За духовната прелест



Архим. Маркел (Павук)

Архимандрит Маркел (Павук) обяснява какво е духовна прелест, откъде произлиза и може ли е да се предпазим от нея.

– Отче, какво представлява духовната прелест? Откъде произлиза?

– В книжовния език думата „прелест” има положителен смисъл, но в духовен план прелестта е неосъзнато от човека лъжливо състояние на душата, когато под влияние на гордостта, човек иска да изглежда по-добър, отколкото е в действителност. Всяко извънмерно разкрасяване със скъпи дрехи, козметика, витиевати думи, притворни действия и усмивки са вид прелест. Красотата ѝ е измамна и не може да спаси света, а напротив, мами го и го унищожава. Вярно е, че всеки човек има вътрешна, вродена защитна реакция, с помощта на която може да усети неискреността на другите хора, но невинаги веднага разбира за какво става дума.
В състоянието на прелест човек не живее собствения си живот, а живота на някой друг, за който мечтае. За него животът е една непрестанна игра. Неслучайно с най-висок рейтинг в медиите са предаванията, свързани с играта. Разбираемо е защо в древността основният конкурент на Църквата е бил езическият театър. Светите отци много остро са критикували актьорите именно защото са се занимавали с лицедейство и волно или неволно са „заразявали” с него публиката си.
Църквата учи хората да бъдат себе си, да не позират, да не се превземат, да не бъдат актьори в собствения си живот, а да живеят, както се казва, с пълни гърди. Именно заради желанието да бъдат истински хора, личности, а не безлична маса или безволеви позьори, първите християни с радост отивали на мъченическа смърт. Ето как свети Юстин Философ обяснява явлението на мъченичеството: „ние отиваме на мъченическа смърт, защото не искаме да живеем в лъжа”.
Според Божието слово прелестта е най-непосредственото изобретение на лукавия, който паразитира върху естественото желание на човека да стане по-добър. Кой от нас не иска да се развива духовно, интелектуално, физически и материално, кой не мечтае за кариера? Именно заради многото обещания на лукавия в света навлезе прелестта. Дяволът в образа на змия в Рая уверил прародителите, че ще бъдат като богове, и с това ги съблазнил, но вместо обещаното последвала духовна и физическа смърт.

– Кои са най-разпространените видове прелест, които могат да се наблюдават сред православните християни?

– Според мисълта на свети Игнатий (Брянчанинов) прелестта е естественото състояние на всички хора, които са далеч от Бога. Тъй като ние постоянно грешим и невинаги се покайваме за греховете си, или го правим повърхностно и формално, то всички ние в някакъв момент сме се намираме в прелест. Очевидно е, че степента на духовната прелест, подобно на степента на заболяване на тялото, е различна. В църковна среда тя често се развива под прикритието на неумерена ревност за благочестие. В такова състояние човек без благословението на изповедника предприема прекомерни подвизи на пост и молитва, и като правило бързо се преуморява и прави много грешки в живота си. Вместо да спре и да се покае, той започва да обвинява околните: владиката, свещениците, енориашите.
Понякога около такива ревнители се образуват кръгове от съмишленици. Така тяхното православие се превръща в сектантство. Неотдавна например имахме движение срещу данъчния номер, още по-рано – срещу икуменизма, сега има движение срещу новите паспорти. Ясно е, че ние, християните, не можем да бъдем абсолютно равнодушни към процесите на глобализация и Църквата е издала специални съборни разпореждания по тези въпроси. Проблемите възникват, когато християнинът, увлечен от борбата с глобалистите, забрави за личната си, невидима духовна борба с духовете на злото и страстите. Върху глобалните политически процеси трябва да влияят преди всичко архиереите и други упълномощени за това лица. Ние можем да им помогнем като усилено се молим те мъжествено да защитават интересите на Църквата пред властите.
Друг вид духовна прелест е, когато християнинът твърде много се самосъжалява и започва да нарушава постите, да пропуска богослуженията, и с повод и без повод започва да пие алкохол. Поради това християнството му се превръща в негодна сол на земята, която е изхвърлена, за да я тъпчат хората. Заради такива номинални християни много търсещи и искрени хора, които биха могли да станат ревностни членове на Православната църква, се съблазняват и попадат в мрежата на разколниците или сектантите.

– Какви примери има за изпадане в прелест в християнската история? Може би на подвижници, светци?

– Прелестта е доста заразна, както всеки друг грях. На нея могат да се отдадат не само отделни хора, но и цели народи. Особено опасно е, когато някой виден църковен пастир, на когото много хора се доверяват, изпадне в прелест. Когато той започне да проповядва ново учение, тогава слушателите много лесно се увличат от него. Така през IV в. известният александрийски презвитер Арий сам се съблазнил и много хора били съблазнени от новото учение, че Христос не е Бог, а само Негово висше творение. След това, Константинополският патриарх Несторий започнал да нарича Божията Майка не Богородица, а Христородица. По-късно се появили монофизити, монотелити, иконоборци. Както виждаме, доста голям брой хора били съблазнени от сладостта на новомодните учения и изпаднали в ерес. През XI в. възникнал Великия разкол, защото почти целият Запад бил съблазнен от новия догмат за примата (първенството) на римския папа. По-късно от тях се разклоняват протестантите и различните сектантски течения.
Но никой в нашата православна църковна среда не е застрахован от изпадане в прелест. Най-яркият пример е печерският светец, преп. Никита Затворник, епископ Новгородски. Тъй като нямал достатъчно монашеско изпитание сред братята, той се оттеглил рано в отшелничество. Тук дяволът му се явил в образа на ангел и го съблазнил да му се поклони. След това, по внушение на лукавия, прелъстеният подвижник напълно престанал да се моли, а само изучавал книгите на Стария Завет. Когато братята от манастира разбрали, че с него се случва нещо нередно, започнали усърдно да се молят и прогонили демона от килията му. По-късно преп. Никита станал Новгородски епископ.

– Нима християнинът не може да се предпази от изпадане в прелест?

– До известна степен това става възможно, когато човек редовно се изповядва и се причастява със Светите Христовите Тайни. Необходимо е да живеем пълноценно в Църквата, да не се затваряме в себе си, да се стараем да общуваме с всички, да обичаме всички, да не осъждаме никого, да подкрепяме ближните и да оказваме възможно най-голяма помощ, тогава и на нас ще ни помогнат в труден момент и няма да ни оставят да пропаднем. Ненапразно Господ е казал: „Ще съградя църквата Си и портите адови няма да ѝ надделеят” (Мат. 16:18). Мярката за духовното ни преуспяване трябва да се определя не от броя на прочетените молитви или дори не от честото причастяване, а от любовта ни към хората, и то не само към тези, които ни обичат, но и към нашите врагове.
Само по този начин можем да се освободим поне в малка степен от присъщата на всички духовна прелест и да не изпаднем в по-голяма самоизмама, която може напълно да ни отдалечи от Бога и Неговата света Църква.

Превод: Виталий Чеботар
Източник: pravlife.org

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...