„Господар и ратай“ от Л. Н. Толстой – вече в електронен формат

Можем ли да живеем без Бога? Каква е участта ни, ако сме вперили поглед единствено в материалното? Можем ли да избягаме от себе си? Ще съумеем ли накрая да кажем: „Аз знам!“?

Отговорите на тези въпроси намираме в брилянтната история на Лев Николаевич Толстой „Господар и ратай“ (Омофор 2020) – едно проницателно изследване на сложните човешки взаимоотношения и емоции, на слабостите и страстите.

Господството на материалното – оковите на алчността, въжетата на сребролюбието, веригите на неутолимостта – нима човек не разпъва душата си сам в собствените си страсти?

„…мислеше все за едно и също, което представляваше единствената цел, смисъл, радост и гордост на „живота му – за това колко пари е спечелил и колко още може да спечели; колко другите хора, които познава, са придобили и колко пари те имат, и как тези другите са натрупали и трупат пари, и как той, подобно на тях, може да натрупа още доста пари.“

Макар публикувана за първи път през далечната 1895 година, повестта е особено актуална във все по-користолюбивия ни свят, който прави духовния човек все по-безправен, все по-малък и все по-беззащитен пред силните на деня – стръвни и ненаситни в своята власт.

С ненадминатото си писателско майсторство, силна религиозна чувствителност, остър и проникновен ум, Толстой ни открива сковаващата самота през зимата на един човешки живот:

„Зимната нощ (ако за малко излезем встрани от авторовите мотиви) е образ на човешката безпътица и на неведението на човека, който живее без Бога. Зимата, белият мрак, вледеняването ще пречисти, ще „дестилира“ душата, ще претопи товара на греховете, душата ще се събере в себе си, ще се вслуша в себе си, и ако усети боязън и тъга – о, това вече може да е нечутият и неизразим копнеж по Бога. И тогава с готовност и лекота душата ще се отзове трогнато: „Ида, ида…“.

Възхитителният анализ на преводачката Венета Дякова улавя най-съкровените душевни терзания и на героя, и на автора – търсенето, лутането и накрая – осъзнаването на дълбоката връзка с Бога като същина на човешкото съществуване.

И наистина – едва след катарзисното преживяване човек може да изпита радостта от промяната, от полученото знание за смисъла на живота, следвайки думите на Христос: Който изгуби душата си заради Мене, ще я намери (Мат. 16:25).

„Колкото и да се мъчеше да мисли за своите сметки, работи, слава, достойнство и богатство, страхът все повече и повече го обсебваше, надделяваше над мисли и към всичко се примесваше упрекът…“

Гениалността на Толстой, морален урок и духовна притча, или една обикновена история, вижте повече във видеото:

За поръчки от издателството: фондация „Покров Богородичен“, издателство „Омофор“, бул. Черни връх 68, София 1470, тел. 0886 149 991, Ивайло Недков.

За онлайн поръчки от сайта на издателство “Омофор”: ТУК>>>
За онлайн поръчки от ателие – книжарница „Къща за птици“: ТУК>>>