Достойно е да те почитаме…

Думи на признателност към Св. Богородица

Една от най-обичаните и почитани от православните християни икони на Св. Богородица е иконата, наречена „Достойно есть“. Историята ѝ е добре известна…
Във времето, когато Византия се управлявала от император Константин Багренородни (913–959), а Константинополски патриарх бил Николай Мистик (901–925) на Света Гора, в една килия край светогорската столица Карея се подвизавал старец със своя послушник. Една вечер, докато старецът бил на бдение в централния храм на Карея, оставяйки послушника си сам в килията, някой почукал на вратата ѝ. Когато отворил вратата, послушникът видял на прага да стои много млад и много благообразен непознат монах. Оказвайки му гостоприемство, приел странника в килията да пренощува, а на сутринта го поканил двамата да изчетат утринното правило. Стигайки до съставената от св. Козма Маюмски възхвала на св. Богородица: „По-чтима от херувимите и по-славна от серафимите….“, най-неочаквано за послушника, гостът я изпял с друго начало: „Достойно е да те облажаваме….“, към което добавил и частта на св. Козма.
Послушникът останал изумен както от гласа на непознатия монах, така и от новия текст. Но бил и толкова въодушевен, че помолил странника да му го напише. Последният помолил да му се даде нещо за писане, но послушникът нямал в себе си, затова монахът поискал каменна плоча и върху нея с пръста си, като върху мек восък, написал текста. После подал плочата на невярващия на очите си послушник с думите: „От сега нататък така трябва да пеете и вие…..“. След което станал невидим.
Когато се върнал старецът от бдението, послушникът въодушевено му разказал всичко, което преживял и му показал плочата. Старецът веднага я занесъл на Кинотиса, а оттам вестта за чудото стигнала до Константинопол. Чудната плоча била занесена на императора и патриарха, а песента влязла в общоцърковна употреба с името „Достойно есть“.
Така била наречена и богородичната икона, пред която послушникът и ангелът Господен (това бил непознатият монах – б. а.) изпели песента, като самата икона била занесена от килията в централния храм на Карея, където се намира и до днес.
Свидетелство не човешко, а небесно е, че Св. Богородица е достойно да бъде по-почитана от херувимите и е по-славна от серафимите. Защо? Нека отговорим с думите на достигналото през вековете до нас описание на майката Божия, дадено от преданието и редица свети отци, започвайки с виждалия я с очите си св. Дионисй Ареопагит*: „Когато бях въведен пред лицето на Богообразната, Пресветла Девица, отвън и отвътре ме озари толкова голяма и безмерна Божествена светлина и около мен се разля такова дивно благоухание от различни аромати, че нито немощното ми тяло, нито духът ми имаха сила да понесат толкова големите и изобилни знамения и начатъци на вечно блаженство и слава…“.
Съвременникът му, св. Игнатий Богоносец, казва: „При нас всички знаят, че Приснодевствената Божия майка е изпълнена с благодат и всички добродетели… Тя винаги е била весела; в нужди и в нищета не се огорчавала; не само не е изпитвала гняв към оскърбяващите я, но дори им правела добро… Хора, достойни за пълно доверие, ни разказаха за нея, че поради светостта ѝ, в нея ангелското естество се е съединило с човешкото“.
Св. Амвросий Медиолански изрича: „Тя била Девица не само по тяло, но и по душа: смирена по сърце, внимателна в думите, благоразумна, немногословна, любителка на четенето,… трудолюбива, целомъдрена в речта… При нея нямало нищо сурово в очите, нищо необмислено в думите, нищо неприлично в действията. Движенията били скромни, походката – тиха, гласът – равен. Така, че телесният ѝ вид бил израз на душата ѝ, олицетворение на чистотата“.
Още много други свети отци описват външния вътрешен облик на Св. Богородица, като всичките им думи се събират в онова, което казва за нея св. Григорий Неокесарийски: „Цялата е палат на Духа; цялата е град на Живия Бог; цялата е хубава; цялата е пред Божиите очи: защото, като се издигна по-високо от херувимите и като беше превъзнесена над серафимите, тя се приближи до Бога“.
Целият земен живот на Св. Богородица е най-съвършено изпълнение на Христовите слова: „Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец“ (Мат. 5:16)…
Наистина Свещеното Писание на Новия Завет ни дава твърде оскъдни сведения за Божията майка и онова, което знаем за нея, е повече по предание. Но и малкото е достатъчно, за да се разбере кой е диамантът в короната на нейните дела, прославили не само Бога, но и нея самата. Това е великото дело на послушанието, изразено в безпрекословното подчинение на Божия промисъл и воля за всичко онова, което ще се случи в живота ѝ.
Най-напред го виждаме при срещата с изпратения при нея Ангел Гавриил, възвестил ѝ Божията воля: „Не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус…“ (Лука 1:26, 30-31). Разбирала ли е Дева Мария напълно онова, към което я призовава Бог? Не. Но зад думите ѝ: „Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?“ (Лука 1:34), не се крие непокорство, нито съмнение, а по-скоро онова чисто човешко любопитство как ще се изпълни дадена задача или дело. Затова, когато небесният пратеник ѝ обяснява (вж. Лука 1:35), тя без колебание, водена от силна и безсъмнена вяра в Бога, отговаря: „Ето рабинята Господня; нека ми бъде според думата ти“ (Лука 1:38)…
И Бог, и ангелите Божии и цялото творение чакали отговора на Мариам. Даден с пълна покорност на Божията воля, той станал „начало на нашето спасение“ (тропар на празника Благовещение).
Скоро след раждането на Словото Божие, Господ Иисус Христос, когато Св. Богородица, в изпълнение на закона Мойсеев, отнася четиридесетдневния Младенец в Йерусалимския храм (вж. Лука 2:22), там тя ще чуе думи, които могат да разкъсат всяко майчино сърце, изречени от св. Симеон Богоприемец: „Ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, – и на сама тебе меч ще прониже душата…“ (Лука 2:34). Коя майка може да понесе такова страшно предсказание за детето и да очаква то да се случи, без да се опита да го промени? Но Божията майка спазваше всички тия думи в сърцето си и с тях следваше ден след ден преуспяването в мъдрост и възраст на своя Син (ср. Лука 2:51-52)…
По-късно, когато Господ Иисус Христос се намирал в една къща, обграден от десетки слушащи думите Му за вечен живот (вж. Иоан 6:68), тя ще чуе от Него думи, които са изпитание за всяко майчино сърце. След като Му съобщили, че майката и братята Му са дошли да Го видят, Христос отговорил: „Коя е майка Ми, или кои са братята Ми? …ето Моята майка и Моите братя; защото, който изпълни волята Божия, той Ми е брат, и сестра, и майка“ (Марк 3:33-35).
Блажени Теофилакт тълкува така пренебрежителното и обидно на пръв поглед за всяка майка, брат или сестра Христово поведение: „Братята на Господа от завист дошли да Го приберат, като Такъв, Който бил извън Себе Си и бесноват. А Майка Му, вероятно по внушение на чувството за чест, дошла да го откъсне от поучаването, показвайки по този начин на народа, че свободно се разпорежда с Този, на Когото те се удивляват, и може да Го откъсне от поучаването“ (Блажени Теофилакт, Архиепископ български, Тълкувание на Евангелието, ч. 1, м-р „Св. вмчк Георги Зограф“, Света Гора, с. 356).
Никой от човеците в онова време не е бил изпълнител на Божията воля повече, отколкото Св. Богородица, но и за нея, и за братята Христови, било в сила общото мнение за Христос: „Не е ли Той на дърводелеца Син? Майка Му не се ли казва Мария, и братята Му – Иаков и Иосия, Симон и Иуда? И сестрите Му не са всички между нас? Откъде, прочее, у Него всичко това?“ (Мат. 13:55-56). Затова „и падаха в съблазън поради Него“ (Мат. 13:57)…
Така и майката Божия не била защитена от това и въпросът, зададен на св. ап. Филип: „Толкова време съм с вас, и не си ли Ме познал, Филипе?“ (Иоан 14:9), важал и за нея. Въпреки това тя неотклонно следвала своя Божествен Син, уверена, че делото, което върши, не е човешко, а Божие дело.
Ето я и на Голгота.
Св. апостол Иоан Богослов, единствен останал до края с Христос след като при залавянето Му всички други ученици се разбягали (вж. Марк 14:50), свидетелства: „При кръста Иисусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова и Мария Магдалина. А Иисус, като видя майка Си и стоящия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти! После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си“ (Иоан 19:25-27).
Няма нищо написано за поведението на Св. Богородица, но едва ли е трудно за човек да си представи какво е изпитвала, наблюдавайки страданията, а след това и кръстната смърт на своя Син. Кръстът, на който бил повесен Господ Иисус Христос, е предреченият от св. Симеон Богоприемец меч, пронизващ сега душата ѝ (ср. Лука 2:35). Но тя също е чула Господните думи: „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва“ (Марк 8:34), и взела кръста си да бъде майката на Агнеца и Пастира (из Акатист на Пресвета Богородица, икос 4), пренесла го е през целия земен път на Спасителя, за да се отнесат и за нея последните Му думи, преди кръстната Му смърт: „Свърши се!“ (Иоан 19:30).
Но се свърши този ѝ подвиг, за да започне отново оттам, от Голгота, новият, да стане Майка на целия човешки род. Чрез казаното на св. ап. Иоан Богослов, Господ Иисус Христос се обръща към всички нас…
„Ето майка ти… отнасяй се към нея със синовно, благоговейно уважение, като към Моя майка!… Свято изпълнявай волята ѝ във всичко! Бъди послушен към наставленията ѝ! Обръщай се към нея в скърбите и горестите си! Прибягвай към нея в изкушения и ще намериш помощ! Притичвай при нейните молитви при гонения и ще получиш утешение, защита и безопасност във всички обстоятелства в живота си!…“
Но не забравяй, че както тя е достойна да бъде почитана от човеците, така и те трябва да бъдат достойни за нея, ходейки в мир и изпълнявайки в правда Божиите заповеди (из Требник, СИ, с. 134).

*Цитатите от св. отци са взети от сайта www.sveta-gora-zograph.com