Животът в Църквата и огънят на Петдесетница

Какво е животът в Църквата? На този въпрос, който мнозина задават, най-точният отговор e – животът в Църквата е истинският живот, едно лично откровение.

След като съм част от Църквата като свещеник, предполага се, че би трябвало да зная какво представлява от личен опит. Възможно е да разочаровам някои, но трябва да призная, че тук изпитвам известно затруднение, защото зная, че животът в Църквата е нещо много красиво, с дълбок смисъл; зная, че призивът, с който Господ ни е призовал да участваме в църковния живот е велик. Но се сещам за онзи монах от Патерика, когото попитали какво представлява монахът и той отговорил: “Аз все още не съм монах, но съм виждал монаси!”, така че и аз искам да кажа: „Познавам хора, които водят истински църковен живот, но аз все още не съм от тях“. При това положение какво свидетелство мога да дам? Не ми остава нищо друго, освен да се уповавам на молитвите на тези, които тази вечер искат да чуят поне една полезна дума, която да утеши душите им, умолявайки Господа да им помогне да преминат през трудностите, и заради техните молитви и вяра Той да ме дари със слово да говоря за Църквата, за църковния живот и за неговите ползи.

Аз наистина вярвам, че няма на земята по-красив живот от църковния живот. Също така истински вярвам, че в Църквата небето е най-близо до нас, че то слиза на земята, но често пъти хората не знаят това или го игнорират, а така, с греховете и страстите си, ние стъпкваме най-ценния бисер на Божия дар, който ни се предлага чрез Църквата, и с хищните зъби на оскъдната си вяра и на съмненията си разкъсваме светите и спасителни истини, които Църквата е съхранила през столетията и ни предлага и днес.

Св. апостол Павел казва на християните в Коринт, кръстени и причастяващи се с Христовите тайни: „…вие сте храм на живия Бог, както е казал Бог: “ще се поселя в тях и ще ходя между тях; ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ”. Така апостолът ни показва какво е Църквата и какво означава църковен живот: Господ да се засели в теб и да станеш част от Божия народ.

За Църквата на Стария Завет свети апостол Павел казва: „И всички тия, макар и да бяха засвидетелствувани чрез вярата, не получиха обещаното, защото Бог предвиди за нас нещо по-добро, та без нас да не постигнат съвършенство.“ Бог е разговарял с Ной, Авраам, Исаак, Яков и Мойсей, а знаем, че с Мойсей е разговарял лице в лице, „като да говореше някой с приятеля си“. С обляно от светлината на Божията благодат лице, Мойсей трябвало да сложи покривало, защото синовете Израилеви се бояли да го погледнат. Бог разговаря и с всички праведни и пророци, които Го следват и чрез тях Той говори на Своя народ, предава им закона и им разкрива волята Си. Посредством избранниците Си, Бог сътворява чудеса пред Своя народ и го закриля чрез ангелите. И въпреки това, т.е. въпреки закона, пророците и сътворените чудеса, Бог беше с тях, но не и в тях. Мойсеевото покривало оставаше върху мислите и сърцата им, и те не виждаха как да приемат у себе си, в душите си, сиянието на Божията благодат.

Но нека се спрем върху деня Петдесетница, защото това ще ни помогне да разберем най-добре какво означава Църквата и какви са характеристиките на автентичния църковен живот.

Когато огнени езици се спуснали над апостолите, те се изпълнили със Светия Дух и започнали да говорят на различни езици пред събралото се множество, което не разбирало какво става. Тогава след словото на свети апостол Петър, който станал и обяснил, че ставащото е според предреченото от пророк Йоил: „…и ето, в последните дни, казва Бог, ще излея от Моя Дух върху всяка плът“, за онези, които чули апостолските думи, в Писанието се казва:

Като чуха това, на сърце им стана умилно, и казаха на Петра и на другите апостоли: какво да направим, мъже братя?

Две неща привличат вниманието ни в тези евангелски думи: първо, че сърцата на тези хора са били пронизани от любов, и второ, че решително са задали въпроса: “Какво да правим?“. Така се доближаваме до началото на християнския живот, до началото на живота в Църквата, до същността на Църквата. Никой не започва живота си в Църквата по друг начин, освен така: с пронизано от любов сърце. Ако някой каже, че е в Църквата и че води църковен живот, но никога не е усещал как сърцето му е пронизано от любов, не е познал това чувство, той е за окайване. Спомнете си, че Господ Иисус Христос е казал: „Огън дойдох да туря на земята, и колко бих желал да беше вече пламнал!“. Пронизано от огъня на Божията любов сърце, от което се ражда покаянието, желанието да изпълниш Неговата воля като се отречеш от себе си, от всички страсти и грехове, ето това е решаващото за християнския живот, за живота в Църквата. Нека приведем като свидетелство и казаното от свети Исаак Сириец – че молитвата без болка в сърцето е безплодна, като отхвърлен зародиш.

И все пак това пронизване на сърцето, това горещо желание да изпълниш Божията воля все още не означава трайна вътрешна промяна на човека. В този случай Духът работи върху човека отвън, но той все още не го е възприел в себе си, не е станал негово вътрешно благо. Духът действа върху човека чрез благодатта, която го отрезвява, която събужда душата му от съня на запустението, отваряйки очите на сърцето и ума за осъзнаване на собственото паднало състояние, така че да поискаме нов живот в Духа. Но и това все още не означава, че духовният живот е вече придобит. Пронизаното от любов сърце и решителното задаване на въпроса “Какво да правим?” все още не означава промяна, т.е. дълбока и трайна промяна. Но това е подготовката, пътят към новия живот, който ни се открива.

Как можем да придобием този живот? Нека видим какво отговорил апостол Петър на онези, които попитали тогава: „Какво да правим?“. Казал им: „Покайте се!“, и продължил: „…и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа.“ Тогава словото на апостола са приели над три хиляди души и се кръстили, приели са благодатта на Светия Дух като най-скъпоценното съкровище. И за тези, които повярвали, се казва:

„И постоянствуваха в учението на апостолите, в общуването, в хлеболомението и в молитвите“

Казано е „постоянстваха“, ето колко са важни постоянните усилия, които полагаме с усърдие. Пронизаното от Божията любов сърце се свързва със силното ни и решително желание за изправяне на греховете след онзи въпрос “Какво да правим?”. Благодатта влиза в сърцето, настанява се там и формира началото на новия живот, като трайно жилище на Духа. Следователно, усилието да следваме учението на апостолите, да се причастяваме с Тялото и Кръвта Господни, усърдието в молитвата води до любов към ближния и така расте и укрепва животът ни в Духа, в Църквата.

Присъствието на Светия Дух, когато действа върху човека отвън, се усеща като пронизване на сърцето и появата на горещо желание да следваш волята Му, а когато Духът действа вътре в човека, той постоянно топли сърцето му с непрестанно и горещо усърдие да преуспява в Божиите работи.

Едно е да искаш и друго е да го изпълниш на дело. Едно е да вършиш от време на време добри дела, дори и велики, когато на теб ти е удобно, когато обстоятелствата са благоприятни за това. Но съвсем друго е трайно и изцяло да насочиш вътрешните си сили към Господа; това състояние може да бъде постигнато единствено с приемане в сърцето на благодатта на Светия Дух. Първото състояние е по силите на човека, или подпомаган от въздействието отвън на Духа, или както свети апостол Павел свидетелства пред филипяните: “…защото Бог е, Който ви прави и да искате, и да действувате според благата Му воля.”

Новият живот се посажда в човешкото сърце посредством светото Кръщение, а след това всеки трябва сам да изживее личната си Петдесетница и да получи благодатта на Светия Дух, която да проникне в духовните му сили, за да може да действа за израстването на новия живот, посаден в него. С помощта на светото Причастие този нов живот се храни, а за тези, които падат, в Църквата има тайнство на Покаянието, което може да върне към благодатта отпадналите от нея. Първата благодат – тази на Кръщението, се дава с радост, докато възвръщането на благодатта чрез Покаянието става с болка. Потапянето в кръщелния купел е радост, докато второто умиване – с покаяние, е умиване със сълзи…  | www.cuvantul-ortodox.ro

 

Беседата е публикувана със съкращения

 

Превод: Сандра Керелезова

 

Близки теми: