Днес Църквата се моли за заминалите си от този свят
Светите отци ни казват, че е мъдро винаги да помним смъртта. Като подготовка да преминем през вратата към отвъдния живот, подготовка, която успокоява страха ни от образа на смъртта. Да сме подготвени означава да осъзнаваме, че истинската смърт не е преминаването ни от този в другия свят, а истинската смърт е грехът, който вършим. Грехът е предвкусване на ада!
Някои биха казали: „Но как така, невъзможно е непрестанно да мислиш за смъртта!“. Разбира се, ежедневната мисъл за смъртта на нас, съвременните хора, не е посилна, защото умът ни е насочен преди всичко към земните дела, а не към духовните. В псалтира обаче е казано: „…моят грях е винаги пред мене…“ (Псалом 50:5), тоест ние може и да избягваме мисълта за нея, но тя – смъртта, ни преследва на всяка крачка, добивайки сила заради греховете, които вършим.
Водени обаче от истините на Христовото учение, ние имаме вярата във Възкресението. Така живеем с истината и утехата, че Църквата не вижда в смъртта края на човешкото съществуване. Затова и починалите, които вече не са сред нас, не могат да бъдат забравени: споменаваме ги на всяка света Литургия – на проскомидията. Според учението на Църквата човекът не отива в нищото със своята смърт , а душата му продължава да съществува в невидимия свят. Но, разбира се, и нещо повече – в избран от Господа момент тялото ще възкръсне и отново ще се съедини с душата. За християните връзката между душа и тяло е много здрава, в това единство се съдържа пълнотата на човешката същност. Св. Григорий Нисийски казва, че душата, дори след като се отдели от тялото при смъртта, запазва у себе си някакъв отпечатък от тялото, така че, когато то възкръсне, тя ще разпознае тялото си, носейки в себе си подтика за единение с него…
Църквата се моли за заминалите си от този свят, за техния мир, за опрощението на греховете им. И това е доказателство, че любовта към онези, които вече не са сред нас, е по-силна от смъртта и преминава отвъд границата на всичко тленно и преходно. Една от службите, която извършваме в памет на починалите, наричаме „парастас“ – дума, която носи значението (от гръцки) на „явяване пред някого”, „ходатайстване” или „помощ за някого“, т.е. ходатайство пред Господа за мъртвите.
През годината има няколко съботни дни, в които отдаваме почит на всички починали с надежда за възкресение и вечен живот. В тези съботи се отправят молитви към Бога не само за починалите ни близки, а и за всички незнайни от никого починали при трагични обстоятелства, които не е имало кой да погребе или да отслужи за тях заупокойна молитва.
Една от тези съботи Църквата е определила да бъде преди Месни Заговезни, т.е. преди започването на Великия пост. Именно днес почитаме мъртвите, а на следващия ден Църквата говори за Второто пришествие на Христос и за Страшния съд. Така умоляваме праведния Съдия да яви Своята безмерна милост… | www.crestinortodox.ro
Текстът е публикуван със съкращения
Превод: Сандра Керелезова
