Срещу расизма и ксенофобията

Братя и сестри, чеда мои, днешният ден е посветен на припомнянето на нашия християнски дълг да обичаме всеки човек като образ Божий и да го обграждаме с нашето внимание и грижа. Особено да си припомним своя дълг да обичаме онези наши братя, които са се подслонили в нашата страна, търсейки по-добри дни за себе си и своите семейства.

Нашият Господ е ясен, критерият дали ще сме благословени от Отца Му или ще отидем като “проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели” е само действената любов към страдащите ни братя. За страдащи Господ посочва гладуващите, жадуващите, лишените от дрехи, болните, затворените и странниците. Особено това се отнася за емигрантите, намиращи се в нашата страна, ако не покажем действителната ни и искрена грижа към тях, ако не ги обичаме като братя и още повече като лица по образ и подобие Божие, то тогава нарушаваме основната заповед на Господа.

Виждам, че в пространството на общественото мнение тенденциозно се излагат само проблемите, предизвикани от чужденците. Тези изолирани случаи се представят като общо състояние и предизвикват в съгражданите ни чувства на расизъм и ксенофобия. Аз ви уверявам, че това разбиране е погрешно. Истината е, че почти всички емигранти, които се намират в нашата страна и са десетки хиляди, живеят мирно и много сурово се борят за хляба насъщен. Въпреки, че много от тях са с научно образование и титли, те извършват такива работи каквито им се предлагат, дори и най-опасните и вредни за здравето, които вече трудно се приемат от гърци.

Повечето емигранти имат семейства в Гърция или в своята родина, които работят изнурително и се лишават почти от всичко. Тези, които са в страната ни заедно със своите семейства, изпращат децата си в гръцките училища и определено се стараят да се включат в обществото ни като равностойни граждани, а други очакват удобен случай да емигрират в Западна Европа или в Северна Америка. Мнозина от нашите братя емигранти грубо се онеправдават от сънародниците ни, които ги експлоатират и се държат с тях като че ли са чеда на един по-нисш Бог. Това трябва да се изкорени и всички ние сме длъжни да допринесем за това.

Никой и никога не трябва да забравя, че първият странник за християните бе самият наш Господ Иисус Христос, че във Витлеем Той дойде в света в едни ясли, защото “нямаше място де глава да подслони”. Примерът на изпитанието, преминато от нашия Господ с първото отваряне на очите Му в този свят нека бъде утеха за всички емигранти, които винаги трябва да помнят, че изпитанието се преминава чрез молитва и действен живот и накрая води във Възкресението. От друга страна обаче, ние, приемащите ги, имаме голяма духовна полза да им помогнем да преодолеят леденото безразличие на обществото.

Братя и сестри, чеда мои, по повод днешния ден аз ви моля от дълбините на душата си да отворите вашите сърца и да прегърнете като брат всеки емигрант. Дайте му в изобилие обичта, вниманието и топлата грижа, които му се полагат като чедо Божие и още повече като лице достойно за почитта и уважението ни. Нека направим нужното, че всеки емигрант да се почувства така, като че ли се намира в родината си, като че ли е при семейството си. Гърците са живяли от векове с емигрантите в мир и обич, и също така днес, в страните, където живее нашата диаспора, на нея й е дадена възможността да спазва националните си обичаи и същевременно да направи видимо присъствието си в политическия, обществения, културния и икономическия живот. Нека и ние покажем, че носим духа на гостоприемството, който в родината ни е обожествен още от античността, и нека докажем, че не само не сме изостанали в него, в сравнение с другите народи на Европа и Америка, а напротив, че отдаваме повече съчувствие и по-голямо внимание към всеки емигрант, намиращ се в страната ни, откъдето и да е дошъл и каквато и религия да изповядва.

С цялата ми обич към всички вас, ваш горещ в Бога молитствувател,

† Христодул, Архиепископ Атински