Гностическите ръкописи от Наг Хамади

Откриването на юдейски ръкописи през 1947 г. в пещерите на западния бряг на Мъртво море до Уади Кумран предизвика траен резонанс във и извън тесния академичен кръг. Тази находка несъмнено спада към най-ценните от този род, поради което е подложена на щателно изучаване и анализ. Не по-малко важно е обаче и друго откритие, което не вдигна толкова голям шум. Направено почти по същото време в Египет, то предостави на науката за първи път в света голям брой оригинални гностически текстове на коптски език.
Откритията в Кумран и Наг Хамади имат някои сродни белези. Двете сбирки от ръкописи принадлежат на общини, които се намират в периферията на тогавашното общество и изразяват враждебно отношение към господстващата религия. Есеите от Кумран презират юдейството, свързано с култа в йерусалимския храм, а гностическата група от Наг Хамади се противопоставя на християнската Църква.
Въпреки основните им различия, идеологиите на двете групи също съвпадат в отделни точки. Те споделят дуалистичен модел на мислене и изразяват недоверие към материалния свят, като разчитат на изкупление чрез есхатологично-апокалиптична победа на „синовете на светлината” срещу силите на мрака или чрез индивидуално освобождение на божествената искра в човека (душата), чиято цел е да достигне царството на светлината отвъд вселената.

По-подробното проучване установява исторически нишки, които също свързват двете явления. Досега на мястото, където са намерени ръкописите от Наг Хамади, не са правени археологически разкопки, но подробностите около откритието са сравнително уточнени.

През декември 1945 г. двама египетски селяни от с. Ал-Касър (античния Хенобоскион, където се намирал манастирът на основателя на общежитийното монашество преп. Пахомий Велики) решават да изкопаят „себах” – богата на нитрати почва, с която да наторят нивите си. Те се отправят към местността Джебел ел-Тариф до близкото градче Наг Хамади, която се намира в подножието на скалист масив с над 150 естествени пещери, използвани като гробници още по време на шестата династия преди 4300 години. Когато започват да копаят, двамата братя Мухамад и Халифа Али от племето ал-саман попадат на голяма делва. Те изтръпват при мисълта, че ако я отворят, може да излезе запечатаният вътре „джин” (зъл дух). Но алчността за злато ги принуждава да забият кирките си в делвата, от която се изсипват парчета пергамент. Двамата се озъртат, слагат ръкописите в дисагите на камилите и бързо се връщат в селото си.
През същата година те се озовават във водовъртежа на други събития, които напомнят сюжет на криминален роман. Баща им, пазач на напоителна система, няколко месеца преди това изненадва крадец нощем и го убива. Още сутринта на следващия ден роднините на убития, които спазват неписания закон за кръвната мъст, умъртвяват бащата. Около месец след откритието един търговец на меласа Ахмад заспива на сянка близо до къщата на братята. Съсед посочва този минувач като извършител на убийството на баща им и те буквално го накълцват на парчета, като изяждат още туптящото му сърце. Тези варварски разпри се оказват неочаквано съдбоносни за ръкописите. Смятайки, че кодексите са християнски и че всичките му нещастия идват от тях, подгоненият от полицията Мухамад решава да ги предаде на селския свещеник копт. Презвитерата му ги показва на брат си Рагиб, по професия учител, който веднага установява изключителната им стойност. Той убеждава свещеника да му предаде временно един от ръкописите (кодекс ІІІ) и го показва в Кайро на изследователя на коптския език Жорж Собхи. На свой ред последният го занася в правителствения Отдел за древностите. След продължителни преговори Коптският музей купува кодекса на 4 октомври 1946 г.
Междувременно неграмотната майка на Мухамад Али, която е убедена, че ръкописите нямат стойност, изгаря някои от тях във фурната (вероятно кодекс ХІІ, от който са останали само фрагменти). Някой си Нашид Басада придобива един ръкопис и успява да го продаде чрез свой приятел, златар от Наг Хамади, в Кайро. Повечето останали паметници са купени от едноокия авантюрист Бахи Али от с. Ал-Касър, който заедно с местния търговец на антики Даки Баста ги занася в столицата. След като не успяват да ги пласират в антикварен магазин, те ги продават на Фокио Тано, който ги връчва на Отдела за древностите.
Национализирани след преврата на Насър през 1952 г., паметниците са прехвърлени в Коптския музей в Кайро, където се съхраняват и досега. Борбата за тяхното придобиване и запазване се заменя от борба за тяхното обнародване. Кодекс І, известен като кодекс на Юнг, има по-различна съдба. Той попада в ръцете на белгийския търговец на произведения на изкуството Алберт Ейд, който, опасявайки се от конфискация, го изнася от Египет и го предлага за продан на фондацията „Болинген” в Ню Йорк и Националната библиотека в Париж. След кончината на Ейд започват съдебни дела между наследниците му. Френският църковен историк Жил Киспел става посредник за придобиването на паметника от института „Юнг” в Цюрих на 10 май 1952 г., който го предлага като подарък на големия психоаналитик. Текстът на кодекса е обнародван, а самият ръкопис е върнат в Египет след споразумение между института и Коптския музей в Кайро. Днес цялата библиотека от Наг Хамади е една от главните ценности на този уникален музей.
Изминават десетилетия, докато съдържанието на цялата библиотека бъде публикувано между 1972 и 1984 г. във факсимилно издание под егидата на ЮНЕСКО и египетския Отдел за древностите. На цяло поколение учени беше отказан достъп до тези текстове, което на свой ред създаде жестока конкуренция между школите и авторите. Факсимилното издание направи текстовете общодостъпни и прекрати монополните претенции на отделни личности.
През последните години излязоха редица преводи на произведенията от Наг Хамади, сред които важно място заемат петте превода на английски, немски и руски. Освен тях, преводи на отделни произведения на френски осъществява научна група за коптската библиотека в Наг Хамади към университета „Лавал” в Квебек, Канада. Реномираното издателство „Брил” в Лайден (Холандия) през 1971 г. започна серията „Нагхамадийски изследвания”, по-късно преименувана на „Нагхамадийски и манихейски изследвания”, в която се поместват специфични изследвания и отделни текстове.
Различни проекти за критично издание са достигнали напреднал стадий и сред тях заслужава внимание „Коптската гностическа библиотека” на същото издателство, начената през 1975 г. Провеждат се и научни конференции на тема Наг Хамади. Издаден е и речник на основните идеи в произведенията от Наг Хамади.
Какво включва тази сбирка, която е лежала повече от хилядолетие и половина, заровена в пръстта, преди да се натъкне на кирката на египетските фелахи? Чия собственост е била? Защо е била толкова грижливо укрита?

Библиотеката от Наг Хамади представлява цял корпус от 13 книги, съдържащи 53 текста върху 1153 страници (около 90% от оригинала). От тях 41 са напълно неизвестни досега, шест са варианти на познати съчинения и шест са буквални преписи на отдавна известни творби. Около 30 текста са достигнали до нас в добро състояние и само 10 са твърде фрагментарни. Съдържанието на библиотеката не е само гностическо. В нея влиза например откъс от „Държавата” на Платон (Наг Хамади, кодекс VI.5) и коптски препис от „Изреченията на Секст” (ХІІ.1) – християнски аскетически текст от ІІ в., изведен отдавна в научна орбита. Тук се среща също произведението „Учения на Силван” (VІІ.4), което принадлежи към християнската премъдростна литература, създадено е най-вероятно в монашеска среда и всъщност няма гностически характер, въпреки че неговият аскетизъм може да е привлякъл дуалистично настроени читатели. „Деянията на Петър и 12-те апостоли” (VІ.1) спадат към романтичния жанр, характерен за подобни апокрифни „Деяния”, и са изпъстрени с далечни пътувания, изчезвания и откривания, като еротичният елемент в езическия оригинал е изчистен от християнския редактор. Мотивите на пътуването, странникът, скритият бисер в „Деянията” не са типично гностически, но всеки гностик би могъл да ги възприеме като метафори и символи на своя митологичен свят. Произведението „Тълкуване на знанието” (ХІ.1), от чийто текст е запазена само една трета, представлява компилация от евангелските притчи. Част от находката в Наг Хамади са три херметически текста – частичен вариант на „Асклепий”, който е познат досега на латински (VІ.8), херметическа молитва, известна на гръцки и латински (VІ.7), и трактатът „За Огдоад и Енеада” (VІ.6), който разглежда духовното прераждане.
Специфично гностическите текстове представят разнообразни литературни жанрове. Тук има текстове като „Апокрифът на Йоан”, чието предназначение по принцип е да останат скрити и тайни (точно това означава терминът „апокриф”), и псевдоепиграфи, които са твърде популярни в античността с нейното сляпо преклонение пред авторитети и непознаване на понятието „авторско право”. Освен тях сбирката включва послания, трактати и молитви, които въплъщават разни литературни форми, но изразяват идентична идея.
Такъв е например случаят с апокалипсите, пръснати из цялата библиотека, които продължават древен литературен жанр от персийски произход и не са много популярни в чуждия на есхатологичните настроения гръко-римски свят, но са особено добре разработени в юдеохристиянската традиция. Не буди учудване, че те намират нов живот в гностицизма, който претендира да е богооткровено сотириологическо познание. Някои автори дори са на мнение, че апокалипсите на ранните гностици стимулират есхатологичния разкол на Монтан в Мала Азия през II в., но според мен това е невероятно.
Особено интригуваща е съдбата на апокалипса със странно заглавие „Понятието за нашата велика сила”. Франсис Уйлямс доказва, че той възниква сред гностическа група в Самария, която проповядва полово въздържание и използва първоначален текст, близък до светогледа на Симон Влъхва. По-късно апокалипсът е подложен на редица християнски интерполации, включително и за император Юлиан Отстъпник (361-363 г.).
В желанието си да се откъснат от традицията някои гностически писатели стигат дотам, че изобретяват нов литературен жанр – откровението диалог, чийто плод е творбата „Пистис София”, основана върху новозаветен топос (пасаж).

Заслужават внимание и т. нар. „гностически евангелия”. Те са събрани сентенции или притчи на Христос, които представляват теми за хрии. Първоначално не са гностически, но дължат сегашната си форма на грижливата и ясно доловима намеса на редактор гностик. Евангелието на истината (І.3) на свой ред представлява омилетично изложение на гностическото учение. Редица изследователи долавят в светогледа на неговия автор склонност към монизъм.
Най-известно от произведенията в този жанр е Евангелието от Тома (ІІ.2). Според Брус Мецгер то е съставено най-вероятно в Сирия ок. 140 г. от християни-енкратити. Неговият неизвестен автор черпи от по-ранни източници като Евангелието от евреите и Евангелието от египтяните. Никълъс Перин също приема, че това гностическо евангелие е написано на сирийски език и търси неговата връзка с каноническите Евангелия чрез „Диатесарона” на Тациан. Логия 15 от Евангелието на Тома нарича поста „грях”, молитвата – „осъждане”, а милостинята – „зло”. Логия 102 откровено препоръчва убийство, за да се постигне Царството Божие. Коментарите са излишни.
Може ли тази пъстра палитра от литературни форми и тяхното религиозно съдържание да се отнесе към определени школи и течения на античната мисъл? Това е най-трудният въпрос, свързан с находката от Наг Хамади, на който при днешното ниво на изследванията не може да се даде категоричен отговор. Повечето учени обаче са съгласни, че към школата на ересиарха Валентин от ІІ в. спадат редица произведения – Евангелието на истината, Посланието до Регин (І.4), Тричастният трактат (І.5), Евангелието от Филип (ІІ.3) и др.
За отбелязване е, че гностиците, оставили библиотеката от Наг Хамади, търсят чрез повечето творби своята обща генеалогия със Сит, син на Адам и Ева, чийто образ разкрива най-характерните признаци на духовния свят и начините за неговото достигане и лично спасение. Затова богословието на гностиците от този кръг често се нарича „ситийско”. Хетерогенната природа на библиотеката отразява верско движение, което прави всичко възможно, за да избегне догматическата категоричност и униформеност. Фактът, че едно и също произведение е запазено в повече от една версия с често значителни различия (например „Апокрифът на Йоан”), подсказва, че тук липсва строгият канон и стандартизацията на текстовете, присъщи на Православната църква.
Запазените текстове от Наг Хамади представляват коптски преводи от ІV в. на гръцки оригинали от ІІ-ІІІ в. Ако се съди по подвързията на кодексите, преводите са извършени в монашеска обстановка към края на ІV в. – период, когато процъфтяват египетските обители, основани от св. Пахомий. Някои учени предполагат, че събирането на текстовете е предприето от монасите, за да бъде опровергано съдържащото се в тях учение, а други смятат, че езотерично настроени иноци са желаели да запазят спомена за преследвана и угаснала преди два века религия.
Преднамерени са твърденията, че сбирката от Наг Хамади съдържала „оригиналните апокалиптични евангелия на ранните християни”. Апостолското 60-то правило предписва да се низвергват духовниците, които ползват апокрифни псевдоевангелия, а 63-ят канон на Шестия вселенски събор (681 г.) нарежда тези произведения да се хвърлят в огъня и хората, които ги приемат, да бъдат анатемосани.
Какво е значението на сбирката от Наг Хамади за гностическите изследвания?
1. Находката рязко увеличава количеството на оригиналните извори и за първи път поставя анализа на нова основа, независима от често едностранчивите писания на раннохристиянските ересиолози. Новите извори дават възможност да се прецени по-щателно материалът и общата картина, завещана от църковните отци.
2. Преодолява се опростенческото възприемане на древните ереси като монолитни и хомогенни системи. Чрез проследяване на пъстротата на гностическите светогледи и начини на възприемане на битието се установяват по-пълно посоките на тяхното развитие и окончателно оформяне.
3. В Наг Хамади са смесени християнски, полухристиянски и нехристиянски документи. Вторичното християнизиране на някои специфични текстове според някои учени потвърждава теорията за нехристиянския произход на гностицизма, предложена от т. нар. Религиозно-историческа школа (Бусет, Райценщайн).
4. Както показва библиотеката, гностицизмът в християнската си форма се осъзнава като „правилна” интерпретация на християнството и сложна богословска спекулация на тема космология, тринитарна доктрина, христология и сотириология. Оттук става по-разбираема острата опозиция на църковните отци спрямо тази ранна конкурентна ерес. Установява се, че православната позиция е едно от многото течения в древната църква, което постепенно успява да опровергае и отхвърли останалите като еретически. Този извод е твърде ценен за църковната история.
5. Приносът на юдейските идеи и легенди към оформянето на гностическото многообразие, който беше известен отдавна, вече може да се докаже по-ясно и по-категорично.
6. С помощта на някои от новите текстове може да се работи по-успешно върху проблема за влиянието на елинската мисъл и особено на платонизма върху гностическите системи, въпреки че по ирония на съдбата отделни неоплатонически философи като Плотин остро ги критикуват. Не трябва да се забравя, че предполагаемото рождено място на Плотин е Ликополис в Египет, което се намира близо до Наг Хамади и в което според Александър Ликополски гностическото влияние е силно.
7. Новите извори спомагат за разрешаването на оспорвания въпрос за гностическия Изкупител и отношението му към християнския Месия. Теорията за дохристиянски или поне нехристиянски Изкупител получава след Наг Хамади частично потвърждение.
8. За съжаление дори и тази нова находка не дава достатъчен материал за по-задълбочено социалогическо изследване на състава и структурата на гностическите общини в Близкия изток през ІІ-ІІІ в. В това отношение ние разполагаме повече с догадки, отколкото с доказателства.
Пясъците на Египет със сигурност крият и други изненади. В края на 70-те години на ХХ в. до град Ел Миния е открит коптски сборник от 66 страници, който съдържа Евангелието от Юда, Първия Апокалипсис на Яков, Посланието на Петър до Филип и фрагмент от текст с работно название Книга на Алоген. Датира се от ІІ-ІІІ в. и има гностически произход. В него се повествува за олтар, свещеници, хора, които чакат да връчат дара си – една картина на раннохристиянска община преди започването на литургията. Ръкописът попада в египетски търговец на антики, който иска прекалено голяма цена за него и го държи 16 години в сейф на Ситибанк в Лонг Айлънд. След дълги премеждия паметникът е откупен от богатата швейцарка Фрида Нусбергер-Чакос. Тъй като поради лошо съхранение той се разпада на повече от 1000 фрагмента, швейцарската фондация „Меценас” в Базел се занимава в продължение на пет години с установяването на автентичността, реставрацията и превода на текста. Американското списание „Нешънъл джиографик” публикува през април 2006 г. коптския оригинал с английски превод. Базелската фондация възнамерява да подари ръкописа на Египет, където той най-вероятно ще се пази в Коптския музей в Кайро.

Евангелието от Юда е споменато като еретическо от св. Ириней Лионски (Против ересите І.31.1) и св. Епифаний Кипърски (Панарион 38.1.5). В продължение на 17 века то е смятано за изгубено. В него се твърди, че Христос молил Юда да принесе в жертва (т.е. да предаде) човека, който служи за негова „одежда” (докетизъм).
През февруари 2005 г. в развалините на манастир от VІ в. до Ал-Герна (западния бряг на Луксор) учени от полския Център по средиземноморска археология се натъкват на три добре запазени коптски ръкописа от папирус и пергамент. Датирани са от периода ІV-VІ век. При първоначалния оглед е установено, че включват апокрифното Евангелие от Тома, диалога „Държавата” от Платон и богослужебни текстове. Тяхното разчитане и издаване предстои.

Откъс от Ялдаваот на архим. Павел Стефанов, „Омофор“, 2008