За домостроителство на Въплъщението на Господ Иисус Христос



Из Беседа 16, изнесена на Велика Събота

И така, понеже бяхме справедливо предадени в робство на дявола и на смъртта, трябваше и възвръщането на човешкия род към свобода и живот да се извърши от Бога според основанията на справедливостта. Обаче, не само поради Божието правосъдие човекът беше предаден в робство на завидилия му дявол. Но също и самият дявол, който бе отстранил от себе си справедливостта, беззаконно бе станал любител на господството и самовластието, или по-добре казано на тиранството, и противник на правдата, с насилие действаше против човека.

И така, на Бога бе угодно да свали дявола първо според основанията на справедливостта, понеже той бе неин нарушител, а след това в деня на възкресението и бъдещия Съд да го свали и със сила. Защото това е най-добрата последователност: справедливостта да предшества силата. Такова и истинското  дело на божественото и благо господство, а не на тиранията, при която справедливостта може да дойде само след силата.

(…)

Затова се яви Новият Адам – Христос, Който, както казва Исаия, нито е извършил, нито е помислял за грях, дори не е казал нещо греховно, понеже в устата Му не се намери лъжа. Не казва “от устата Му”, а “в устата Му”, за да бъде разбрана безупречността на мислите Му, както и на друго място пророкът казва, че Той, още преди да е познал злото, е избрал доброто. По такъв начин Бог се оправда, както бе казано по-горе, и се показа наистина като благ и Творец на добри дела, показа, че, човекът е бил създаден безгрешен и чистотата, явилата се в Христос,  дадена чрез Него на самото човешко естество.

(…)

Синът Божий стана човек, за да ни покаже към каква висота  ни води; за да не възгордяваме сякаш с някакви си собствени сили сме станали победители; за да бъде наистина Посредник като съедини в едно (посредством всяка от двете природи на Богочовешката Си личност) двете страни; за да разруши оковите на греха, да очисти сквернотата, резултат от греха на плътта; за да ни яви Божията любов към нас; за да ни покаже в каква пропаст на злото сме паднали, такава, че за нашето спасение е било нужно Божие въплъщение; за да стане пример за нас на смирение, което се състои в Неговото приемане на плът и страдания, смирение, което е  целебен лек за гордост; за да ни покаже, че нашето естество е създадено от Бога добро.

(…)

Словото Божие не само стана плът и пребиваваше сред нас, беше на земята видимо и се движеше сред хората, но прие  и плът като нашата, която, макар и съвършено чиста, бе смъртна и изпитваше болка. И с нея като с богомъдра “примамка” чре кръста хвана изначално злия змей и освободи поробения от него  човешки род. Когато тиранинът падна, всичко под негова власт се освободи. За това говори и Самият Господ в евангелията: силният  е свързан, съдовете му са изпотрошени. Завладяното от Христа беше освободено и оправдано, изпълнено със светлина и обогатено с Божествени дарове. Заради това Давид възпява:  “Ти възлезе на височината”, на височината на Кръста, разбира се, или, ако искаш – на небето, “плени плен и прие дарове за човеците” (Пс. 67:19). По такъв начин чрез страданията и плътта Той обърна в бягство дявола,а  на Бога и Отца като принесе плътта в Жертва като непорочно и пресвято Заколение. Каква неописуема щедрост! Той ни примири с Бога като станахме един род с Него (Богочовека). Той, като подложен на страдания по волята на Отца, стана пример за нас, които чрез непослушание погубихме себе си, а чрез послушанието на Христа бяхме спасени. Показа, че Неговата смърт е много по-драгоценна от присъщото на дявола безсмъртие, което е по-лошо от десетки хиляди пъти смърт, тъй като подлежи на бъдеща присъда. Смъртта Му стана причина за безсмъртния живот, а не за втора и вечна смърт.(…) Той с възкръсна тридневен от мъртвите и, след като се яви жив на учениците, се възнесе се на небето и пребива безсмъртен и така ни  дари възкресение, безсмъртие и вечен, непоколебим, действително блажен живот на небесата, дари ни истинския живот. Със смъртта и възкресението на плътта Си Той ни изцери от двойната смърт (на душата и тялото) и ни освободи от двойния плен – на душата и тялото. Понеже лукавият стана мъртъв духом, когато в следствие на съзнателния грях по собствена воля, справедливо беше отхвърлен от Бога, Истинския живот. Той, като пълнота на злото и княз завистлив и лъжлив, източник на злобата, не понесе човешкият живот да протича в мястото на наслаждението, имам предвид рая. Затова гибелен съвет прелъсти човека и го направи причастник на  греха и смъртта по дух. След тази смърт на духа съвсем с необходимост последва и смъртта на тялото. По такъв начин лукавият чрез своята собствена смърт даде на нас двойна смърт и като ни срина по-ниско и от самия него, той си въобрази, че е по-велик и по-висш. Той, тъй като ни надхитри и измами, и като, уви, безсмъртен, ни се представяше за бог. А след смъртта, ставаше разпоредник на душите ни, понеже бяха изоставени от Бога, и ги смъкваше в ада, заключваше ги в тъмница, която сякаш не можеше да се отключи.

Но Бог, Който ни създаде, се съжали над тази наша беда и благоволи да слезе там, където ние пропаднахме, за да ни изведе. Той направи това като единственият свободен сред мъртвите, защото бе слязъл там с жив дух. И даже нещо повече – Той огря с Божествена светлина излъчваща живителна сила, за да просвети седящите в тъмнина и да оживотвори по дух там ( в ада) повярвалите в Него; за да оживи също и телата на всички в деня, когато е постановил да оживее за съд целият човешки род. За това Той ни казва чрез посланието на апостола; “затова именно и на мъртвите беше благовестено, за да бъдат съдени по плът като човеци, а да живеят по Бога духом” (1 Петр.4:6). А малко по-горе в това същото послание, показвайки на кого и по какъв начин проповядва евангелието на мъртвите в ада, казва: “Христос веднъж пострада за греховете ни, Праведник за неправедните,  бидейки умъртвен по плът, но оживял по дух, с който Той, като слезе, проповядва на духовете, които бяха в тъмница” (3:18-19). Както лукавият чрез едната си смърт по дух ни причини двойна смърт (т.е. на душата и тялото), така Благият чрез едната Своя смърт по тяло изличи двойната смърт в нас и чрез едното възкресение на тялото Си ни дари двойно възкресени. Той победи оня, който поради смъртта, имаше власт над душите и телата ни  и освободи от неговата тирания.

(…)

Възроденият чрез божествено кръщение е приел потенциалната сила  да стане съ-образен на тялото на славата на Божия Син.  Ако ходи в новия си живот съгласно Христа  и Неговото евангелие, той ще получи сили за усъвършенстване и при възкресението вече не с вяра и надежда, а съвсем истински ще придобие преславно и най-чисто тяло, каквото е имал и Самият Господ след Възкресението. Ще възкръснат и телата на мъртвите нечестиви, но не в небесна слава, защото няма да са съ-образни на Христа.  Нечестивите няма да получат, както е обещано на верните, да видят Бога, а в това е и Царството Божие. Защото е писано: “да изпадне в ужас нечестивият, да не види славата Господня” (Ис. 26:10, по прев. на 70-те тълков.). А тези, които са родените и откърмени в Христа и са дошли, доколкото е възможно в пълнотата на Христовата възраст, ще се сподобят с божественото сияние и сами, както е писано, ще възсияят като слънцето в Царството на Отца Си.

На същото това божествено сияние и светлина и Адам преди престъплението бе причастник. Той, понеже бе наистина облечен в тържествената одежда на славата , не беше гол и не се срамуваше; Адам по неизразим начин бе украсен много повече от тези, които днес носят диадеми и се кичат със злато и скъпоценноти.  Това наше естество, след като бе срамно оголено от божественото сияние и светлина в следствие на престъплението,  Божието Слово помилва и човеколюбиво възприе. А после на Тавор показа това естество на избраните ученици отново и в още по-голяма степен облечено в тази божествена светлина. Така Словото ни представи ясно какви ще бъдем ние, вярващите и получаващите съвършенство от Него, в бъдещия век. Ти ще откриеш, че залогът за това съвършенство, което принадлежи на живеещите заради Христа, се дава явно и тук (в този живот) на Божиите светии, които вече се наслаждават на благото на бъдещия век. | списание Мирна, бр. 16, 2002 г.

Превод от руски: Даниел Йорданов
Откъсите са преведени по изданието: Св. Григориий Палама, Беседы, т. I,  М 1994, Омилия 16, с 153-187.

Списание Мирна, бр. 16

Поръчай онлайн >>>

Свали списанието в електронен формат (PDF) >>>

 

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

2 Отговори

  1. Ivan Gospodinov каза:

    Защо Православната Църква не разнася благата вест за спасението в Христос както е правил самият Исус Христос и 12-те апостоли и неговите последовтели.Спасението само чрез Православната Църква ли е или за всеки един който вярва ? Благодаря 🙂

  2. Теология ШУ каза:

    [quote name=“Ivan Gospodinov“]Защо Православната Църква не разнася благата вест за спасението в Христос както е правил самият Исус Христос и 12-те апостоли и неговите последовтели.Спасението само чрез Православната Църква ли е или за всеки един който вярва ? Благодаря :)[/quote]

    Господинов или Другарюв,

    Ти влизал ли си в православна църква, вслушвал ли си се в песнопенията, четенето на Апостола и Евангелието, проповедта на свещеника? Ако беше го сторил, нямаше да задаваш такъв наивен въпрос.

    Освен това, време е да научиш, че пред „като“ и „който“ винаги се пише запетая. В сектите може да има друг правопис, но това е техен проблем.