За свети Георги и истинските победи
Истинските победи са тези, при които укротяваме дивите зверове в самите себе си, нашите страсти, а не когато владеем света. Защото тези, които властват над другите, имат само плътска власт, посредством определени земни закони и забрани, те не владеят мислите и сърцата на хората.
Защото любовта се дарява, а не се взима с насилие! А който вярва, че вярата и любовта към Бога трябва да бъдат насилствено насадени на хората, той изобщо не познава волята Божия. Защото нашият Господ иска да Го обичаме, защото Го познаваме, или иска да Го опознаем, защото Той е истинският Живот и Пътят на човека.
На една от иконите свети Георги носи на главата си венец на победата.
Този венец символизира мъченичеството, посредством което той е победил смъртта, греха и демоните, наследявайки вечността на Божието царство. Затова и го наричаме „Победител“, а не защото е повалил мнозина на бойното поле.
Колкото и за някого да звучи парадоксално, той е победител именно заради това, че се е оставил да бъде убит от един тиранин! Така, както Господ се оставя да бъде разпнат на Кръста … и онези, в чиито ръце по онова време била властта, ликували, защото вярвали, че са се отървали от Него… но предполагаемият победен възкръсва на третия ден като Победител. Да, Онзи, за Когото смятали, че е като тях и не може да спаси Сам Себе Си.
Следвайки Господния пример, и св. Георги става победител, след като докрай претърпява в името Христово, и умирайки за Господа, оживява за вечността.
И ние като християни сме призовани за такъв живот още от светото Кръщение. Когато мистично умираме и възкръсваме с Христос. И всеки ден сме призовани за това – да умираме за Него като се борим с нашите страсти, за да възкръснем в Него и да живеем в Неговата слава, изпълнявайки Неговите заповеди.
На някои икони св. Георги е изобразяван да държи в дясната си ръка копие, а в лявата – сабя, което иска да покаже, че ние винаги трябва в душата си да носим молитвата и да внимаваме какви мисли и какви страсти бушуват в нас.
Когато влезе лоша мисъл в ума и сърцето ни, трябва мигновено да я пронижем сякаш с копие, а молитвата ни като сабя да отсече главата на злата мисъл. Затова всеки от нас постоянно да призовава в душата си: Господи Иисусе Христе, помилуй мене, грешния! И няма да имаме причина за караници или престъпления, ако с такова разбиране гледаме иконата на св. Георги.
Впрочем не можем да вземем една свята икона или текст от Писанието и да го превърнем в оръдие, насочено срещу хората. Няма да можем да направим такова нещо, ако сме Божии хора!
Защото най-важната цел в живота на православния християнин е не да променя света, а да разпне греховете си с подкрепата на Божията благодат. Да се изчисти от страстите и да се украси с Божията светлина. И ако ти сам себе си излекуваш от греха, след това ще можеш да помогнеш и на други да се излекуват от него. Но ако не излекуваш собствените си страсти, как ще знаеш какви са начините за лечението на чуждите? Та нали за да излекуваш другите, трябва да им кажеш ти сам как си се излекувал. Какво на практика си направил, за да се избавиш от греха на собствената си гордост, на прелюбодеянието, на пиянството, на лакомията, на сребролюбието, на леността и др.
В това се съдържа автентичната духовност: да предадеш на другите начина, по който си победил страстите, за да могат и другите да се излекуват. Да предадеш своя жив, реален опит.
За този жив опит ни припомня днешният празник, посветен на Георги – светеца, който ни радва с духовната си красота, като един от онези, победили демоните в себе си, победили самите себе си.
Едва 23-годишен, той избира добрата страна – безстрашно да изповяда вярата си и така да превърне живота си във вечна, жива икона. която събужда в нас желанието да изчистим сърцето си. Защото не можем да се радваме на Божията слава във вечността, ако не изчистим цялото си същество!
Христос возкресе! | www.teologiepentruazi.ro
Беседата е публикувана със съкращения
Заглавието е на редакцията
Превод: Сандра Керелезова
