Входът Господен в Йерусалим – Връбница
Наближава иудейската пасха. Иисус отново е във Витания, където ще прекара съботата. А вечерта на следващия ден Той се спуска от Елеонската планина и се отправя към стените на Иерусалим. Възседнал е магаре – символ на мира. Христос пристига като Цар, който носи примирение. Галилейските поклонници го съпровождат с викове „Осанна Сине Давидов! Слава във висините … “
В града настава смут. Хората, които се трупат край градските порти, питат кой е този. „Иисус, пророк от Назарет“ – отговарят им богомолците. И те размахват палмови клонки, защото така е прието да се посрещат победителите. Надяват се, че Пророкът-Месия ще ги освободи от властта на езичниците. С болящо сърце Иисус се обръща към Иерусалим: Да беше узнал и ти поне в този твой ден, какво служи за твой мир! Но сега това е скрито от очите ти.
Първоначално Христос отклонява възторзите на тълпата. Той чака и изпитва човешките сърца. До последния момент не е късно. Той носи благата вест, а хората искат сигнал за възстание. Межуд тях и Сина Давидов лежи пропаст. Дори учениците се поддават на общото заслепение; те спорят помежду си за бъдещите места около трона.
Обкръжен от народ, но самотен, влиза Иисус в Иерусалим и върви през вековете, вслушвайки се в гласа на хората. И продължава да им казва: да бяхте узнали поне в този ден, какво служи за ваш мир! До последния момент все още не е късно…
Из книгата "Синът Човешки", прот. Александър Мен, превод: Добринка Савова
Следвайте ни
