Как започват сутрешните молитви – I част

Денят на православния християнин започва със сутрешни молитви. Започваме да ги четем веднага, след като се събудим.
В Молитвеника има ясно указание за това: когато станете от леглото, без да се лените, вземете благословение от Бога с думите: „В името на Отца и Сина и Светия Дух. Амин”. В някои молитвеници е посочено вместо тази молитва да се чете молитвата на митаря: „Боже, бъди милостив към мен, грешния!” от евангелската притча за митаря и фарисея. След първите молитви следва да се постои за кратко време „в мълчание, докато се успокоят всички чувства”, и едва след това да се започне четенето на останалите молитви. След като сме се разсънили и сме се въоръжили с внимание, започваме утринното правило.
Сутрешните и вечерните молитви, както и всички църковни служби, имат неизменна част, която се нарича „обикновено начало”. В него ние отправяме прошения към всички лица на Пресветата Троица. „Обикновеното начало” започва с възглас, в който молим Господ Иисус Христос за милост по молитвите на Неговата Пречиста Майка и всички светии. След това следва малко славословие: „Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!”.
След това четем молитвата към Светия Дух „Царю Небесни”, в която изброяваме главните свойства на тази Божествена Ипостас: Утешител, Дух на Истината, вездесъщ, всичко изпълващ, Източник на доброто и Подател на живота. Молим Го да дойде, да се всели в нас, да ни очисти „от всяка сквернота” и да спаси нашите души.
След тази молитва последвателно се чете Трисветое и „Отче наш”. Между тях има и кратка молитва към Пресветата Троица за очистване от греховете, опрощаване на беззаконията, посещение на благодатта върху нас и изцеление от недъзите ни.
С това завършва „обикновеното начало”. Гръцките богослови сполучливо наричат тази част от правилото „малката Литургия”, тъй като Божествената Литургия е главното богослужение на православните християни, Църквата включва нейните основни молитви във всички богослужения. Последователността на молитвите на „обикновеното начало” е същата като в Божествената Литургия. Така с молитвата към Светия Дух свещеникът предизвестява началото на Божествената Литургия, Трисветое се пее тържествено от хора преди четенето на Свещеното Писание, а молитвата „Отче наш” предхожда главното тайнство на Църквата – Светото Причастие.
Първата част на утринното правило завършва с тропари – кратки молитви, отправени към Бога Троица с прошения да просвети ума и сърцето ни и да ги подготви за прославяне на Господа. След тези молитви се чете молитвата към Пресветата Троица, в която благодарим на Бога за това, че ни е събудил от сън, и просим благословението Му за ежедневно поучение в Божието слово, изпълнение на заповедите Му, изпълнение на Неговата свята воля и по-нататъшни молитви към Него през целия ден. Важно е тези прошения да не са голословни, а да са „на първо място” в духовния дневен ред за всеки ден.
Молитвите на „обикновеното начало” са последвани от 50-я псалом и Изповеданието на вярата, по-известно като Символ на вярата. Те се различават по своя произход от по-нататъшните молитви. Ако основните текстове на утринното правило са молитви на светите отци, то 50-ят псалом е съставен от старозаветния пророк и цар Давид, а Символът на вярата има по-скоро догматичен, отколкото аскетичен смисъл.
Появата на тези текстове в утринните молитви се обяснява с пренасянето им тук от Полунощницата, където те също следват един след друг, разделени от 17-та катизма. По този начин се подчертава живата връзка между личната молитва и църковната молитва. Така 50-и псалом предшества четенето на каноните в най-тържествения момент на Утренята и се четат като част от молитвите на 3-ия час. А Символът на вярата от сборника на християнските догми се е превърнал в истински химн, който всички вярващи пеят в унисон на Божествената Литургия.
50-и псалом е не само перла на старозаветната химнография, но преди всичко покаен плач на свети пророк Давид. И до днес той има отклик в душата на всеки, който ежедневно принася на Бога покаяние за извършените грехове. Зад поетичните редове на псалма се крие ужасната трагедия на царя, която той не може да забрави до края на живота си. Воден от греховната си страст към Вирсавия, жената на неговия войник Урия Хетееца, Давид организира убийството му, което дава възможност на царя да вземе вдовицата за своя съпруга. Пророк Натан го изобличава за ужасния му грях и покаянието прониква в страстната душа на военачалника, превръщайки го не само в свят човек, но и в пламенен певец на Божественото величие.
Плод на Давидовото покаяние е и известният 50-и псалм. Тълкувателите забелязват в него, освен покайните чувства, и ясно пророчество за предстоящото слизане на Светия Дух върху апостолите, а след това и върху всички християни. За това свидетелстват думите на псалмопееца: „Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене. Не ме отхвърляй от лицето Си и Светия Твой Дух не отнимай от мене” (Пс. 50:12-13). Неслучайно тези редове от псалма се произнася от свещеника в олтара, преди силата на Светия Дух да слезе върху Светите Дарове, превръщайки ги в истинското Тяло и Кръв Христови.
След покайния псалом следва Символа на вярата, който обобщава встъпителната част на утринните молитви. Символът на вярата е съставен с общите усилия на видните йерарси на Църквата по време на първите два Вселенски събора, проведени в Никея (325 г.) и Константинопол (381 г.). Утвърждаването на Символа на вярата слага край на борбата за чистотата на вярата и представлява основата на надеждната защита на Църквата срещу дръзките посегателства на еретиците. Всеки път, когато го препрочитаме, си припомняме, че Църквата има солидна доктринална основа, за чиято цялост хиляди мъченици и изповедници са жертвали живота си.

(Следва)

Превод: Виталий Чеботар
Източник: pravlife.org