Света Богородица – наша радост

Според светата Библия радостта е на второ място сред даровете на Светия Дух. Св. евангелист Матей ни уверява, че възкръсналият Господ се явил на жените мироносици и ги поздравил с думите: „Радвайте се!” Св. апостол Павел съветва: „Радвайте се!” Св. Серафим Саровски винаги приветствал: „Радост моя!”

За нас, православните християни, св. Богородица е голяма радост. Архангел Гавриил я поздравил с благата вест: „Радвай се, благодатна! Господ е с тебе! Благословена си ти между жените!” Затова я възпяваме в Акатиста: „Радвай се ти, която си радост за вярващите!” И затова многократно пеем: „Радвай се!”. Това е поводът да я облажаваме всички родове, защото знаем много добре колко много радости и милости тя е доставила на човеците, включително и на нас, българите.

Няма православна служба без нейна похвала, няма православна църква без нейната света икона, няма православна молитва без нейна просба. По-чиста от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, тя е нашата радост, тя е нашият покров, тя е нашата майка.

Потребно е да знаем, че тя е наша застъпница, ходатайка и спасителка на нашите души. Без Божията благодат и молитвите на св. Богородица не можем сами да добием спасение.

Св. Димитрий Ростовски казва: „Господ може да прощава нас, грешниците, но Божията Майка Го моли за това”. От светото Евангелие знаем, че когато свършило виното на сватбата в Кана Галилейска, св. Богородица помолила Господа да помогне на нуждаещите се и Той изпълнил молбата ѝ.

Св. Богородица се удостоила с още по-голяма благодат и станала още по-близко до Господа след нейното преславно успение. Тя се преселила на небесата, не само да се наслаждава на Божието величие, светлина, хармония и красота, но и да се застъпва с прошенията си към Господа за нас.

„Радвайте се! Аз съм винаги с вас! Няма да ви оставя сираци!” – казала тя на апостолите на изпроводяк.

Тия думи на св. Богородица се отнасят и за нас, православните, които имаме апостолското предимство и пълната канонична благодат. Като наша майка, тя всякога е готова да ни помогне. Подобно на нейния Син, св. Богородица и топли, и сгрява с лъчите на нейната любов и обрадва душите ни с дадената ѝ от Бога благодат.

Духом тя винаги е на земята. Църковната история свидетелства ясно за това. Св. Андрей и ученикът му Епифаний са засвидетелствали нейното мило присъствие в 910 г. във Влахернския цариградски храм, където и до днес се пази като скъпа реликва част от нейната дреха. Тя покрила със своя омофор изпадналите в беда християни в столицата, вдъхнала им радост, упование и надежда, и им помогнала да се освободят от нашествениците друговерци.

Същият този български светец бил взет веднъж като св. апостол Павел на небесата, където видял Господа, ангелите и светиите, но останал натъжен, защото св. Богородица не била там. Ангелът обаче го уверил, че тя, по обичая си, е на земята, за да помага на хората.

Затова ние, православните християни, вярваме, че не само Господ е с нас, когато сме събрани двама или трима в Неговото име, но сред нас е и св. Богородица. Като чедо на Троянската св. Богородица Троеручица чудотворна, аз от личен опит зная нейната съпричастност в нашите нужди. Със строгостта и сериозността си нейният поглед от чудотворната икона не само ни държи в дисциплина, но ни и убеждава, че е готова да ни утеши, успокои, изцери, научи и спаси, стига с чисто сърце да я замолим за бърза помощ.

Свещеното Предание от стари времена ни повествува за един благочестив човек, който всеки ден се молел на св. Богородица и я поздравявал на иконата с думите на архангел Гавриил: „Радвай се, благодатна!”. Един ден обаче той погледнал иконата със срам, защото изкушение го измъчвало да извърши срамен грях, който вече запланувал и имал готовност да направи. Изведнъж забелязал, че св. Богородица е жива на иконата и от раните на Богомладенеца потекла кръв в ръцете ѝ. Той я запитал в стрес и страх: „О, майко моя, Богородице! Какво се е случило?”. „Ти и другите грешници отново разпъвате моя Син с вашите грехове, както предишните сториха с него!” – отговорила тя. Падайки на колене, този човек грешник започнал да моли св. Богородица да го помилва, обещавайки, че няма дори да помисли повече за запланувания грях, и се удостоил с милост.

Какъв ли ще е нашият отговор днес към св. Богородица, когато нашите дъщери, сестри и внучки проституират по целия свят и у дома по пътища и мегдани! Когато се омъжват и след по-малко от година се развеждат! Когато раждат незаконни деца, продават ги на безценица или ги изхвърлят по кофите за боклук! Кой ще слави св. Богородица в България след петдесет години? Друговерци? Другородци? Пришълци, които населяват бащините ни земи? Защото България намалява, умира, бяга зад граница и не се връща назад. Мислите ли за това? Какво правим?

Св. Богородица може да помогне, но и ние трябва да направим нещо – най-вече да я молим да продължи да бъде наша радост, особено когато скърбим. Защото тя може. Тя е доказала това. Тя съединила отсечената ръка на св. Йоан Дамаскин. Тя дала свитъка на св. Роман, който след изпълнението на повелята ѝ станал Сладкопевец и учител по музика на тия, които му се подигравали. Тя подарила златна монета на св. Йоан Кукузел, която доскоро е била окачена на чудотворната ѝ икона Кукузелиса в лаврата на Атон. Тя спряла големите вълни на Великия океан да не залеят остров Спрус в Кодиак, Аляска, след като св. Герман сложил нейната икона като предел. Св. Богородица помогнала също на известната българска певица Валя Балканска да се изцери дванадесетгодишната ѝ внучка, след като дванадесет часа чакала и дочакала да докосне чудотворната Йерусалимска икона, изложена за поклонение преди няколко години в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски” в София.

Голямата каменна статуя на св. Богородица до Хасково и вярата на православните българи у дома и в разсеяние нека да ни уверят, че сме под нейния покров вовеки. Затова да речем всички: „Пресвета Богородице, спаси ни!”. И пак: „По молитвите на Богородица, Спасителю, спаси ни!”. Амин.

Откъс от Да пазим Божия закон на митрополит на САЩ, Канада и Австралия Йосиф, Омофор, 2009