изпълнението на Божиите заповеди, да го укрепва в молитвената бдителност и да го освободи от оковите на греховните падения. Чрез изразните средства авторът на молитвата показва духовната връзка между Богородица и нейния Син: Тя е родила Подателя на временния и вечния живот, родила е Невечерна Светлина, станала е Чертог на Владиката и е дала на света Лекаря на душите.
От изобилието на едно любящо сърце молитвеникът нарича Богородица Пренепорочна, Пресвета, Пречиста, възвишена над Ангелите, Светлоносната Сянка, която угася ослепителния Лик на Христос, за да може Той да бъде видян от целия свят. Тези хвалебни слова са смесени с покайния плач на молещия се, който осъзнава своята греховност и несъвършенство в сравнение с Божията майка, станала най-съвършен съд на Божията благодат.
Осмата молитва е отправена към Спасителя. Тя разкрива един важен духовен въпрос: добрите дела или искрената вяра са по-висши в очите на Бога? Без да отрича ценността на добрите дела, авторът посочва приоритета на вярата пред действията в делото на спасението. „Ако Ти би могъл да ме спасиш заради делата, това не би било милост и дар, а по-скоро дълг” – твърди той. Грешният човек никога не може да изплати неизмеримия дълг, който има. Той ни е простен от Господ чрез Неговата Кръстна смърт, като Той ни дарява вяра в Неговото изкупително дело. Затова авторът на молитвата възкликва: „Нека ми се зачете вярата вместо делата, Боже мой, тъй като Ти не ще намериш дела, които да ме оправдаят. Но нека тази моя вяра е достатъчна, нека говори в моя защита, нека ме оправдае и ме направи участник в Твоята вечна слава”. В Спасителя е цялата надежда и подкрепа за молещия се човек. Той Го моли за спасение, дори когато вкаменената му душа не желае това. „Ела ми на помощ скоро, побързай, аз загивам!” – вика той. Иска да обича Бога така, както някога е обичал греха, който го е пленил, и да служи на Бога повече, отколкото някога е служил на измамника сатаната.
Както в сутрешните, така и във вечерните молитви има обръщение към Ангела Пазител. Той ни съпътства през целия ни живот, протягайки крило за помощ. Но често, доброволно съгласявайки се с греха, ние отхвърляме тази ангелска помощ.
В деветата утринна молитва молим нашия Пазител да не се отдръпва от нас, да не позволи на злия демон да властва над нас чрез тленното ни тяло, да хване здраво нашата нещастна и отпусната ръка и да ни поведе по пътя на спасението.
Поредицата от утринни молитви завършва с още едно обръщение към Пресвета Богородица, в което се изброяват някои грехове (отчаяние, забрава, неразумие, нехайство и всички нечисти, зли и богохулни помисли), произлизащи от окаяно сърце и помрачен ум, и се съдържа молба за избавление от тях. Тази молитва може да бъде открита не само сред утринните молитви, но и в монашеското правило „Пятисотница”. Монахът я чете след всеки сто кратки молитви, като моли за помощ Божията майка в нелекия си подвиг.
Утринното правило завършва с няколко кратки молитви към светеца, чието име носим; химна „Радвай се, Дево, радвай се!”, написан по подобие на Благовещението на Архангел Гавраил, и тропар (тематична песен) към Кръста Господен, който има особена сила да ни пази от злото. В самия край на правилото християнинът може да прочете помен за здравето и покоя на близки, роднини и познати.

Превод: Виталий Чеботар
Източник: pravlife.org