Беседа на Сирни Заговезни
Братя и сестри! Днес е Неделята на изгубения рай, Неделята на падналия Адам; а това значи – Неделя на изгубената святост, изгубената безгрешност, изгубеното безсмъртие, изгубената вечност. Човекът е заменил своята святост с порочност, своята безгрешност с греховност, своето безсмъртие със смъртност, своята вечност с преходност.
Днес човекът е въвел греха в нашия земен свят, а след него и заедно с него – смъртта. И с това сам е изгонил себе си от рая, от онова блажено Царство на безсмъртие и безгрешност, и се е потопил в мрачната смърт.
Днес ние сме изгубили рая чрез греха. Какво е грехът? Той е отделяне на човека от Бога, оставяне на Бога от човека. Така човекът е станал най-злокобният, най-страшният откривател във всички светове: откривател на смъртта. А земята е станала единствената работилница на смъртта във вселената. А човекът, несветият човек – единственият износител на смърт за всички светове, износител, който завинаги е патентовал своето зловещо изобретение.
Ние сме изгубили рая, защото сме нарушили божествения пост. Яли сме от забраненото дърво (Бит. 3:16). Изгубили сме безсмъртието, защото не сме искали да постим. Щом е така, тогава как ще си върнем изгубения рай? С пост, единствено с пост! Постът ни е даден като лекарство за греха и смъртта. Постейки, ние се лекуваме от греха и се избавяме от смъртта. Стремейки се към божествените съвършенства чрез поста, ние пренасяме центъра на своето битие от земята на небето. Събираме си съкровища на небето, където ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат (Мат. 6:19-20). Постиш ли – ето, ти ставаш божествено чист, божествено свят, божествено безсмъртен.
Такова е Евангелието за поста. Не съм го открил аз, грешният и нищожен, а безгрешният и всеблаг Господ Христос. Така гласи Светото Евангелие за поста, което чухте днес. Рече Господ: „…ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви. Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда. А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве. Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат; защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви“ (Мат. 6:16-21).
Според Христовото Евангелие постът е бойно поле, поприще, на което християнинът непрестанно воюва с греховете и страстите, тоест с всичко онова, което предизвиква смърт на душата и тялото. През Великия пост християнинът е преди всичко борец, борец със себе си и с изкусителя. Никога изкусителят не е така буден и настъпателен, както в светите дни на Великия пост. Може ли човек да му противостои, ако не държи себе си буден чрез молитва и пост? В постните дни изкусителят мобилизира всички злини и всички изкушения. Нима човек може да ги победи, ако не мобилизира всички евангелски добродетели? Дните на Великия пост са и дни на големи изкушения. От Евангелието знаем: Господ Христос чрез Светия Дух е победил изкусителя (Лук. 4:1-14). Нима някой може да го победи без Светия Дух?
Изкусителят те изкушава чрез страстта на чревоугодието? Въоръжи се с евангелско въздържание и пост – и вече си го победил. Изкушава те с блудна страст? Изпълни нощите и дните си с молитвено бдение. Изкушава те с глад и жажда – победи и тези изкушения. Изкушава ли те със страстта на сребролюбието, ти обикни евангелската бедност и ще победиш тази пагубна страст. Изкушава ли те злият, бесен изкусител със страстта на гнева, укроти себе си с Христовата кротост; моли се, както и Той, за онези, които те оскърбяват, измъчват, разпъват – и ще победиш изкушението. Може би те изкушава с прекомерна и неразумна печал? Никога не тъгувай за нищо временно. Не тъгувай, когато те обиждат, не тъгувай, когато те хулят, не тъгувай, когато те измъчват, а напротив, във всичко това се радвай с апостолска радост и ще победиш изкушението. Неуморният изкусител те изкушава със страстта на унинието, която може да те окове в самоубийствено отчаяние? Веднага си потърси работа или чети, или извършвай някакво ръкоделие, или се моли често. Изкушава ли те опитният изкусител със страстта на суетността, или на самолюбието, то избягвай похвалите, високото положение, почестите, укорявай себе си и си казвай: аз съм най-лошият човек на света, аз съм по-грешен от всички хора – и ще победиш изкушението. Изкушава ли те лукавият изкусител с гордост, ти му противопостави смирението на най-смирения Господ Иисус: всеки свой подвиг, всяка своя мисъл, всяко свое добро дело приписвай не на себе си, а на Господ Христос – и ще победиш изкушението.
Пред нас е Великият пост със святата задача да си възвърнем изгубения рай, а това значи да преживеем целия Христов живот, за да достигнем Христовото Възкресение, този нов рай. Защото Възкресението на Христос е и възвърнатият рай. Възвърнатото на човешкия род безсмъртие и вечност чрез Христовата победа над смъртта и греха. В края на Великия пост стои първият и единствен Победител на греха и смъртта във всички светове – Възкръсналият Христос. Затова Възкресението е Празник на празниците. Християнинът се чувства безсмъртен и вечен, чувства се победител над греха и смъртта, чувства, че Възкресението на Спасителя наистина е нов рай на земята, и неизказана радост облива душата му и всички негови чувства и мисли.
На днешния ден между нас и новия рай в земята на Възкресението стои Великият пост. Този пост е и единственият мост над пропастта на смъртта, пропастта, която ни отделя от брега на безсмъртието, мост между Неделята на изгубения рай и Неделята на възстановения рай. Стъпиш ли на пътя на поста – ти си стъпил на пътя, който несъмнено води към победа над смъртта, към рая. Стъпиш ли на пътя на покаянието, ето, ще преживееш същото. Стъпиш ли на пътя на молитвата или кротостта, или любовта, или смирението, или братолюбието, или на която и да е евангелска добродетел – ти си стъпил на пътя, който със сигурност води към вечния живот. Ето, колко райски пътища се отварят пред тебе и пред мене, колко евангелски добродетели!
Ако не постиш през Великия пост, или постиш само една седмица и спреш, като си кажеш: достатъчно е… Знаеш ли какво си направил? Разрушил си моста, който цяла седмица си градил над пропастта на смъртта, към брега на безсмъртието, към Възкресението. Разрушил си моста между своя ад и рая на Възкресението. Постиш ли целия пост, бъди убеден, че ще изградиш моста, който превежда от земята в рая.
Постът никога не изгражда сам. Винаги му сътрудничат останалите евангелски добродетели: вярата и надеждата, любовта и молитвата, кротостта и милосърдието, боголюбието и братолюбието. Но внимавай някой грях да не минира твоя мост. Гордеейки се, ти си мислиш: ето, аз постя целия пост, по-добър съм от онези, които не постят. Виж, с това вече си поставил мина на своя мост и той, под експлозията на някой грях, може да излети във въздуха. Тогава целият ще останеш в смъртта и в своя страшен ад.
На днешния ден пред очите ни се открива раят, открива се Христовото Възкресение. Ние със сигурност ще влезем в него и ще слезем на брега на безсмъртието само ако постим с евангелски пост. Нашата среща с Възкръсналия Господ Христос е и нашият рай, нашата вечност. Защото, където е Богочовекът Христос – там е и раят. Въплътеният Бог е и целият рай на земята, Неговото Свето Евангелие не е нищо друго, освен божествена съкровищница от средства, сили и напътствия за това как се възстановява раят в човека и в света около човека.
Не се лъжете, раят започва още тук, на земята,с изпълнението на евангелските добродетели. Доказателство за това са блаженствата (Мат. 5:3-12). Смирението прогонва от душата гордостта, това главно действащо лице на ада, и възвръща Царството Божие. Така и покаянието, така и кротостта и миротворството, прогонват от душата греха и смъртта и възвръщат рая и безсмъртието. Не само раят, но и адът започва още тук, на земята. Чрез всеки порок в човешката душа се устройва един малък ад. Всички човешки пороци, взети заедно, са превърнали този свят в ад. А евангелските добродетели превръщат този свят от ад в рай. Чрез всяко евангелско преживяване, чрез всяко евангелско разположение, чрез всяко евангелско дело, ти постепенно възстановяваш рая в своята душа, докато накрая не го възстановиш напълно. Възстановиш ли рая в себе си, ти лесно ще го възстановиш и в света около себе си. Ето, разбойникът на кръста преживял това чрез вярата и покаянието, и от устата на Всеистинния Господ чул благата вест: Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая (Лук. 23:43).
Братя и сестри, Неделята на изгубения рай е и Неделя на прошката… Какво е нашето задължение на днешния ден? Да видим себе си във всички свои дълбини, да видим всички грехове в себе си. Можем ли да ги изброим? Не, никога и никак. Тогава какво ни остава? Едно, само едно, а то е с цялото си същество да викаме: „Господи, помилуй“. Затова толкова често чувате в Христовата Църква този вопъл: „Господи, помилуй“. Който види своите грехове с очите на вярата и покаянието, той непрестанно ще вика: „О, Господи, помилуй! Боже, бъди милостив към мене, грешник“а (Лук. 18:13)! Но и непрестанно ще прощава на другите техните грехове, защото знае, че ако прощава, и на него ще се прости (Мат. 6:14-15). Спасителят е определил прощаването на греховете като условие за нашето спасение. Затова и в Господнята молитва е въвел тази молба: Прости нам греховете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си“ (Мат. 6:12; Лук. 11:4). Ето, нашият рай зависи от нашия ближен; и нашето безсмъртие, нашата вечност зависят от нашия ближен. Затова всемилостивият Спасител е заповядал: „…бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден“ (Лук. 6:36).
Какво още значи днешното Евангелие? То казва, че всички сме виновни за всичко! Всички са виновни за всеки! Разберем ли това, почувстваме ли го, тогава ще простим всичко на всички, ще се молим за всички същества във всички светове, за да ни прости и Господ нашите грехове. Ние, хората, сме виновни всеки пред всички и всички пред всеки. Нещо повече, ние сме виновни и пред животните, и пред птиците, и пред цветята, и пред дърветата, и пред всички същества на земята, защото чрез своя грях сме въвели смъртта и страданието в този земен свят – ние, хората. Ето защо на днешния ден християните трябва да осъзнаят това и от цялата си душа да завикат: „Простете ни, птици, простете ни и вие, мравки, простете ни, пчели, простете ни, сърни, прости ни и ти, трева, простете ни и вие, цветя, простете ни, дървета, простете ни, риби, простете ни звезди, простете ни (всички) земни творения, защото смъртно съгрешихме към вас с това, че ви навлякохме безброй страдания и превърнахме рая в ад“!
Евангелието на опрощението е толкова необходимо на земния свят, че се простира и върху птиците в гората. Нашите прадеди са казвали, чувал съм от покойния си баща, че на днешния ден и птиците в гората прощават, и птиците прощават… О, каква нежна, ангелска и евангелска чувствителност и състрадателност има у птиците! Те по-силно от нас чувстват трогателното Христово Евангелие.
Братя, да се засрамим от птиците. Нима те ще ни надминат в изпълнението на Христовото Евангелие? Да побързаме днес да простим на всички, за ни прости и Господ нашите грехове. Да се помолим за всички, за приятелите и враговете, за онези, които ни мразят, и за онези, които ни обичат, за онези, които ни правят добро, и за онези, които ни причиняват зло. Ако постъпваме така, то през целия Великия пост ревностно ще вървим по пътя на евангелските добродетели и радостно ще влезем в новия рай, Христовото Възкресение, където всекиго от нас очаква Божията правда, безсмъртие и вечност, Божията любов и радост. Амин. | www.svetosavlje.org.
Беседата е публикувана със съкращения.
Превод: Татяна Филева
