Денят на всички светии
В името на Отца и Сина и Светия Дух!
За всеки от светиите има свой ден, свой особен празник. А днес ние с вас ги възпоменаваме всички заедно: и тези, които били прославени, известни още приживе, и онези, които разкрили своята святост след смъртта си, които останали неизвестни за хората, но познати на Бога – всички тях, които наричаме светии. Светците са хора, изпълнили Божия замисъл, хора, каквито Господ би искал всички ние да бъдем. Понеже всеки човек, сътворен от Бога, е призван към святост.
„… Бъдете свети, защото Аз съм свет” – казва Господ в Свещеното Писание*.
„… Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец” – казва Господ Иисус, обръщайки се към всекиго от нас**.
А какво е светостта? Тя е такова свойство на човешката душа, когато любовта и служението към Бога стоят на първо място; когато ние Му отдаваме своите сили чрез служение на другите; когато Божието царство е в сърцето ни. Когато в нас властват не нашият каприз, не нашето самолюбие, не нашата гордост, не нашият грях, не нашият произвол – а властва волята Божия – ето това е Божието царство, което е вътре в нас.
Към това Царство ни призовава Господ, като казва: бъдете свети. На някои им се струва, че светците са били някакви особени хора, че те сякаш са се намирали извън живота, че са били отделени с дебела стена от обичайните всекидневни занимания, които вършат всички останали хора.
Но житията на светците, които винаги с любов, с интерес, с назидание са четели много поколения вярващи християни, ни показват, че това не е така, че сред светиите има хора от най-различни възрасти, звания, професии, народности, жители на различни страни, говорещи на различни езици. Те имали различни служения: епископи на Христовата църква, които водели стадото Христово, светители – ние ги наричаме светители, защото били богослови и носители на апостолската благодат, виждаме още и подвижници, пустинници, благоверни князе, мъченици, царе и бедняци, млади девици и побелели старци – всичко това са различни светци, те съвсем не си приличат помежду си.
Ако поставим един до друг младия мъченик, който отдал живота си за вярата, отшелника, който години наред живеел в глухата гора, и княза, на когото се налагало и да управлява, и да се съветва със своята дружина, и да воюва – човек би казал, какво е общото между тях? И въпреки това всички те са наричани светци. Защото, занимавайки се със своето дело, осъществявайки своето призвание, в същото време те посвещавали себе си на Господа.
Великомъченик Пантелеймон е изобразяван с кутийка за лекарства, понеже бил лекар. Свети Йоан Златоуст изучавал човешката мъдрост, учил в най-знаменитите школи на онова време, а Василий Блажени ходел полугол по улиците зиме и лете, като последния бедняк, и Духът Божий бил в него.
По такъв начин, всички тези хора, напуснали вече нашия свят, са ни оставили велик пример за служение. Където и да се намираме ние с вас, майки и бащи, млади и стари, където и да се трудим, навсякъде можем да чуваме Божия глас.
Ти живееш по волята Господня – значи можеш да изпълняваш Неговия призив – да бъдеш свят в настоящия живот, в онази малка степен, в която това е достъпно за тебе, в която ти позволява твоята немощ. Но как да вършим това, как да се стремим да подражаваме на хората, изпълнили евангелското слово – нали ние с вас живеем в грехове и всеки ден нарушаваме Христовите заповеди?
Веднъж дошли хора при един мъдрец, подвижник, и го попитали: „Ти тук се молиш и живееш далеч от всички, а на нас ни се налага да работим ежедневно, връщаме се уморени, на работа се случва да общуваме с раздразнени хора, трябва да се грижим за семействата си, да изкарваме прехраната – имаме толкова задачи, които ни обременяват. Как можем да вървим по пътя към светостта?” Тогава той им казал: „Ще ви дам една загадка. Три неща могат да ви изведат на този път: плувецът, огледалото и статуята”. Те се учудили и казали: „Обясни какво означава това”. И старецът отговорил: „Когато плувецът заплува под водата, колкото и добре да прави това, той трябва да се повдига над нея и да поема въздух”. Така и ние, потопени в своите дела, от време на време непременно трябва да вдишваме свежата струя на мира, благодатта и молитвата, да се изтръгваме от потока на този живот, за да се съсредоточим, да обърнем себе си, своите мисли към молитвата, към Божието слово, към тайнствата, които ни дават нови духовни сили. Ако отлагаме това, може да не ни достигне въздух, както се задъхва плувецът, който не се повдига на повърхността.
„А огледалото?” – попитали те. „Огледалото ти отговаря с това, което му показваш. Ако искаш да получаваш добро в живота, сам го носи на хората: бъди търпелив към тях, доброжелателен, старай се да помагаш на нуждаещите се от помощ, прави на другите това, което би искал те да правят на тебе, както ни казва Господ Иисус Христос.“
И накрая, последното – това е статуята. Как майсторът изработва статуя? Той взема голям камък и започва да отделя с чука късчета, премахва всичко излишно, докато от безформения камък не се получи фигура на човек или животно. С тежки удари специалният чук отстранява всичко ненужно: той се труди като каменоделец – това е нелеко. Така и ние в живота си трябва с голямо напрежение да премахваме от своята душа всичко, което я покварява, което я превръща от образ и подобие Божие в безформена маса, покрита с плесента на греховете. Отстраняваме своя грях чрез изповед, покаяние, пост, борба със себе си”.
„Ето ги – казал старецът – трите условия, които е необходимо да изпълним, за да намерим пътя към светостта. Помни ги, и тогава пътят Господен ще бъде недалеч от тебе, и когато тръгнеш по него, ще разбереш, че светостта е не само Божи призив, но и Божи дар”.
Защото онзи, който иска да тръгне след Господа, ще получи Неговата помощ, тъй като по този път ние вървим не сами, а заедно с нашия Господ и Спасител, заобиколени от светиите, вече достигнали онова, към което се стремим – към царството Божие, което е вътре в нас. Амин. | www.alexandermen.ru
1 юни 1980 г.
Бележки
* Лев. 11:45
** Мат. 5:48
(Из книгата с проповеди „О вечном и временном”, изд. „Жизнь с Богом”, Москва 2007, с. 334-337.)
Превод: Радостина Ангелова
