За Благата вест и нашето освобождение
Днес, на празника Благовещение, ние си спомняме как Архангел Гавриил донесе на обручената за праведния Йосиф Дева Мария благата вест, за това, че върху нея трябва да се сбъднат всички пророчества: от Дева в света ще се роди Божият Син, Който ще спаси цялото човечество. И на това благовестие, на думите на Архангела, че тя е избрана измежду всички хора, живели някога на земята, за да послужи за делото на спасението на цялото човечество, Дева Мария отговаря: „… Ето рабинята Господня, нека ми бъде по думата ти” (Лук. 1:38). Тези думи на съгласие и пълно отдаване на себе си в Божиите ръце, служат за нас като залог, че всички сме причастни към спасението.
В днешния тропар се пее: „Днес е начало на нашето спасение…” Неговото начало полага Божията Майка, напълно предавайки себе си в Божиите ръце и доверявайки се на Неговото водителство.
Много скоро това благовестие продължава с друго. Тя донася своя Син в храма, за да Го посвети на Бога, и й е преподадено друго благовестие от праведния Симеон, който казва: „… И на сама тебе меч ще прониже душата…” (Лук. 2:35). Това благовестие завършва за Божията Майка с нейното предстояние пред кръста, с нейното съразпъване със Спасителя, с нейното приемане върху себе си на майчината мъка, с която тя гледа към кръста разпнатия си Син. И всичко това Света Богородица приема, произнасяйки думите: „Господи, нека ми бъде по думата Ти”.
Обикновено ние възприемаме думите на Благовестието, тоест благата вест, като нещо много благодатно, много сладостно и радостно. И наистина, днес е празник, днес цялото творение се радва и се весели. Но по своята същност това приемане на Божията воля е приемане не само на радостта, но и преди всичко на кръста, който Мария взема върху себе си с цялата тежест. И за нас е много важно, виждайки подвига на Божията Майка, в радост от приемането на волята Божия да не се боим да вървим след Господа докрай там, където Той ни води, да не се боим да приемем цялото Му благовестие, цялото Му Евангелие. Нали Евангелие в превод от гръцки означава „блага вест”, „благовещение”. И цялото Му Евангелие ние следва да приемем така, както Божията Майка приема думите на Архангела. Радвай се – казва той – благодатна, Господ е с тебе. Тези думи са насочени към всекиго от нас. Господ е сред нас, Бог е с нас. Това е името на Божия Син, с което Той идва в света – Емануил, означаващо „с нас е Бог”.
И ние трябва така да приемем Евангелието, така да приемем благата вест, както я приема Дева Мария – в цялата пълнота, цялото Евангелие, от началото и до края, и с Голгота, и с Възкресението, за да бъде и нашият живот подобен на живота на Божията Майка в нейното послушание, в нейната радост за това, че Господ я е удостоил да Му служи. Господ ни дава възможност по някакъв начин да Му послужим, макар и малко да поработим за Него, да направим нещо макар и неголямо за Него. И всеки път, когато Той ни предлага това, нека и нашето сърце да не се страхува да каже докрай: „Ето ни, Господи, Твоите раби. С нас да бъде по думата Ти”.
Днешният ден е началото на нашето спасение. На този ден църковната традиция ни е завещала следния обичай: пускаме птици на свобода. Тази традиция говори за това, как с идването в света на Спасителя човекът се освобождава от властта на греха, от властта на суетата, от властта на този свят, който иска да раздели всички нас, да ни скара, да ни направи чужди едни на други. А ние трябва да успеем да се освободим от това. Ние действително трябва да бъдем свободни от това, както птицата е свободна в своя полет. Ние трябва да бъдем свободни в избора на волята Божия, нали воля е синоним на свобода. И ето тази воля Божия, тази Божия свобода ни се възвестява днес с това, че пускаме на воля птици, за да почувстваме и ние – каква радост е да бъдеш с Бога, каква радост е да бъдеш свободен в Христа Иисуса нашия Господ. Амин. |www.azbuka.ru
Превод: Радостина Ангелова
