За снишаването на планините и напълването на доловете
Проповед за Неделя преди Богоявление
Марк. 1:1-8
2 Тим. 4:5-8
Йоан Кръстител призовава хората към покаяние. Той изпълнява пророчеството на Исаия: “Пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му”. Евангелист Лука продължава това пророчество: “Всеки дол ще се изпълни, и всяка планина и рътлина ще се снишат, кривините ще се изправят и неравните пътища ще станат гладки”(Лук. 3:5). Той дава и няколко примера как Йоан е снишавал “планините”и напълвал “доловете”на човешките сърца.
Когато Йоан вижда “мнозина фарисеи и садукеи, че дохождат при него да се кръстят”, той им казва: “Рожби ехиднини! кой ви подсказа да бягате от бъдещия гняв? Сторете, прочее, плод достоен за покаяние и не помисляйте да думате в себе си: наш отец е Авраам”(Мат. 3:7-9). Защото макар тези хора да идвали, увлечени от общия поток, те били уверени, че след като са потомци Авраамови, спасението им е сигурно. Ала Йоан ги поливал като със студена вода с жестокия си укор и искал от тях плодове на покаянието. Според Лука
Йоан е говорел така не само на фарисеите, но и изобщо на всички “човеци, които отиваха при него да ги кръсти”(Лук. 3:7). Защото гордостта и самоувереността са присъщи на хората дори от най-ниските обществени слоеве.
Тъй Йоан снишавал “планините”. Но и “доловете” той бил винаги готов да напълни. Който идвал при него с истинско смирение и покаяние, задавал в отговор на суровия укор най-главния въпрос: “Какво да правим?” Йоан отговарял: “Който има две дрехи, нека даде ономува, който няма; и който има храна, нека прави същото”(Лук. 3:11). Ето един универсален съвет. Който и да си ти, постъпвай по този начин и няма да сгрешиш.
При Йоан идвали и специфични групи хора. Например митари. Това са хора, откупували от римската власт правото да събират данъци. Те веднага изплащали необходимата сума и след това я събирали от населението, като в тяхната спогодба с властите било ясно посочено колко пари могат да вземат за себе си. Но как да ги проследиш колко са събрали и колко са присвоили? В тази професия имало огромни възможности за неправедно забогатяне и тя предизвиквала омраза у народа. И все пак в отговор на въпроса им “какво да правим?” Йоан не ги карал да зарежат тази работа като явно греховна. Той само казвал: “Не изисквайте нищо повече от това, що ви е определено”. Точно изпълнявайте спогодбата.
Идвали и воини. Воинът получава оръжие и правото да го използва. И тук също съблазънта да използваш оръжието си не за да браниш слабите, а за да ги ограбваш е голяма. Но и на воините Йоан не казва: хвърли оръжието и ще се спасиш. Професията на воина е необходима, но тя трябва да се изпълнява с чест: “Никого не притеснявайте, не клеветете, и задоволявайте се с вашите заплати”. Воинът в Православната църква е заобиколен от уважение. Има специално последование за освещаване на оръжието. Свещеникът се моли Господ да благослови това оръжие за защита на вдовиците и сираците, както и на Църквата Божия.
Ето такава е била “работата с хора” на Йоан Кръстител. Горделивите той със сурови думи поставя на място. А на онези, които смирено питат, дава с радост спасителни съвети. Освен всичко друго, той ни учи да не отстъпваме нито един вид човешка дейност на врага. Всяка професия трябва да се стараем да преобразим с честен труд и с това да я отвоюваме за Господа Бога.
Превод: Андрей Романов