„Царството Божие: Проповедта на планината“ – насъщна книга за пътя към Христа в моралните неясноти на съвременния свят

„Царството Божие: Проповедта на планината“ (Омофор, 2006) е една истински специална книга. Не само защото Проповедта на планината е най-дългият непрекъснат текст в Новия Завет, който представлява съществената част от учението на Иисус Христос. Не само защото книгата запълва онази празнота относно Библията, която за съжаление съществува в православната библейска херменевтика. Не само защото е ръководство за всеки християнин, който иска да разбере какво именно значи да бъдеш Христов последовател. Но и най-вече заради забележителната личност на нейния автор.
Архиепископ Дмитрий (Ройстер) е роден в САЩ. Приема православието през 1941 г., бил е иподякон в Украинската православна църква, под омофора на Константинополската патриаршия. Постъпва в американската армия през 1943 г., след което преминава интензивно обучение по японски и лингвистика в Мичиган и Езикова школа на военното разузнаване в Минесота. По-късно той служи като японски преводач в ранг втори лейтенант в щаба на генерал Дъглас Макартър. Ръкоположен е за свещеник през 1954 г. и е един от основателите на православната църква „Св. Серафим“ в Далас. Учи в Семинарията на Свети Владимир, като същевременно преподава испански език в университета Фордъм. Негови преподаватели са изключителни личности като протопрезвитерите Александър Шмеман и Джон Майендорф, и професор Серж Верховской.
Посветен в епископски сан през 1969 г. , а през 1993 г. е въздигнат в архиепископски сан. Съвременниците и духовните му чада го описват като забележителен духовник, всестранно развита личност – уникална комбинация от вяра, талант, интелигентност и харизма.
Самият той споделя, че придобитите в армията добра физическа подготовка и телесно здраве, са само още една благословия, която трябва да се използва в служба на Бога. Верен на това си убеждение, в продължение на години пътува неуморно, докато обхожда епархията си от цели 14 щата, посещавайки енории и основавайки мисии.
Архиепископ Дмитрий  успява да въведе своята прогресивна визия за евангелизма и църковния живот и да изгради солидна основа на православната традиция. Характерният му стил да проповядва и води не чрез укази, а чрез личен пример, изгражда неговото изключително влияние и популярност.
Ето защо и неговите текстове върху Проповедта на планината, събрани в едноименното издание, са особена рядкост и ценност за всеки православен човек. Независимо от изследванията през годините на този така важен библейски текст, няма да се намери толкова задълбочен и проникновен анализ, като този на архиепископ Дмитрий. В него, той представя в логичен ред цялата Проповед на планината, като дори заглавията на отделните глави, сами по себе си, са изрядна нейна структура: Обявяване на Царството, Законът и Евангелието, Новият живот в Христа, Пътят към светостта.
С изключителна пастирска грижа и изследователска прецизност авторът се фокусира върху всички онези неизяснени или спорни думи и изрази, чието значение обаче е съществено. Отец Дмитрий разяснява тяхното тълкувание, базирайки се на оригинално им значение на гръцки и еврейски език, както и връзката с цялостната православна традиция и етика.

„Истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне” (Мат. 5:18). И най-малката подробност ще бъде изпълнена. „Йота” (iota на гръцки) се отнася за еврейската буква „йод”, буквално най-малката от 22-те съгласни, а „чертица” (keraia на гръцки) вероятно означава обикновен декоративен елемент при писане* . Смисълът на казаното от Господа е очевидно: Той има предвид целия закон.“
„Не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагоги и по улици, за да ги хвалят човеците”. Той нарича тези щедри хора „лицемери” – (hypocrite) – дума, която първоначално е означавала „актьор”. А думите, преведени „за да ви видят”, theatinai, е да ви видят в театъра, theatron.“

Голяма ценност е и анализът на Господнята молитва, в който архиепископ Дмитрий изчерпателно и проницателно обяснява всеки израз, така че да бъде напълно и всецяло разбран и осмислен от читателя.

„… „Отче” е име, което показва нашата връзка с Бога. С Него говорим като с любящ баща и се обръщаме към 103 Него с любов и доверие. Когато Той добавя, „Който си на небесата”, Той ни казва, че в молитва ние първо издигаме умовете и сърцата си от земните грижи и съсредоточаваме вниманието си върху Него като свет и съвършен и от Когото ние зависим…
… Преди всичко друго, като Божии деца, ние молим името Му да се слави в нас, в нашия живот и дори в нашите най-съкровени мисли…
… После обявяваме целта и стремежа на нашия собствен живот като християни: Царството Божие да стане реалност сред нас и в нас дори в този живот в настоящето, тъй като царството вече е там, където има любов…
… Когато молим Божията воля да се изпълни на земята както е на небето, ние молим тя да се изпълни най-първо в нас и чрез нас. Трябва да бъдем покорни, винаги търсещи да разберем каква е Божията воля за нас…
… Този хляб, както ни учи Божието слово, се разбира поне по три начина. Самата дума „насъщен” е превод от гръцката epiousion. Това буквално означава „над същността” и някои от отците на Църквата (като св. Кирил Йерусалимски) учат, че това означава духовния хляб на Евхаристията, най-чистото тяло на Господа…
… „Дългове” се използва, за да обозначи всякакъв вид простъпки, тъй като самата дума предполага задължения и към Бога, и към ближния ни, дългове на поведение и чувства, които не сме изплатили. (Ако се оспори, че в съвременния език „дългове” обикновено има нещо общо с пари, може също да се посочи, че „простъпка” означава и нарушение на граница на владение.)“ и т.н.

В своите дълбоки и проникновени анализи, архиепископ Дмитрий обяснява и най-сложните текстове, така че всеки да разбере техния смисъл в контекста на православното учение, както и спрямо библейските събития, но и да ги приложи в съвремието и настоящия си живот. Нещо повече – с уникален научен подход, духовна ревност и пастирска бдителност, той говори и за блаженствата и техния духовен ред:

„Епископ Дмитрий е от хората, които говорят без заобикалки. Той казва, че Блаженствата не са „списък на произволни добродетели”, а „Божиите безусловни и вечни нравствени изисквания”. На друго място той говори за тях като „първи принципи”: „логическа последователност, в която начинът на усъвършенстване на духовния живот ни е дадена от нашия Бог Иисус Христос”. Тези твърдения още веднъж показват усилията на един православен епископ да даде простичко, но здраво учение на паство, заобиколено от нравствена неопределеност и отклонили се от вярата учения на секуларизираното общество със своите лъжепророци (понякога облечени в одеяния на религиозни водачи) и празни надежди“, пише свещ. Пол Лейзър.

Неизброими са достойнствата на текстовете, събрани в изданието „Царството Божие: Проповедта на планината“. Но още по-безчетни са заслугите на епископ Дмитрий за разяснението на всички морални въпроси в съвременния свят за всеки, който тръгва по пътя на Христа, но живее в моралните неясноти на едно секуларизирано общество. В контекста на Великия пост, в който се намираме, няма как да не цитираме думите му, че: ако нямаме съзнание, че трябва да се преобразим в подражание на Христос, постът е безполезен. А за безплодното формалното спазване на поста, свидетелства и примерът за Ной и Мелхидесек, които не са били обрязани, нито пък са спазвали Съботата, но са били угодни Богу.
Както споделя един от многобройните читатели из целия свят: „Царството Божие: Проповедта на планината“ не е книга, която е предназначена за бързо и повърхностно четене. За да се възползвате в пълнота от духовните послания в нея, всяка глава трябва да се чете бавно, с осмисляне и наслаждение.

За поръчки от издателството: фондация „Покров Богородичен“, издателство „Омофор“, бул. Черни връх 68, София 1470, тел. 0886 149 991.
За онлайн поръчки от сайта на издателство “Омофор”: ТУК>>>
За онлайн поръчки от ателие – книжарница „Къща за птици“: ТУК>>>