„Църквата в съвременния свят” – град, който стои навръх планина

Автор: Зарина Василева

Достоен духовник, ерудиран учен и мъдър богослов, прот. д-р Радован Бигович остави огромна празнина в съвременното богословие. В негова памет на български език е издадена неговата последна книга „Църквата в съвременния свят” (Омофор, 2013). В нея са разгледани най-новите и актуални теми, които са станали съдбоносни за човека: проблемите на екоетиката и биоетиката (генното инженерство, изкуственото оплождане, евтаназията, трансплантацията и аборта), а заедно с тях и проблемите на етиката на институциите и на труда, на геополитическите системи и корпорации в абсолютната им доминация в съвременното общество. Основната богословска и пастирска грижа на автора във всеки един момент остава грижата за живота и достойнството, за свободата и уникалността на човешката личност, пише преводачът на книгата доц. д-р Свилен Тутеков.

Съвсем тенденциозно първата глава от книгата е посветена на вярата днес – как я разбира и изповядва съвременнияш човек и какво значение има тя за живота му. Какво не е вярата изчерпателно изброява прот. д-р Бигович:

„Какво не е вярата? Вярата не е интелектуално знание, нито моментно религиозно чувство, което възниква и изчезва. Предмет на вярата не са абстрактните идеи, а конкретните личности, в които човекът има доверие. Вярата не е някакво мнение, морално предписание, убеждение, което се основава* на мъдруване. Вярата не е механично повтаряне, рецитиране на това, което си научил, нито пък е приемане на някаква теория за нещата, за които всъщност нищо не се знае. Постмодерният човек разбира вярата като някогашен стил на съществуване, като нещо „отминало”. Вярата е консервативна – нещо, което е противоположно на модерното. Днес имаме дълг към това, което е било вчера. Вярата не е научна истина, обществени навици, национална традиция. Вярата не е впечатление или усещане, оптимизъм спрямо живота, удовлетворена нужда от сигурност. И все пак в нея има и нещо от всичко това.“

И завършва с едно най-точните и изчерпателни описания на вярата:

„Вярата е дар Божий… Вярата е живот… Вярата е човешкият диалог с Бога, с природата и с другите човеци. Вярата е стил на живота, а не една негова част.“

С особено силна социална чувствителност прот. Радован Бигович споделя визията си за Църквата като обществено явление, „ново общество”, „град, който стои навръх планина”, модел и образец на всеки земен град и общество. Изследвайки големите пороци на съвременното гражданско общество, той припомня една фундаментална, но все по-пренебрегвана роля на Църквата, а именно да води диалог и да сътрудничи с гражданското общество и особено да окуражава онези субекти, които се застъпват за помощ към слабите, за хората в неравностойно положение и за дискриминираните:

„Църквата не може да не подкрепя правото на всеки човек да участва активно в обществения и публичния живот. Нуждата от сдружаване е изконна потребност на човешкото битие. Това е проява на най-дълбокия вопъл на човека за другия. Днес и в рамките на самите църкви и религиозни общности се появяват различни „братства”, „сестринства”, „движения” и други организации, което е последица от нефункционирането на енориите, на епархиите по църковен начин или реакция срещу подчертания клерикализъм на Църквата.“

Задълбоченият преглед на възникването, историята и видовете човешки права през тяхната морална и демократична парадигма, е особена ценност за съвременното християнско общество, в което те биват релативирани или пък погрешно интерпретирани:

„Те не са основани на онова, което човекът е, а на онова, което той прави. Дали тогава това означава, че човешките права принадлежат само на „моралните”, но не и на „неморалните”, понеже тяхното достойнство е „едва разпознаваемо”? Такова заключение следва от някои скрити между редовете мисли. Така се поставя под въпрос универсалността на човешките права. Те трябва да принадлежат на всеки човек без изключение – на моралния и неморалния, поради факта, че той е човешко същество. Самото понятие за права (а и за човешки права) предполага равенството на всички хора. Църквата се противи на т. нар. декларации за човешките права от трето и четвърто поколение, защото смята, че те накърняват човешкото достойнство и по индиректен начин поставят под въпрос и самите човешки права. Реално човешките права могат да бъдат защитени, ако едновременно се зачитат правото на Бога и правото на природата. Абсолютизацията на човешките права неизбежно застрашава правата на природата и правата на човешката общност, което има за последица и нарушаването на самите човешки права. Това дори ги прави невъзможни.“

Стожер на Православието, но и духовник, чието живо, действено и отговорно богословие се приближава до човека и неговата търсеща душа, вместо да го отблъсква с непробиваема и неразбираема обвивка, прот. д-р Бигович горещо призовава за постоянен диалог на църковните училища с енориите, епархиите, манастирите и другите духовни центрове, убеден в основната мисия на богословието – да открива нови пътища за пристъпване към Бога.

„Безплътното богословие, богословието, което отхвърля разговора с широките обществени и културни реалности на своето време, е непонятно, независимо дали става въпрос за отношението му с модерното, постмодерното, или късно модерното. Богословието, което не приема „тялото” на своето време, е еднакво неразбираемо – както е непонятно, че Църквата може да бъде изолирана, че може да откаже да излезе от себе си и да се срещне със света и историята, да ги евангелизира и преобрази. По същия начин, Църквата и нейното богословие не могат да вървят напред в света и в същото време да пренебрегват или подценяват света, който ги заобикаля, само защото той не може да бъде „християнски” или защото не е такъв, какъвто те биха искали да бъде. Църквата и нейното богословие не могат да мотивират човека от днешния ден, човека от епохата на модерността и късната модерност, докато Църквата нехае и подценява съвременния свят и докато забравя, че той е материалното откровение и тяло, което трябва да вземе върху себе си.“

В предговора към книгата, доц. д-р Тутеков синтезира приноса и ценността на труда на прот. д-р Радован Бигович така:

„Отец Радован е убеден, че именно въз основа и като продължение на тази вяра богословието би трябвало да изгражда своя социална и политическа теория, която да е реално въплъщение на православната философия на живота и автентична проява на църковния начин на съществуване. Той търси принципите на тази социална и политическа философия в подчертано антропологичен и еклисиологичен ключ и я подчинява на две основни цели: 1) запазването на ценността и достойнството на човешката личност и 2) християнски вдъхновената творческа критика на културата и обществения живот.“

Трудно е да се изброят всички достойнства на „Църквата в съвременния свят”, но тя е непреходно и задължително четиво за всеки човек, отправил поглед в Църквата, особено на фона на последните събития в църковния ни живот.

*На сръбски език тази поговорка звучи: „Без невоље нема богомоље”, в което се вижда играта на думи. (Б. пр.)

За поръчки от издателството: фондация „Покров Богородичен“, издателство „Омофор“, бул. Черни връх 68, София 1470, тел. 0886 149 991, Ивайло Недков.

За онлайн поръчки от сайта на издателство “Омофор”:ТУК>>>

За онлайн поръчки от ателие – книжарница „Къща за птици“:ТУК>>>