Евангелието за Божията сила и човешката вяра
(Лук. 8:41-56)
Когато светлото слънце огрее камъка, той започва да свети.
Когато незапалената свещ се докосне до пламъка, и тя започва да гори.
Когато магнитът се докосне до някой предмет, тогава и този предмет се намагнетизира.
Когато електрическата жица се докосне до обикновена жица, тогава и последната се наелектризира.
Всичко това е физически опит, който е само картина или разказ за духовния опит. Всичко, което е отвън, е само картина на онова, което е вътре. Цялата преходна природа е като сън на вътрешната действителност и като приказка за непреходната реалност. Душата е действителност за тялото, а Бог е действителност за душата. Когато Бог се докосне до душата, тя оживява и проглежда; когато душата се докосне до тялото, то оживява и проглежда. От душата тялото получава и светлина, и топлина, и магнетизъм, и електричество, и зрение, и слух, и движение. И тялото изгубва всичко това тогава, когато душата се отдели от него. От Бога душата получава особена светлина и особена топлина, и магнетизъм, и електричество, и зрение, и слух, и движение. Но душата изгубва всичко това, когато се отдели от Бога.
Има ли някого в този голям свят, до когото мъртвите души, като се докоснат, да оживяват, да се просветляват се, да пламват и да се наелектризират със сила за живот?
Има ли някого в невероятно голямото и дълбоко гробище на човешката история, до когото, когато мъртвите тела се докоснат, да стават, прохождат и проговарят? Трябва да има; иначе слънцето и земята, зимата и пролетта, магнитът и електричеството, и всичко, което съществува в тази природа, би било картина на нещо несъществуващо – сянка без реалност, сън без действителност.
Наистина трябва да има; иначе Господ Иисус Христос не би ни се явил на земята. А Той се е явил на земята, за да покаже на хората реалността, която е цялата природа, с всички свои неща и същества само като картина, като сън и приказка. Господ е дошъл, за да докаже на хората истинността на уроците на слънцето и земята, на зимата и пролетта, на магнетизма и електричеството и на всички неща в природата, сътворени от Него и поставени пред човека като отворени, но още непрочетени от него книги.
Той е и този огнен стълб в историята на вселената, от който мъртвите души получават светлина, и топлина, движение и привлекателност. Той е и онова Дърво на Живота, до Което мъртвите тела, като се докоснат, стават, прохождат и проговарят. Той е и чистият и благоуханен балсам на здравето, до Когото, като се докоснат, слепите проглеждат, глухите прочуват, разслабените прохождат, немите проговарят, бесноватите си връщат здравия разум и прокажените се очистват, и всички, от каквото и да са болни – се изцеляват.
И днешното Евангелие посочва пример как от допира до Христос болните оздравяват, а мъртвите възкръсват.
В онова време ето, дойде един човек, на име Иаир, който беше началник на синагогата, и, като падна пред нозете на Иисуса, молеше Го да отиде дома му, защото той имаше едничка дъщеря, на около дванайсет години, и тя беше на умиране. По кое време? Кога се случило това? Тогава, когато Господ се връщал с кораба от Гадаринските предели през езерото, след като в тези предели бил очистил двама бесновати от зли духове, и преди това бил укротил бурята в езерото. След като извършил тези две преславни чудеса, ето, сега Той е повикан да извърши и трето, да възкреси мъртъв – и всичко това за едно много кратко време, сякаш бързайки да извърши колкото се може повече добрини на хората през този живот на земята, давайки с това пример и на нас, че трябва да бързаме да вършим добро, трябва да работим, докато имаме светлината. И въпреки че тези три чудеса са много различни по своята природа, всички те имат една обща особеност, именно: и трите показват владетелската мощ на Христос Спасителя: господство над природата, господство над демоните и господство над смъртта, съответно над човешките души. Трудно е да се каже кое от тези три велики дела е по-страшно, по-славно и по-нечувано. Кое е по-трудно: да умири разлюляната водна и въздушна стихия, или да изцели неизцелимите бесновати, или пък да възкреси мъртъв? Всичките три чудеса са еднакво трудни за смъртен и грешен човек, и всичките три са еднакво леки за Господ Христос. Когато човек се задълбочи във всяко чудо поотделно, с трепетна душа ще почувства величието и дъха на онова всемогъщество, което отначало е сътворило света. И рече Бог: да бъде, и биде!
Евангелист Матей нарича този Яир началник; а това какъв началник е бил, обясняват Марко и Лука: именно началник на събранието или старейшина на синагогата, където са се решавали църковно-народните въпроси. Единствената му дъщеря била на умиране. Какъв ужас за него, който, както и целият еврейски народ, имал слаба и неопределена вяра в задгробния живот! За един човек на власт това било двоен удар: първо, родителска скръб, и второ, чувство на срам и унижение пред народа, тъй като такава страшна загуба се смятала за Божие наказание. В своето отчаяние той идва при Христос, пада пред нозете Му и казва: дъщеря ми тоя час умря; но дойди, възложи ръката Си върху нея, и тя ще оживее. Защо евангелист Лука казва, че дъщерята на началника е на умиране, а евангелист Матей – че вече е умряла? Лука описва нещата такива, каквито са били, а Матей цитира думите на самия молител. Не е ли обичайно за хората да преувеличават своето нещастие? Това преувеличаване идва първо оттам, че нещастието, когато дойде неочаквано, изглежда много по-голямо, отколкото e, и второ, че този, който търси помощ, обикновено представя нещастието като по-голямо, отколкото е, за да получи по-бързо помощ. При пожар на къщата не се ли чува често вик: ела на помощ, къщата ми изгоря! В действителност къщата не е изгоряла, а гори. А че момичето още не е било умряло в онзи час, когато началникът Яир се обръща към Господа, ще чуем малко по-късно от слугите му. И въпреки че този Яир имал вяра в Христос, тази вяра все пак не е била така силна, както у римския стотник в Капернаум. Защото ако стотникът възпира Христос да влезе в къщата му, смятайки се за недостоен за такава чест, и Го моли само да каже една дума: Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми; но кажи само дума и слугата ми ще оздравее (Мат. 8:8), то Яир кани Господа да влезе в неговата къща и дори да възложи ръка на умрялата му дъщеря. Следователно, тази вяра все пак съдържа нещо материално в себе си. Възложи ръката Си върху нея! Той иска от Христос някакъв осезаем начин на лечение. Като че Христовата дума е по-малко чудотворна от Неговата ръка! Като че този глас, който е укротявал бури и ветрове, изгонвал е бесове от измъчваните от тях хора, и – по-късно – е оживил погребания четиридневен мъртвец Лазар, не е можел да възкреси и дъщерята на Яир! Но Господ е премилостив, Той не отхвърля скръбния баща затова, че вярата му не е съвършена, но веднага отива да помогне. Но при това отиване се извършва чудо над една жена, чиято вяра била по-голяма от тази на Яир. Ех, да беше се уверил този началник на народа, че целият Христос е лековит, а не само ръцете Му! Но по какъвто и начин да се стигне до допир с всесилния Христос, Той лекува. Ех, ако бяха събрали смелост онези, които не могат да се възползват от това да се приближат към Господ Христос от едната, а от другата страна! Господ е прострял Своите свети ръце на Кръста, за да прегърне всички, които идват при Него от която и да било страна. А ето какво се случило при идването на Христос с тълпата народ към дома на Яир:
А когато Иисус отиваше, народът се притискаше о Него. И една жена, която от дванайсет години страдаше от кръвотечение и която бе разнесла по лекари целия си имот и не могла да бъде излекувана ни от едного, приближи се изотзад, допря се до края на дрехата Му; и веднага кръвотечението й престана. Огромни тълпи народ придружавали Христос, когато излязъл на брега след връщането Си от Гадара. Защото е казано: всички Го очакваха. Народът от всички страни се притиска към Него; всеки иска да бъде близо до Него, за да чуе необикновени думи и да види необикновени дела, някои поради духовен глад, а други от любопитство. Тук била и тази болна жена, болна от нечиста болест. Кръвотечението у жената, и когато е естествено, е един бич, който укротява страстите и довежда жената до смирение. А постоянното кръвотечение, в продължение на цели дванайсет години, наистина е като адска мъка поради срама и нечистотата. Тази жена се лекувала и лекувайки се, разпиляла цялото си имущество по лекари и лекарства. Но помощ нямало, защото никой лекар не могъл да я излекува. Представете си нейното всекидневно очистване и преобличане; нейната грижа и срам! Изглеждало така, сякаш Бог я е направил само за да тече кръв от нея и само за да доизживее дните си на земята в спиране на кръвта, която не можела да спре, в мъка, за която нямало лек и в срам, който дори не можел да бъде изказан. Същото чувство имаме и ние при всяка продължителна болест. Но всъщност Бог промислял за нея така, както промисля за всяко Свое творение. Нейната болест била за нейно душевно спасение и за велика Божия слава. Ако се допра само до дрехите Му, ще оздравея, говорела сама на себе си, блъскайки се сред тълпата от народ, за да стигне до Христос. Такава била вярата на тази жена. Тя и преди имала вяра в лекарите, при които ходела, но тази вяра не й помогнала с нищо. Защото самата вяра не е достатъчна, ако този, в когото се вярва, няма силата да помогне. Затова нека замълчат всички онези, които поради своето крайно незнание и неверие говорят за внушение и самовнушение в евангелските чудеса. Тази смирена и измъчена жена нямала нито смелост, нито надежда да излезе пред Христос, за да Му открие своята мъка и да потърси помощ. А и как би могла да направи това от срам пред толкова народ? Нейната проклета болест била от такъв характер, че ако се изкаже явно, ще предизвика погнуса, осъждане и присмех. Затова тя се приближава към Господа изотзад и се докосва до дрехата Му.
И веднага кръвотечението й престана. Откъде е могла да знае, че кръвотечението е престанало? Защото усети в тялото си, че е изцерена от болестта. Както живият червей, който непрестанно пъпли по гнойна рана, така и тази жена трябва постоянно да е усещала неспокойното движение на своята кръв. Но докосвайки се до Христовата дреха, тя усетила, че кръвта се е умирила; всъщност не усетила, че кръвта в нея съществува, както усеща това здравия човек. Здравето влязло в нея като магнетизъм от магнит, като светлина в тъмна стая. Това не бил единственият случай на изцеление на болен единствено от допира до дрехата на Господ Иисус. На друго място се казва, че мнозина искали да се докоснат до полите на дрехата Му, и които се допряха, изцериха се (Мат. 14:36). Колко и колко такива нечувани и незаписани чудеса е извършил Господ Иисус над хората! И то не само от тридесетата Си година, когато тръгнал да проповядва спасителното Евангелие на хората, но от самия ден и час, когато бил заченат в пречистата утроба на Своята Майка! Златоуст казва: „Със своето множество Неговите чудеса надминават и броя на дъждовните капки”. Колко тайнствено се е изменило цялото творение от Неговото присъствие в плът в света! И колко тайнствени чудеса и дивни изменения стават и до ден-днешен в съществото на всички верни, които се докосват с устата си до Неговите тяло и кръв в Причастието! Всичко това е неизброимо, неизмеримо и неизразимо. Тази жена не се докоснала до Неговото тяло, а само до дрехата Му, и веднага се изцелила от продължителната болест, от която дълго и трудно я били лекували толкова лекари в света. Тя раздала цялото си имущество на лекарите, за да я излекуват. Лекарите взели парите й, но не й дали здраве. Но дошъл Господ, безвъзмездният Лекар, Който не взел нищо от нея, а й дал всичко, което искала; и то без труд, без мъчение, без чакане. Така пълен и съвършен е всеки дар, който иде отгоре, от Отца на светлините (Иак. 1:17).
И рече Иисус: кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, рече Петър и ония, които бяха с Него: Наставниче, народът Те обкръжава и притиска, а питаш: кой се допря до Мене? Но Иисус рече: допря се някой до Мене, понеже усетих, че излезе сила от Мене. Защо Господ пита, когато знае – когато знае кой се е докоснал до Него, когато знае онова, което не могат да знаят и онези, които Той пита? За да се открие вярата на изцелената жена, и с това завинаги да се утвърди и у нея, и у останалите, както и за да се открие Неговата божествена мощ заради всички нас. За да не изглежда светотатска, жената трябвало сама да разкрие какво й е сторил Бог. Не е добре някой да се ползва от светинята крадешком, защото, макар и тялото временно да се възползва от това, душата остава без полза и поради това нерядко може да погине. Човек трябва с чистота и благодарност да приема всеки дар, който идва от Бог при него. Господ иска да изтъкне вярата на жената, за да ни научи, че вярата е условие, при което Бог прави всяко добро на хората. По Своята безкрайна милост Бог наистина често прави добро на хората и без вяра от тяхна страна, но с това, че изисква вяра от хората, Бог издига достойнството им като свободни и разумни същества. Защо човек е свободен и разумен, ако той от своя страна не е склонен да допринесе за своето спасение? А Бог изисква от човека нещо много малко, което може да се изисква, именно: вяра в живия Бог, в Неговата любов към човека и в Неговата постоянна готовност да даде и да направи за човека всичко, което служи за негово добро. Разкривайки пред всички вярата на тази жена, Господ иска да утвърди и вярата у Яир; и да му покаже, че не е било необходимо да иска Господ да влезе в къщата му и да възложи ръка на умрялото момиче. Той е силен да лекува по много начини, а не само с възлагане на ръце: Той може да изцелява с помощта на дрехата Си, както и с ръката Си, отдалече, както и отблизо, от улицата, както и от дома. И още, Господ иска да запознае хората със Своята божествена мощ не за да Го хвалят хората – за Него всяка човешка похвала била нищожна – а за да знаят истината и да се ползват от тази истина. Именно: всяко добро, което хората получават, идва съзнателно от самия Бог. Не Христовата дреха е тази, която дала изцеление на кръвоточивата жена без Христовото знание и без непосредствената Христова сила, излизаща от Него. Също така съзнателна и жива е Божията сила, която идва на помощ на верните посредством мощите на светиите и посредством иконите. Христовата вяра не познава магията и гадаенето. Никакво сътворено създание в природата не може със своя сила да бъде от каквато и да било полза за човека, а живият Бог да не съзнава, че това е благотворна сила, излизаща от Него. Това важи за всички земни лекарства, както и за минералните води. Бог не е по-отдалечен от лекарствата и минералните води, отколкото Христос Господ е бил отдалечен от Своята дреха. И който се докосва до лекарствата и минералните води с онази вяра и онова свенливо и целомъдрено благоговение, с които тази болна жена се докоснала до Христовата дреха, бива изцелен. А който се докосва до лекарствата и минералните води без Бога, или дори противно на Бога, рядко получава изцеление. А дори и да го получи, го получава по превеликата Божия милост, и то за да познае и признае тази милост и да прослави Бога. Господ изцелил и бесноватия луд в Гадара без неговата вяра и знание; тъй като лудият нито можел да знае, нито да вярва – и за да покаже по каква причина го е изцелил, както и по каква причина Бог изобщо дава изцеление на невярващите болни – му казва: иди си у дома при своите, и разкажи им, какво ти стори Господ и как те помилува (Марк. 5:19). Ето, много хора от онази тълпа народ се докосвали до Христос, но не усетили същата полза, която усетила болната жена, която се докоснала до Него с вяра и страх. Същото става и днес с мнозина, които целуват иконите, мощите на светиите или честния Кръст и Евангелието, както било и с онзи многоброен народ, с любопитен ум и окаменяло сърце, който се докосвал до Христос. А с истински вярващия става онова, което станало и с тази болна жена, която оздравяла. Който има очи да види, нека види; и който има уши да слуша, нека слуша!
Жената, като видя, че не можа да се укрие, разтреперена се приближи и, като падна пред Него, изяви Му пред целия народ, защо се бе допряла до Него, и как веднага се е излекувала. А Той и рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром! От гласа и думите на Христос жената почувствала, че Той знае нейната тайна, и че от Него не може да се скрие. И затреперила от страх, стоейки лице срещу лице с Този, Който знае и най-тайните човешки дела, и най-скритите тайни на човешкото сърце. Тя почувствала една Христова мощ – чудотворната мощ на лечението. И при това трябвало да потрепери от страх пред Всемогъщия. Но сега, когато чула, че Господ Иисус знае нейната най-скрита тайна, тя се изпълнила с двоен страх пред Всезнаещия. Заедно с всемогъществото на Господ Иисус, на нея се открило и Неговото всезнание. Тя Му разкрила и изповядала всичко. Срамът й се превърнал в страх. Срамът от тази болест изчезнал, защото жената оздравяла; а страхът дошъл на мястото на страха заради Христовото всесилие и всезнание. Виждайки я така уплашена, благият Господ я утешил с родителски думи: дерзай, дъще! Има ли по-сладка утеха на този свят от тази да чуеш тези две думи от безсмъртния Цар и Владика? Той я окуражава, Той я нарича дъщеря! Няма истинска, нито постоянна храброст, докато Бог не направи човека храбър. Човек не познава неустрашимостта, докато не познае Бога, нито познава утехата и сладостта, докато не познае Бог като свой Отец и себе си като Божие чедо. Тези две думи не чува нито един човек с духа си, докато не се обнови и възроди духовно. А тази жена била като новородена и тялом, и духом: тялом, защото нейното нечисто и полумъртво тяло станало здраво; и духом, защото познала всемогъществото и всезнанието на Господ Иисус. Твоята вяра те спаси. И тази дума е дума колкото на поучение, толкова и на окуражаване. Ако Господ Иисус не се беше смирил до гладуване и умиване на нозете на човеци, ако не беше приписвал Своето могъщество на някой друг – на Своя небесен Отец, ако не беше споделял Своята слава с хората, приписвайки нещо от Своето на тях – какво ще кажете? Нямаше ли земята да бъде в постоянно земетресение от Неговите божествени стъпки? И нямаше ли целият свят да се превърне в пламък от Неговите думи? И кой би смеел да Го погледне в очите? Кой ли би стоял близо до Него и би се докосвал до Него? Кой ли би се заслушал в Неговите думи и не би се разтопил? Но затова и Господ се е облякъл в човешко тяло – за да може да общува с хората като брат с братя; затова Той толкова се смирява и понизява; затова окуражава хората на всяка крачка; затова и накрая приписва Своите дела на тяхната вяра.
Докато Господ говорел с тази жена, нещата при Яир се обърнали към по-лошо.
Докато още говореше, дойде някой от дома на началника на синагогата, и му рече: дъщеря ти умря; не прави труд на Учителя. Но Иисус, като чу това, отговори му и рече: не бой се, само вярвай, и спасена ще бъде. От това се вижда, че дъщерята на Яир още не е била умряла тогава, когато Яир дошъл и поканил Христос да влезе в дома му. Но тя била на умиране, при последното си издихание, така че за нея можело да се говори като за умряла. Не прави труд на Учителя. Все още възприемат Христос като Учител и Го наричат Учител онези, които още не са почувствали Неговата непостижима сила. Но погледнете колко благ и милостив е Господ! Още преди началникът Яир да завика и да изрази родителската си болка, Той бърза да го утеши и окуражи: не бой се! Това с нищо не променя нещата: все едно е дали тя е мъртва или полумъртва. На Божията сила нищо не може да се опре. Ти само продължавай да правиш това, което се иска от теб, и което единствено можеш да правиш: само вярвай! Сега си видял чрез тази жена, че за Бога всичко е възможно. Този, Който с една мисъл спира потока на кръвта, непрестанно течащ вече дванайсет години, може отново да съедини душата на твоята дъщеря с тялото й. Ти само вярвай, и ще оживее.
А когато стигна в дома, не позволи никому да влезе, освен на Петра, Иоана и Иакова, и на бащата и майката на момичето. Петима свидетели са достатъчни. Пред земните съдилища не са ли достатъчни и двама? Той взема трима от Своите ученици, които по-късно стават свидетели и на Неговото чудесно Преображение на Тавор, и на Неговата духовна борба в Гетсиманската градина; взема именно тези, които по това време са били духовно по-зрели от останалите деветима, за да могат да понесат и по-дълбоко да разберат тайната на Неговото могъщество и Неговото битие. Тези трима трябва първо да видят онова възкресение на мъртвец, което Господ е извършил със Своя сила, за да разкажат на останалите деветима свои другари и да научат и тях да вярват един на друг. А по-късно, при възкресяването на сина на Наинската вдовица и на Лазар, ще присъстват всички ученици. А защо взема със Себе Си родителите на момичето, това е ясно. Тяхната мъртва дъщеря трябва да помогне за възкресяването на техните души. Кой би имал по-голямо право духовно да се възползва от детето си, ако не неговите родители?
При влизането в къщата Господ поглежда към онези, които плачат и нареждат за мъртвата. Защото всички плачеха и ридаеха за нея. Но Той рече: не плачете; тя не е умряла, а спи. И смееха Му се, защото знаеха, че тя е умряла. Матей и Марко допълват тази картина. Тук били и свирачите и специални оплаквачки, наети от съседите, какъвто бил тогавашният обичай у богатите евреи, както и у езичниците. И вижда смущение, и плачещи силно. Яир бил един от първите, ако не първият човек на това място. А освен платените свирачи и оплаквачки, трябва да са били там и много от неговите роднини, приятели и съседи, които истински скърбели за рано отишлото си момиче. Но защо Господ казва на народа: не е умряла, а спи, след като Той добре знае, че е умряла? Първо, за да потвърдят всички присъстващи, че момичето наистина е умряло. А те не можели с нищо по-добре да потвърдят, освен с насмешка към Него заради мнимото незнание, че болната е умряла. И второ, за да покаже, че смъртта в Неговото присъствие на земята е изгубила своето жило и своята власт над хората, и е станала като сън. Смъртта не е унищожение на човека, както и сънят не е унищожение. Но смъртта е преминаване от този живот в другия. А Един е Господарят и над единия, и над другия живот. За човека, загрубял от плътския живот, прекратяването на този телесен живот значи прекратяване на живота изобщо. Тоест: когато колата се счупи и спре на пътя, това счупване е неизбежно и пътникът не може да я помръдне на никъде! Такова е безумното мислене на грубите, чувствени хора. А духовните хора гледат и виждат, че когато колата се счупи, пътникът бързо излиза от нея, оставя я и продължава пътя си и без кола. Не може ли майсторът, който е създал и колата, и пътника, да оправи колата и да нареди на пътника да се върне в колата? Такова е възкресението от мъртвите: изнемощялото тяло се лекува и душата се връща в тялото. Че Господ ни най-малко не е преувеличил нещата, сравнявайки смъртта със сън, това Той е доказал със Своето собствено възкресение след насилствената смърт и тридневно пребиваване в гроба, както и с възкръсването на много мъртви в часа на Неговата смърт на кръста, а и по-късно в цялата история на Църквата, когато мъртвите са връщани към живот по молитвите на светиите и Божиите угодници. Впрочем Той е доказал това и при възкресяването на Яировата дъщеря. И така, какво прави Господ по-нататък, след като е взел със Себе Си достатъчен брой избрани свидетели?
А Той, като отпрати всички навън я хвана за ръка, извика: момиче, стани! Онези, които били напълнили стаята на покойната, са я видели мъртва и са се уверили, че е мъртва, и сега вече не са необходими тук. По-късно те ще чуят за чудото и ще видят момичето живо, а засега Господ се стреми преди всичко да утвърди във вярата един народен старейшина и тримата първи между апостолите. Неговият метод при всяко чудо води човека до изумление и възхищение от премъдрия промисъл и такт, проявени във всеки отделен случай. И така, след като изгонил всички от стаята на мъртвата, там останали седмина: петима живи, един мъртвец и един Животодател. Дали в това обстоятелство не се крие – или всъщност не се разкрива – една велика тайна на човешката душа? Когато душата на един човек умре, той още живее със своите пет чувства, живее телесен, празен, отчаян живот, простирайки ръце за помощ на всички страни около себе си. Това са така наречените материалисти в днешно време – телесни сенки без души, отчаяни хора, които със своите сетива – очи, уши и всички останали – се хващат за този свят, та поне още известно време да запазят тялото се да не отиде в гроба подобно на душата. Но когато някой от тях по Божи Промисъл се срещне с Христос, той започва да вика към Него за помощ. И Христос Господ идва при умрялата душа, докосва я и отново я възкресява за живот, за голяма изненада и удивление на външния, сетивния човек. Евангелист Марко цитира точно тези думи на арамейски език, които Господ е произнесъл, докосвайки се с ръка до момичето: талита куми! Което значи същото, което казва и евангелист Лука: момиче, тебе казвам, стани! И така, какво се случва с момичето след тези Христови думи? И възвърна се духът й; тя веднага стана; и Той заповяда да й дадат да яде. Ето, виждате ли, че смъртта е сън! И възвърна се духът й. Духът се е бил разделил от тялото, и отишъл там, където отиват духовете на умрелите. Със Своя допир и Своите думи тук Господ е извършил две чудеса: първо, изцелил е тялото, и второ, върнал е духа от царството на духовете в здраво тяло. Защото ако не беше изцелил тялото, как би могло да се помогне на девойката, ако духът й се беше върнал в болно тяло? Тя само би оживяла, за да продължи да боледува и отново да умира! Такова частично възкресение би било не възкресение, а мъчение. А Господ дава не половинчати дарове, а цели, не несъвършени, а съвършени. Той не връщал зрението на слепците само с едното око, а и с двете, нито давал слух на глухите само с едното ухо, но и с двете; нито изцелявал разслабените само с единия крак, но и с двата. Така и тук. Той връща духа в здраво тяло, а не в болно, така че целият човек да бъде здрав и жив. Затова и Господ заповядва да й дадат да яде; та с това веднага да покаже, че мъртвото момиче не само е оживяло, но и оздравяло. Друг евангелист добавя: момичето веднага стана и начена да ходи. За да засвидетелстват още по-добре с това, че момичето е оздравяло и телесно. А че наистина е оздравяла, трябвало е веднага да покаже това колкото се може по-ясно и по-очевидно. Затова и момичето става и започва да ходи, и да яде. Господ Иисус е знаел с какъв неверен род си има работа, и затова при чудесата натрупва колкото се може по-очевидни и несъмнени доказателства, и то за да се види, че чудото е било и необходимо, и полезно на хората; и второ, отново да се види, че само Той е могъл да направи това чудо, Той и никой друг; и още, трето, че чудото е несъмнено и очевидно засвидетелствано и утвърдено като неоспорима истина. О, колко добре е познавал Господ този развратен и неверен човешки род! И се почудиха родителите й. А Той им заповяда да не казват никому за станалото. Тоест, Господ с тази заповед иска да умъдри родителите на възкръсналата девойка да отдадат благодарност преди всичко и преди всички на Бога. Не е важно сега да тичат пред света и да разгласяват чудото, а да коленичат пред Живия Бог в най-дълбоко смирение, и пред Него Единия да излеят своята топла благодарност. За това чудо ще се чуе от самосебе си и без вас. Не се грижете за това! Но в този тържествен миг трябва да отдават дължимото не на светското любопитство, а на Господ Бог. И така, изцелявайки кръвоточивата жена и възкресявайки мъртвото момиче, Господ веднага извършва ново дело, продължава да изцелява човешките души от лукавото любопитство. Това любопитство наистина е лукаво, защото отделя човешката душа от Бога и я потопява в морето на преходните неща и светските събития. Любопитството е лукаво и крайно лукаво, защото често погубва тялото, а още по-често и душата на човека. Много телесни грехове и много душевни страсти се зачеват в любопитство. Както красивият цвят на мака крие отрова, така и любопитството носи в себе си силна отрова, която разрушава и тялото, и душата. Бог не е сътворил този свят, за да задоволи човешкото любопитство, а за да спаси човешките души. Премъдрият цар казва: око се не насища от гледане, ухо се не напълня от слушане (Екл. 1:8). Господ не е дал изцеление на кръвоточивата жена за това, че се е докоснала до Неговата дреха от любопитство, а за това, че в своята мъка и страдание е прибегнала към Него с вяра. Напразно любопитните търсят чудо от Бога; но то няма да им се даде; а дори и да им се даде поради някои човешки потребности, любопитните няма да се възползват от него. Мъртвите ще се възползват от Божиите чудеса повече, отколкото любопитните. Отива ли лекарят на посещение при онези, които мислят, че са здрави, които сами са доволни от себе си и които не викат лекар? Нима Господ е по-мъдър от земните лекари, за да ходи по панаира и да показва Своето могъщество и Своето изкуство? Затова не се грижи повече, началнико Иаир, кой ще разгласи чудото на възкресението на твоята душа и твоето тяло! Бог е знаел за безжичния телеграф и телефон още преди хората да отворят уста и да съобщят с език един на друг каквато и да било новина. И Господ познава и по-надеждно и съвършено обявяване на света на полезни новини, отколкото това се постига с физическия телеграф и телефон. Създателят на гласа, езика и въздуха има и Свои начини за духовно общуване с всяко сътворено създание, начини, които изпълват цялото пространство и цялото време. Но ти си спомняй за своя дълг към Бога, Подателя на всички добри дарове, и бързай да Му принесеш молитва на благодарност в дълбоко послушание към Неговата свята воля. – На нашия Господ и Спасител Иисус Христос да бъде слава и хвала, с Отца и Светия Дух – Единосъщната и Неразделна Троица, сега и винаги, и през цялото време и цяла вечност. Амин. I www.svetosavlje.org
Превод: Татяна Филева
