Стефановден
Неземна радост ни споходи през коледните дни. Христос се роди! Христос слезе от небесата! Христос е вече на земята! Сърцата ни са пълни с възторг. Възвисяваме се! Пеем с ангелите: „Слава на Бога във висините”, молим се с Църквата на земята да има мир и правим всичко възможно да обединим силите си и добрата воля да пребъде между човеците в Родината, в обединена Европа и в света.
Новороденият Богомладенец донесе радост, надежда, мир и много любов на земята. Св. апостол Павел ни уверява, че Той е същият вчера, днес и вовеки. Неговият живот стана идеал, към който трябва да се стреми всеки човек.
Вярно, труден е този стремеж и трънлив е пътят му. Колко мъки и тормоз изпитват неговите последователи! Дори до кръв страдат мнозина от тези, които следват Христа. Претърпели всички мъчения в името Христово обаче, Христовите подражатели се удостояват с венеца на славата, с който ги награждава Господ както на небето, така и на земята.
Между тях с особена яркост блести днес празнуваният св. апостол, първомъченик и архидякон Стефан – един от седемдесетте Иисусови ученици, старшият от седемте дякони в най-древната апостолска Църква, прилежен ученик от прочутата школа на Гамалиил.
Изпълнен с Божествена благодат, с вяра, сила и дар слово, св. Стефан, както четем от апостолското четиво, вършил големи чудеса и личби между народа (Деян. 6:8). Славата му се пръснала из цял Йерусалим.
Макар че прякото му задължение било друго, той доста се потрудил за Словото Божие. Проповядвал неуморно, с ентусиазъм разпространявал светлината на евангелското учение. По неговото благовестие мнозина повярвали в Бога. Имало, разбира се, и противници, които не могли да противостоят на мъдростта му, на духа, с който говорел, което ги ожесточавало. Всеки спор бил тържество за св. Стефан. Те виждали, че насреща им стои Божи човек, прекрасно владеещ юдейското учение и умело използващ прийомите на ораторското изкуство. Нравственото им безсилие дори ги накарало да използват лъжливи свидетели като обвинители. Отнесли въпроса до съда. Наклеветили го, че говори хулни думи против Бога и закона и нарушава обичаите, останали от прадедите им (Деян. 6:14).
Като ангел бил св. Стефан сред съдиите в Синедриона. Лицето му светело от сиянието на Божествената благодат. В обясненията си той ги уверил, че вярва съгласно Закона и пророците и не той хули Бога, а те, които, подражавайки на отците си, гонят и убиват Божиите люде. Убили дори Самия Господ.
Говорил смело св. Стефан. Речта му, всеизвестна в църковната история, била дръзновена, подобна на Иисус-Христовата (Мат. 23 гл.). Ученикът говорил съвършено, в духа на Учителя си. Словата му възбудили неописуема ярост у противниците му. Сърцата им се късали от яд. Скърцали със зъби срещу него.
Озарен от Дух Свети обаче, св. Стефан погледнал към небето, видял Славата Божия, небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога (Деян. 7:56).
Това още повече озверило противниците му. Отвсякъде притискан, той бил изведен вън от града, при потока Кедрон, където претърпял мъченическа смърт. По предание, в същото време, когато убивали св. Стефан с камъни, отдалеч св. Богородица и св. Йоан Богослов се молели Господ да укрепи силите му и да приеме мъченическата му душа.
Кое обаче е най-характерното тук? Опръскан в кръв, с големи болки, с рани по главата и лицето, зашеметен от ударите с камъните, св. Стефан намерил сили в себе си и превивайки колена, преди да издъхне, възкликнал: „Господи, не зачитай им тоя грях” (Деян. 7:60).
Така, повтаряйки Голготската молитва на Христа, св. Стефан предал Господу духа си на тридесетгодишна възраст, на 27 декември в 34-а година след Рождество Христово.
Предсмъртните му думи чули всички, включително и тарският юноша Савел, впоследствие великият апостол Павел.
Ето така завършил земния си живот св. архидякон Стефан. Неговата смърт представлява едно от най-светлите явления в историята на светата Христова Църква. Чрез нея светият първомъченик възлязъл към Седящия отдясно на Отца. Светите отци го наричат начатък на мъченията, учител на страданията за Христа, основа на доброто изповедничество, врата на мъченичеството, вожд на борещите се за Христовата правда.
Св. Стефан за пръв път изразил идеята за вселенското християнство, проповедник на което впоследствие станал св. апостол Павел. Духовната връзка между двамата е очевидна. Блаженият Августин казва, че „ако Стефан не бе се молил, то Църквата нямаше да има Павел”.
Със сигурност за знае от житието на св. първомъченик и архидякон Стефан, че той е бил измежду покръстените елинисти-евреи. Когато евреите го убили с камъни, те оставили тялото му извън града, за да бъде изядено от зверове, кучета и птици. През нощта, обаче, Гамалиил – известен еврейски законоучител и учител на св. апостол Павел, заедно с апостол Варнава, отишъл, взел и погребал тялото на светеца в своето имение в Кафарганда.
В 415 г. Гамалиил се явил три пъти на о. Лукиан, свещеник в Кафарганда, и му открил историята и мястото, където бил погребан св. Стефан. О. Лукиан взел благословение от Патриарха и изкопал останките на светеца от гроба, от които излизало благоухание. Така мощите на св. Стефан били преместени в храма на Сион и погребани с чест. Мнозина болни се излекували от страданията си. След време мощите били преместени в Константинопол (днес Истанбул).
Така че Гамалиил, за да дръзне да погребе тялото на св. Стефан в онова тревожно време, и то в своето имение, а в 415 г. да се яви на о. Лукиан и да извести новината за св. му мощи, ясно е, че св. Стефан му е бил на сърце, защото го е познавал много добре като еврейски законоучител.
Убийството на св. Стефан дало повод за голямо гонение срещу Църквата. По предание, в деня на смъртта на първомъченика били избити две хиляди последователи на Христа, в това число още един дякон от седмината – Никанор.
Каква е поуката от Стефановден?
Да смирим сърцата си и да преклоним глава пред новородилия се Христос. Да помним, че вечният задгробен живот започва от земния с укрепването в нас на вярата и любовта към Бога и човеците. Да отстраним злобата с молитва и добро. Да се молим за тези, които ни ненавиждат. Да гледаме към небето, като се извисяваме нагоре, и да изпросваме от Бога небесните блага. Амин.
Из книгата "Да пазим Божия закон", ИК Омофор
Стефан – „прилежен ученик от прочутата школа на Гамалиил“? Това е фарисейска школа, в която е учил и ап. Павел, а в Деяния за Стефан се казва, че е елинист и в речта си той открито отрича йерусалимския храм и неговия култ, който е абсурдно за фарисей. Мисля, че дори проповедите трябва да се опират на историческа основа, а не само на реторика.
Безплатна книга – Путь к священному безмолвию. Малоизвестные творения святых отцов-исихастов:
http://uploading.com/files/b1fda8mb/Put_k_sv_bezmolviu-0.rar/
Отец Павле, Митрополита на Америка, Канада и Австралия – на Западното полукълбо много добре знае защо е нужно да се говорят и пишат лъжи, иначе трябва да стане инок в някой Троянски скит, за което не е готов. Този същият в момент на пъчене се е заклел, че с дявола уртак-другар- щел да стане, но енорията свети Иоан Рилски или ще я затрие, или ще я вземе. Без коментар. Леки и спасителни дни отче Павле!
Има хора, които са по душа добри. Йосиф е един от тях. Той поне си призна публично и поиска прошка за някои стари грехове – доблест, която малцина имат. Имам усещането, че на вас, емигрантите, и Господ да слезе от небето, не може да ви угоди на фракциите и лобитата. Другите националисти в емиграция се държат сплотено и се защитават по всеки повод, а ние се мразим. Затова сме стигнали дъното.
Разпопен нашенец венчава и кръщава в Чикаго –
http://www.monitor.bg/article?id=273947
Като оставим настрана личността на американския митрополит Йосиф и неговите писма за връзките му с бившата ДС следва да се изясни едно положение. В християнската култура е прието да се спомнят мъчениците и гонените заради вярата, като техният пример се описва и се пази в паметта на Църквата и така от една страна се слави вярата в Бога, а от друга се подготвят актуалните християни за жертвеготовен живот в името на вярата. Проблемът е обаче доколко официализираните представители на актуалната религия са такива жертвеготовни хора и какво се прави в БПЦ за запазване на паметта за жертвите от близкото минало, ако сред тях има хора пострадали заради вярата, а не сътрудници на властта до 1944 г. Ако цитираният църковен пример, който наистина е многообразен, за истинска вяра няма актуален жив достоен представител, то вярата се превръща в демагогия и куха теория с цел облаги.
http://lovechtoday.com/index.php?s=%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD+%D1%87%D1%83%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B8
От интегралния опит на човечеството се вижда, че познанието на човека е базирано върху две неоспорими и фиксирани във всяка една култура явления. Това се пре-подаването и творчеството. Те зависят от критериалността на цивилизацията, от осмисления автентичен исторически опит и от способността за словесност, която конструира света на човека и създава житейската му философия и религиозни представи. В този свят се появява Църквата. Нейната уникалност се състои в боговдъхновеността и достиженията на нейните членове, които заявяват, че са ръководени умствено и познавателно от Христос – Главата на тялото. Сравнено с другите цивилизации християнството е уникално със своята боговдъхновенст – способност за работа с писмен и устен текст, способност за тълкувание на сложни произведения, пророчески дарби, знамения, чудеса и мистическо тайнство. Само транслацията на стара и чужда банална информация и рутинния мистически акт на БПЦ днес не обосновават божествеността й.
http://sc.atspace.com/
[quote name=“false priest“]Разпопен нашенец венчава и кръщава в Чикаго –
http://www.monitor.bg/article?id=273947%5B/quote%5D
Като е „разпопен“,как тъй „малоумните американци“,които всичко знаят са пропуснали тази информация!?Я,веднага да ги информираш!
Йосиф не ми се коментира.Той прогони българите в чужбина от църквите ни …
Въпрос:Мога ли да се доверя на владика,който е нарушил деветата Божия заповед – не лъжесвидетелствай против ближния си!/защото доносничеството му в ДС си е това,както и да го погледнеш../?
Безплатна руска ерминия, обем 10 000 страници, 6 880 изображения, 1 270 мегабайта! – http://depositfiles.com/en/files/hvelc0l8m
В едно свое изказване етнографа Горан Благоев казва, че балканците били рационалисти. Ако това е вярно, то нека подходим рационално към представителите на вярата в България. Първо, след 1878 г. най-кадърните и способни българи стават военни, търговци, учени и лекари. След 1944 г. се пристъпва към ограничаване на религиозността чрез репресии, намеса в квалификацията на духовенството, поставяне в зависимост от РПЦ, изолиране на хората от свещените места. Кадърните хора се насочват към технически и естествено-природни науки. Така нивото на религиозни български деятели и преподаване на религиозни дисциплини, като боговдъхновеността не е в БПЦ става ниско и некачествено в България, а главно светски специалисти вършат работата на поповете. У българите обаче се запазва една мистическа метафизика, култ към епоса и героизма, върху които ляга и БПЦ. Но рациото не позволява да се вярва и поддържа некачествена актова и словесна човешка продукция, особено в условията на алтернативност на верите
От 20 годишното ми задълбочено и всеотдайно добросъвестно занимание с религия съм разбрал някои неща от живота. Едното от тях е, че в България има велики хора, български християни и атеисти, които са достойни за романизация и екранизация. От друга страна в религиозните среди има такава човешка измет, която компрометира не само вярата, но и чисто човешките характеристики на българската модерност. И съм разбрал два факта, които могат да се докажат исторически. Първият факт, е че боговдъхновеността и чистотата на вярата са само частично в БПЦ и една голяма доза от тях се носят от хора, които не се занимават с религия. Другият факт е, че много от хората на БПЦ страдат от непризнателност, ниска квалификация, религията им е хоби, а не професия , да не говорим за божествено призвание и са изключително неблагодарни, което впрочем е и недостатък на българската народопсихология. Така че съветвам вярващите и хората, които са интересуват от религия у нас и по света да бъдат много внимателни.
Всела и щастлива Нова година на потребителите на портала православие.бг и на хората, които всеотдайно работят за да я има тази забележителна медия у нас!
http://lovechtoday.com/index.php?s=%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD+%D1%87%D1%83%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B8
[quote name=“Теология ШУ“]Има хора, които са по душа добри. Йосиф е един от тях. .[/quote]
Г-це ШУ,Теологията Ви куца, а Логиката съвсем.“Добрите по душа хора“ НЕ стават Тайни агенти на Репресивните служби на Богопротивни светски власти и НЕ се облагодетелстват и издигат чрез подобно сътрудничество. Напротив, „добрите хора“ винаги са Жертвите на подобни режими.Те са преследваните,измъчваните и убиваните от тях.Историята на ранната Християнска църква е именно това. Прекрасно разбирайки елементарната диалектика в подобни взаимоотношения,за разлика от Вас,дядо Йосиф
веднага след приемането на Закона за Отваряне на Досиетата си постави ясната..и нелека задача чрез публични писма да се опита да се изкара от Сътрудник – едва ли не Жертва, и от таен Агент – почти Дисидент.По коментара Ви личи,че в някаква степен е успял..но само с хора като Вас,които не го познават лично,а при нас емигрантите,които от години го знаем ,шансът му е 0 !!!
Филмите, кигите и списанията по история зависят все повече от световния вкус към филмиране и художествено внушение, който вкус направлява интереса на модерността към езическия епос, какъвто българите нямат запазен, към мита, където първенство заемат старите дохристиянски народи от Изтока и Източна Европа и към протестантско-католическата интерпретация на християнството видно от филмите за Библията и характера на темите и проучавнията в библейската археология. За православието и славянството световна сага няма да се направи, нито ще бъде признато мъченичество на българите от страна на световния християнски свят, в това число и „братския“ православен свят, видно от съдбата на нашата книга “Православието и комунизмът в България 1944-1960 година” , издадена през 2004г., която иначе е взета в десетки европейски и американски университетски библиотеки, в това число и библиотеката на Конгреса на САЩ, но не е достъпна за християните и особено за нашите братя по вяра от Балканите и Русия.
От анализа на интегралнитефакти на българската култура, от данните на автентичната народопсихология и от данните на историята, сравнено с данните от други адекватни области на познанието по света и в историята се вижда, че в България през новото време, донесено в една неграмотна и наивна среда на българите след 1878 г. този българин, който го мързи и няма качества да учи и да работи става или комунист, или mравославен „духовник“ като твърди , че е народен човек – вж.Тодор Живков. Тези хора, които са от село и без образование не могат да се реализират в живота по нормални критериални норми на показано знание и положен труд и действат конспиративно, видно и от народното дело на карловеца Васил Левски и развиват идея за предопределеност свише за да господстват в България, като елиминират можещите и знаещите, които не им се подчиняват. Комунистите учат, че са избрани да властват от закономерностите на историята, а „духовниците“, че са такива от Бога. А доказателствата за това?
Взимам за последно думата тази година и се надявам догодина да бъда умерен в коментарите си. Преди време писах на американския митрополит Йосиф с молба да съдейства да се издаде в Западния свят книгата за православието и комунизмът в България, където в един кратък предговор описвам корените на противоречията между комунизма и християнството и изследвам въз основа на документални сведения репресиите над Църквата, като по думите на един руски специалист по църковна история, който е защитил докторат в Русия на тема „Българска църковна история“ съм взел страната на Църквата в отношенията й с комунистическата държава. Книгата е цитирана и взета в много библиотеки и за нея съм чувал най-ласкави отзиви от хора, които познават християнството и същината на комунизма. Йосиф ми отговори, че не може да съдейства на книгата, защото било криза , което не е вярно, защото на Запад се превеждат много по-некачествени произведения от моя текст. Изводът от тази преписка с Йосиф, е че той още е агент.
„Какво губиш, когато повярваш
и какво печелиш, ако не вярваш“ –
това ми каза отец Стефан,
когато го молех за умиращ мой приятел – невярващ.
Не знаех как да му помогна, какво да му кажа…
Той умря на двадесет и осем години.
Дано някой друг чуе.
„Какво губиш, ако повярваш
и какво печелиш,
когато не вярваш в Бог!“
Поздравявам отец Стефан и му желая много здраве, земно щастие и небесна благодат.
Ваше Високопреосвещенство, молете Бога за нас, да даде да имаме знание за греховете си, защото, както високопоставените са обсебени от преходното, а очите са слепи за греховете им. Така и мъчените, мразените, ограбваните – са с очи заслепени от сълзи и сърцата им са окаменели от страхове, омрази несправедливости и безнадеждност.
Всички се нуждаем да видим греховете си и да молим Бога, да ни прости за тях. Да ни даде очи ясновиждащи греха, и покаен и смирен дух.
Нека Божията милост да бъде над всички нас и през новата година!
– Кръщаван ли си в църква?
– Дори два пъти.
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-12-31&article=352460
Нещо много не ми стана ясно…Искаш да кажеш,че всички духовници в България,са станали такива от „мързел“и ги сравняваш с партийните секратари ли ?Изясни се ,моля!
Честита Нова 2011 година на всички, които имат отношение към портала православие.бг. В етнологията от ХХ век обществото се мисли като етносоциален организъм, където болестта може да тръгне от най-дребен и незначителен на вид проблем, но и изцелението на етносоциалния организъм може да тръгне отвсякъде. Важното е както в телесната медицина да се постави правилна диагноза, следствие на дарбата, квалификацията и таланта на лекаря, вследствие на изследвания и опит на лекуващия. След това е важното да се проведе правилно лечение с лекарства, които не се взаимно изключват, да са поносими за организма и да не вредят на други части на тялото. И ако няма лекарства за болестта да се очаква намеса на свръхоткровение на висши сили, които да изцелят чудодейно организма. За жалост интелектуалните, духовните, културните и антрополигчни лекари на българския етносоциален организъм работят с познание от ХVІІІ век и затова ние тежко боледуваме, а не че няма лекарства. И религията ни е болна от това.
В този ход на мисли, ако използваме научните достижения в областта на историята и фактическото положение в България, родено и от функцията на историята, която има стойността на религиозна и политологична наука у нас може да се каже, че същностния въпрос в българското битие е състоянието на религиозния въпрос и на етничността. До 1878 г., когато изключителни неграмотници взимат властта и начертават измеренията на бъдещите национални катастрофи и страдания в името на величието на нацията, ние сме проявявали заинтересованост от религиозните системи на човечеството и от спойката на нацията, която работи в конотациите на свещено народно дело с месиански нагласи и в името на националната идеология, датираща от ІХ век с писмени свидетелства се жертва всичко, дори и децата на българите. За жалост тези силни явления сред българите попадат в недобронамерени и некомпетентни овластени лица, които ни зарибяват да даваме жертви чрез характера на този манталитет. Казвам го безплатно и въпреки БПЦ
В България независимия експерт е носител на лоши вести, особено когато за свършената работа иска възнаграждение за труда и знанията си и не е подвластен на мистичната конспирация на българите, на идеята за свято общонародно дело в което трябва да жертва всичко и когато не признава измислените герои и авторитети на българите, създадени целево по цитираните линии на разработка на българския „национален“ манталитет след 1878 г. в името на Велика България, макар да не виждам за какво ни е тя като сме ориенталски конспиратори с измислени критерии на възнаграждение и издигане на наши хора и полицейски проверени лица от народа. Само ще кажа, че от гледна точка на разпознавателния свод на досега известните цивилизации човекът, който направи от българите конспиратори и измислени хора се казва Васил Левски. Той обаче е глобализационен европейски политик, Предтеча на комунистите като идея и общонародна политическа практика, независимо, че има отрицателно отношение към европейската цивилизация.
Страхотна снимка –
http://mirknig.com/jurnaly/foto_grafika/1181361297-professional-photographer-1-2011-us.html
Гностическият кодекс Чакос с Евангелието на Юда, пълен текст – http://infanata.ifolder.ru/21071783
Интересното в заниманието с религия е грамотността на духовния представител, неговата боговдъхновеност и способността му за контакт със свръхестественото, оценени по диаграмата на религиозен опит на човечеството в синхрон и диахрон на явленията и текстовете.Дейността на Църквата има всички светски алтернативи на социална, здравна, културна и патриотична дейност, чиито представители единствено не могат да докажат своята боговдъхновеност и контакт със свръхестествено. Затова изискванията пред духовника са много големи и ако не е в предмета и сферата на истинската религиозност, а е банална светска дейност, то религиозният деятел не оправдава финансирането и издръжката си освен ако не експлоатира българското чувство за свято общонародно дело, любовта на българите към децата и факта, че българската културология от идването на българите е ориентирана към по-доброто бъдеще. Например Гигинския манастир, който взе 200 000 лева от Държавата е селски обор, а вярата му е йеховистки будизъм.
“ Гигинския манастир, който взе 200 000 лева от Държавата е селски обор, а вярата му е йеховистки будизъм.“
Аз призовавам собствениците на сайта да не допускат явни клевети […].
[…] Йеховизма е религия, при която има строг наказващ Бог, господар на всичко, който заради неверието на хората и отстъплението от неговите дадени закони наказва, като сключва договор с етническа група хора да пазят разпоредбите и за това си има ритуал с властно свещеничество. Будизмът е монашско пребиваване без грижа за ближния и хуманна дейност, втренчен в отвъдното.
Тези две явление – йеховизма на наказанието, назиданието, тормозенето на човека, принуждаването му да страда, безмилостната религиозна разправа с друговереца, унищожението на хора и личности, които не изповядват предписанията е характерен и за представители на Църквата, които виждат в българите етническа група, която заради старата вяра на народа трябва да се подчинява на властта на духовника и спазва ритуалите и обичаите на вярата. Будизмът пък е пълно нехайство за съдбата на ближния, коравосърдечие, изповядване на метафизика придружена с изисквания за страдания на вярващия и налагане на старчески авторитет, позоваващ се на книги, които са изведени от личностния опит на вярващите, а не от универсални човешки закони като християнството, което може да се провери от историята и от опита на другите религии. Христос е казал – много хора ще се появяват, които ще говорят в мое име, но няма да бъдат Христови и изпитвайте духовете. Лъжехристиянството отдавна е известно по тези земи – чети!
„Будизмът пък е пълно нехайство за съдбата на ближния, коравосърдечие, изповядване на метафизика…“
.
Днес е невежество да не се познава будизмът и аз държа моите студенти да се запознаят подробно с него. Основната добродетел в будизма е състраданието, затова в будистките страни е силно развита социалната дейност. Освен това, будизмът няма метафизика, защото няма понятие за бог или душа.
Днес е невъзможно да не си грамотен. За метафизиката не е нужно да има бог и душа – това е изискване на християнската метафизика, а езическата метафизика казва просто отвъд природното. След като има верига за преминаване на духовна субстанция и постигане на пълно блаженство в отвъдното, явно има метафизика, която е отвъдприродата – има субстанция, която се трансформира над природните закони. Да се говори за добродотел е присъщо на елинската философия и на християнството, защото това зависи от представата за добро и е пожелателно, а в будизма за добродетел не може да се говори, защото липсва учение за благо в духа на средиземноморската школа. Интересно ми е какво състрадание изпитват будистките общежитейници аскети, защото думата монашество има строго определен християнски смисъл, като пребиват в зверинен стил своите опоненти. Много държа в теология-бг да си дават сметка, че християнските представи влияят върху понятийната и разпознавателна система на европееца и трябва превод.