В капана на самохвалството

Самохвалството е признак на умствена и духовна незрялост.
Ненапразно това качество е широко разпространено сред децата: по този начин някои от тях да компенсират своето детско светоусещане и незрялост, подражават на възрастните и демонстрират своята „опитност” и „обиграност”.
И ако към децата – самохвалци възрастните се отнасят снизходително, като добронамерено коригират поведението им, то самохвалството при възрастните изглежда отблъскващо и болезнено. Хвалейки се, човек показва своята слабост, инфантилност и дори недоразвитост.
Духовно зрелият човек няма нужда да доказва и да демонстрира каквото и да било на когото и да било, той живее в мир живота си и спокойно общува с другите.
Каква е причината за подобно явление?
Тщеславието. Именно то подтиква към най-необмислени, абсурдни и рисковани действия.
Тщеславието заслепява очите и лишава човека от възможността да вижда всичко в истинската му светлина. Изпадналият в тщеславие човек не съобразява реално житейските ситуации, не може обективно да прецени силите си, не е в състояние да види колко смешен и жалък може да бъде.
Тщеславният човек живее в собствен, измислен свят, в който той е „център на вселената”, главният герой; свят, в който всичко и всички се въртят около него, по собственото му мнение всички зависят само от него, от неговото настроение, от неговото присъствие, светът постоянно се нуждае от него.
Това е самозаблуда. Тщеславните хора са лишени от трезво мислене, те нямат приятели и другари и обикновено са самотни, тъй като прогонват другите от живота си с безкрайни лъжи, прекомерно преувеличаване, неискреност и болезненост, и уморяват хората с постоянното си самохвалство.
С тях е некомфортно, а понякога и непоносимо да се работи.
Как човек да се пребори с това? Как самохвалкото да преодолее тщеславието си?
За съжаление, този порок много трудно се лекува. Човек, свикнал от детството си да лъже себе си и другите, постоянно да се хвали с мними постижения, трудно излиза от това състояние, нужни са огромни усилия на волята, но най-важното – желание да се изтръгне от потискащия плен на тщеславието.
Ако човек все пак осъзнава болестта на тщеславието, вижда в себе си тази разрушителна страст, той трябва преди всичко да се научи внимателно да се наблюдава, да преценява своите мисли, думи и действия.
В разговор с други хора е важно да бъде изключително внимателен, да следи дали не доминира над събеседника си, когато нещо разказва, дали именно хвалбата не е истинската цел на разговора. Съзнателно, полагайки усилия, трябва да избягваме това.
Винаги е по-добре да отговаряме в рамките на зададения въпрос – неотклонно и честно, да не прескачаме към теми, които не са пряко свързани с въпроса. Тщеславието се опитва с ваша помощ да доминира над събеседника, да се разпростре колкото се може повече в пространството, на него му е тясно да остане в някакви рамки.
Спрете това.
Тщеславието не може да живее в простота, то се нуждае от гръмогласни тръби, звънливи струни, гърмящи дайрета, то се губи и се разпада на малки частици в тиха, спокойна и мирна обстановка.
Там, където има простота, мир и тишина, няма място за тщеславието.
„Върши делата си тайно”, казва Евангелието. Ако сте направили нещо добро, пазете го в сърцето си като най-голямото съкровище.
Безусловно, понякога ни се иска някой да сподели с нас радостта и успехите ни. Това може да стане само с най-близките хора или с тези, към които се отнасят добрите ни дела.
Не бива да споделяте успехите или плановете си с хора, които нямат нищо общо с делата ви.
Така само ще подхраните за пореден път тщеславието и ще загубите трудно извоювания мир в душата ви. Външните хора може само да бъдат отблъснати от подобно поведение.
Постоянната трезвост и вътрешната будност ще ни помогнат да разпознаем криволиците и страстите на душата. С Божията помощ ще започнем да проглеждаме и от разслабени и болни ще се превърнем в бодърстващи и здрави духом хора.
Дай Боже, скоро да настъпи по Божията благодат нашето прозрение, за да можем все пак да изживеем дните си съзнателно, в радост и мир.
Дай Боже вярата ни в Божията милост да ни укрепи в борбата с греховете ни, а милостивата помощ на Създателя да ни утеши и укрепи, както утринната роса утешава и изпълва изсъхналите цветя през сухото лято.

Превод: Виталий Чеботар
Източник: pravlife.org