Апостол Петър – рибарят, който става камък в основата на Църквата
Апостол Петър, византийска икона ХIV век
Апостолът, за когото най-често четем в Евангелията и за когото намираме в тях най-подробни сведения, не се откроява сред другите апостоли нито с произход, нито с образование, нито с талант. Той има съвсем обикновено еврейско име – Симон, баща му се казва Йона, брат му – Андрей. Братята едновременно стават ученици на Христос.
Симон е женен и има къща в селището Капернаум. Заедно с брат си и баща си той лови риба на Галилейското езеро. Галилея е най-отдалечената от Йерусалим област на Палестина. Там живеят доста езичници и столичните жители се отнасят надменно към галилейците – като към провинциалисти и полуезичници. Галилейците дори говорят със силен акцент, по който по-късно Петър ще бъде разпознат в двора на първосвещеника в нощта на залавянето на Господа.
По онова време рибарството е било най-простата и непретенциозна работа. Рибарите ловят риба на Галилейското езеро предимно през нощта. Уловената риба (ако им провърви) трябва да се продаде сутрин по-рано – докато не се е развалила от голямата горещина. Освен това нужно е и мрежите да се измиват, и да се кърпят … Рибарят винаги е вмирисан на риба, вечно недоспал, доходите му не са големи и са твърде непредсказуеми. Може би и затова Симон и Андрей, щом чуват поканата на странстващия Проповедник: „вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци” (Мат. 4:19), веднага откликват, като дори оставят в безпорядък мрежите си. Така разказват за тяхното призоваване към апостолско служение евангелистите Матей и Марк.
Евангелист Йоан Богослов ни дава друг разказ: братята Андрей и Петър са ученици на Йоан Кръстител. Те чуват, че пророкът нарича Иисуса „Агнец Божий” (Ин. 1:29). След това Андрей завежда Петър при Господа. „А Иисус, като се вгледа в него, рече: ти си Симон, син Ионин; ти ще се наречеш Кифа, което значи Петър – камък” (Ин. 1:42). Така Симон получава своето второ име, което означава „камък, скала”, на арамейски то е Кифа, а на гръцки – Петър. Днес ние наричаме апостола точно с това име.
Има ли противоречие между двата разказа? Да, несъмнено! Ние можем лесно да го избегнем, като предположим, че евангелист Йоан ни предава само един разговор между Андрей, Петър и Учителя и че не тогава те са Го последвали, че Христос ги призовава по-късно. Това изобщо не внася противоречие в евангелския текст.
Явно двата разказа целят да подчертаят две различни страни от живота на братята преди те да станат апостоли. Евангелистите Матей и Марк ни показват, че те са живели съвсем обикновен живот на хора, заети с тежък труд. А евангелист Йоан, който винаги набляга на възвишеното, подчертава, че и преди обръщането им те имат интерес към духовното, че слушат проповедите на свети Йоан Кръстител и очакват идването на Месията. Такъв подход има при много библейски повествования: те представят всяка страна от събитието или явлението в нейната цялостност и пълнота, без да обясняват външните противоречия.
Обаче пророчески даденото име „Камък” изглежда съвсем не подхожда на апостол Петър. По характер той е по-скоро пламък, отколкото камък.
Например, Христос му заповядва, когато Петър е още рибар, а не апостол, отново да хвърли мрежите след неуспешен нощен улов и Петър се подчинява. Но когато мрежите се напълват с невероятно много риба, Петър казва на Христа: „иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек” (Лк. 5:8). Дотолкова остро той усеща своето недостойнство и своята нечистота … Обаче при друг случай като вижда Спасителя да върви по водата, той, напротив, веднага Го моли: „Позволи ми да дойда при Тебе по водата” (Мат. 14:28).
Да, наистина, после Петър се усъмнява в себе си и започва да потъва. Но пък другите апостоли дори не дръзват да опитат да вървят по водата.
Винаги, когато Симон става свидетел на чудо, той незабавно реагира, всичко за него става тук и сега.
И неслучайно точно той без да се поколебае изрича своята вероизповед още много преди Христовото Възкресение: „Ти си Христос, Синът на Живия Бог”(Мат. 16:16).
Това се случва в момент, когато дори свети Йоан Кръстител изпраща ученици при Господа, за да Го питат, всъщност Той ли е Христос (защото разбира за техните съмнения – бел. ред.)…
Петър не се съмнява. И в отговор на тези негови думи Спасителят го нарича Камък, на който Той ще утвърди Църквата Си. Точно тук се разкрива значението на новото име – Петър – Кифа, което някога му е дадено като предсказание, а сега е обяснено.
Тук не става дума за личните качества на Симон, а за неговата пламенна вяра, за неговата готовност да приеме Учителя и да Го следва. Само на тази основа може да стои Църквата като на неразрушима скала.
Но веднага четем за още един разговор между Петър и Господа. Христос предсказва Своите страдания и смърт … „И Петър… захвана да Му възразява: милостив Бог към Тебе, Господи! това няма да стане с Тебе. А Той се обърна и рече Петру: махни се от Мене, сатана! Ти Ми си съблазън! защото мислиш не за това, що е Божие, а за онова, що е човешко. Тогава Иисус рече на учениците Си: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва” (Мат. 16:22-24). Виждаме, че дори и много дълбоката лична вяра не ни гарантира безпогрешност. Апостолът, притеснен за любимия Учител, се опитва да Го убеди да се откаже от великата жертва, за която е дошъл в плът. И тогава Спасителят се обръща към него с най-острия укор, дори го нарича „сатана”, тоест „противник”. Един и същи човек може да се окаже в две толкова различни положения за съвсем кратък период от време.
Но на Петър му предстои да преживее къде по-рязък преход от вяра към неверие, а след това – и от отричане към покаяние.
В навечерието на Христовата жертва той обещава на Спасителя, че дори и под смъртна заплаха няма да Го остави, но Христос му отговаря: „Тая нощ, преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене” (Мат. 26:34). Може би ако веднага се бяха нахвърлили палачите, той би тръгнал мъжествено на смърт. Но предстои дълга нощ, изпълнена със страхове и неизвестност … Когато залавят Учителя, Петър дори се опитва да окаже въоръжена съпротива и удря с меч един от противниците, но Христос му заповядва: „Върни ножа си на мястото му; защото всички, които се залавят за нож, от нож ще погинат; или мислиш, че не мога сега помоли Своя Отец, и Той ще ми представи повече от дванайсет легиона Ангели?” (Мат. 26:52-53). В този момент работата изобщо не е в това кой колко хора има и как е въоръжен; съвсем други неща имат значение …
И ето, залавянето е факт, следва разпитът и съдът при първосвещеника. Петър върви след любимия Учител. В студената пролетна нощ той застава да се сгрее при огъня в двора на дома на първосвещеника заедно със слугите и с другите хора. Мнозина разпознават Петра: „И ти беше с Иисуса Галилееца” (Мат. 26:69), – му казват те. И Петър някак неусетно, машинално се отрича от Христа, без дори да забележи. Той три пъти успява да се отрече и изведнъж се чува, че пропява петел. „И спомни си Петър думата, казана му от Иисуса: преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като излезе вън, плака горко” (Мат. 26:75).
След Възкресението (Петър лично се убеждава, че тялото на Иисуса го няма, а са останали само повивките, с които е било обвито) апостолите се връщат в Галилея към обичайната си дейност, – повечето от тях, както и Петър, са рибари. А и какво, наистина, им остава? И отново, както някога – още преди всички големи надежди и огорчения – мрежите са хвърлени, и отново те се оказват празни, и отново някакъв човек на брега им заръчва да ги хвърлят още веднъж на друго място. И този път вече не могат да измъкнат препълнените мрежи … Йоан първи разпознава Господа; но именно Петър веднага препасва дрехата си и се хвърля в морето, за да доплува при Спасителя преди лодката с другите рибари да е стигнала брега. Петър не може да стои и да чака, като вижда Христа пред себе си.
Точно по време на тази среща чуваме отнесените към Петър думи на Спасителя: „Паси Моите овци” (Ин. 21:17).
Но преди това Господ му задава един простичък въпрос: „Обичаш ли Ме?” (Ин. 21:17).
Този въпрос е зададен три пъти, тъй че Петър дори се натъжава. Но това е оправдано след нощта на отричането: този, който три пъти се е отрекъл, три пъти изповядва своята любов.
Само че за тази любов Петър ще заплати със своето спокойствие и удобство. Веднага след като апостолът изповядва любовта си, Иисус Христос пророкува за неговата смърт: „Ще простреш ръцете си, и друг ще те опаше и поведе, където не щеш” (Ин. 21:18). Това е предсказание за мъченическата смърт, която впрочем очаква не само Петър, но и другите апостоли. Апостол Петър е разпънат на кръст в Рим през 60-те години сл.Р.Хр. – преди още да е завършена последната книга на Новия Завет.
Но дотогава има още много време – първо трябва да се разнесе апостолската проповед. В деня на Петдесетница в Йерусалим Светият Дух слиза върху апостолите и така започва проповядването на Христа. Тогава именно апостол Петър се обръща към всички присъстващи с пламенна реч за Спасителя: „Мъже израилтяни! Изслушайте тия думи: Иисуса Назорея, Мъж, засвидетелствуван пред вас от Бога със сили, чудеса и личби, що ги Бог стори чрез Него между вас, както и сами знаете, Него, по определената воля и предведение Божие предаден, вие хванахте и, след като приковахте с ръце на беззаконници, Го убихте; но Бог Го възкреси, като освободи от родилните болки на смъртта” (Деян. 2:22-24). Колко различни са тези думи от някогашната му плахост в двора на първосвещеника! Защото сега вече Възкръсналият Христос е с него.
От самото начало неговата проповед е обърната преди всичко към „загубените овци на дома Израилев” (Мат. 10:6). И трябва да му се даде чудно видение, за да може апостол Петър да се убеди, че Бог призовава към вярата езичниците наравно с юдеите. По време на това видение Бог предлага на Петър храна, която юдеите смятат за нечиста, и когато апостолът се отказва да вкуси, чува глас: „Което Бог е очистил, ти не считай за нечисто” (Деян. 10:15). Веднага след това апостол Петър получава покана от римския стотник Корнилий и отива при него, проповядва в дома му и кръщава стотника и всички, които са се събрали в неговия дом.
И въпреки това апостол Павел по-късно казва: „Мене е поверено да благовестя на необрязаните, както Петру – на обрязаните” (Гал. 2:7).
Може би на родения в Галилея рибар не му се отдават толкова добре чуждите езици, специално гръцкия, на който говорят помежду си представителите на различните народи в Източното Средиземноморие. Дори между двамата апостоли Петър и Павел възниква спор за това, как да приемат в Църквата хората, които нямат никакво отношение към юдаизма. И ние виждаме, че надделява позицията на апостол Павел. Първоначално Петър се колебае въпреки опита, който има от обръщането на Корнилиевия дом.
Книга Деяния на светите Апостоли разказва за първото затваряне на апостол Петър в тъмница заради благовестието – тогава го освобождава ангел по чуден начин. Но това съвсем не са последните окови за апостола … Предстои му още да отиде в Рим (за това вече намираме сведения в Светото Предание, а не в Писанието) и да оглави там местната християнска община. Може би точно тук той разказва на своя спътник Марк спомените си за Иисуса – така е написано Евангелието от Марка. А вероятно дори самият апостол Петър да е записал някои от спомените си, които Марк само събира и превежда на гръцки език. Ние не знаем нищо с пълна сигурност за това.
„Апостол Павел и апостол Петър с група светии“, Фрагмент от фреската „Отиване на праведните към рая „, преп. Андрей Рубльов, 1408, Успенски събор
В Новия Завет влизат две послания, написани от апостол Петър. За разлика от Павловите (някои изрази в тях самият Петър намира за трудни за разбиране) апостол Петър в своите послания не разсъждава за сложни богословски проблеми, а по-скоро дава прости и конкретни наставления, като между другото ги украсява с обилни старозаветни цитати и цветисти реторически фигури:
„Всекиго почитайте, братството обичайте, от Бога се бойте, царя почитайте” (1Петр. 2:17); „бъдете благоразумни и бодърствувайте в молитви. А най-вече имайте усърдна любов един към други, защото „любовта покрива много грехове“” (1Петр. 4:7-8); „Ако ви корят за име Христово, блажени сте, защото Духът на славата и Духът Божий почива върху вас. От тяхна страна Той бива хулен, а от ваша – прославян. Никой, прочее, от вас да не страда като убиец или крадец, или злосторник, или като посегател на чуждо; но, ако страда като християнин, да се не срамува, а да прославя Бога за такава участ” (1Петр. 4:14-16).
Впрочем в Първото съборно послание на свети апостол Петър има един доста сложен за разбиране откъс, върху който и до сега спорят много тълкуватели: „Понеже и Христос, за да ни заведе при Бога, веднъж пострада за греховете ни, Праведник за неправедните, бидейки умъртвен по плът, но оживял но дух, с който Той, като слезе, проповядва и на духовете, които бяха в тъмница” (1Петр. 3:18-19). Но кои са тия духове, на които проповядва Христос; в каква тъмница и какво проповядва Той? Православната традиция вижда тук свидетелство за слизането на Спасителя в ада: след кръстната смърт, но още преди Възкресението душата на Христос слиза в ада, за да строши ключалките му и да изведе оттам старозаветните праведници. Този сюжет се вижда на иконите на Възкресение: Христос държи за ръка Адам, като в същото време потъпква разбитите врати на ада.
Може би апостол Петър, който от собствен опит знае как Господ спасява от бурните води на Галилейското море, както и от бездната на отчаянието след отричането, би могъл по-добре от всеки друг да разкаже за това.
Източник: foma.ru
Превод: Евгения Николчeва
