Изцелението на разслабения: тайната на Църквата – в единение около Христос

Защо е потребно да бъдеш в Църквата, ако искаш да се изцелиш от греха? Протойерей Павел Великанов размишлява над евангелския текст, който четем на Литургията във Втората неделя от Великия пост – Неделята на св. Григорий Палама.

След няколко дни Той пак влезе в Капернаум; и се разчу, че е в една къща. Тозчас се събраха мнозина, тъй че и пред вратата не можеха да се поберат; и Той им проповядваше словото. И дойдоха при Него с един разслабен, когото носеха четворица, и като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха и пробиха покрива на къщата, дето се намираше Той, и спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният. Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: чедо, прощават ти се греховете. Там седяха някои от книжниците и размишляваха в сърцата си: какво тъй богохулствува Тоя? Кой може да прощава грехове, освен един Бог? Иисус, веднага като узна с духа Си, че размишляват тъй в себе си, рече им: що размишлявате това в сърцата си? Кое е по-лесно да кажа на разслабения: прощават ти се греховете ли, или да кажа: стани, вземи си одъра и ходи? Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения): тебе казвам: стани, вземи си одъра и върви у дома си. Той веднага стана и, като взе одъра си, излезе пред всички, тъй че всички се чудеха и славеха Бога, като казваха: никога такова нещо не сме виждали.(Марк. 2: 1-12)

Историята, която ни разказва евангелистът, е много трогателна. В нея виждаме как неколцина носят тежко болния си приятел, но когато разбират, че няма да могат да минат през огромната тълпа, очакваща изцеление от Христос, те се качват на покрива, пробиват го и внимателно спускат тежко болния точно пред нозете на Спасителя.

За какво ни говори този евангелски разказ? За Църквата. Църквата като прекрасно единство на всички онези, които обичат Христа, а вследствие на това и другите хора. Нерядко възниква въпросът: с какво основание можем да се молим за другите, щом като все още не виждаме ясно собствените си грехове?

И ето тук пред нас се разкрива тайната на Църквата като тайна на единението на хората около Христа. Вътре в това единение всеки човек придобива съвършено различно качество, което няма с какво да се сравни във времето, когато се е намирал в обсега на взаимоотношенията, определяни по линията „аз – моят Бог“. Църквата не е пространство за индивидуално спасение или индивидуално удовлетворение на особено високите по своята същност духовни потребности. Църквата – това е единство на всички, които са чули за Христа, последвали са Го и, приближавайки се към Него, изведнъж с изумление за себе си са открили невероятния, смайващ свят на всички онези хора, които допреди това не са забелязвали.

Днешният евангелски текст ни призовава също така да се замислим до какво реално водят греховете. Никъде в Евангелието не срещаме ни най-малко свидетелство, че Христос е страдал от каквато и да е болест.

И това е разбираемо: причината за всяка болест е грехът. Дълбокото загниване на човешката природа, което всеки от нас носи, задължително намира своето проявление по един или друг начин. И преди да тича към аптеката, преди да се обърне към лекари относно един или друг проблем, за всекиго от нас е полезно да се замисли: а наистина ли всъщност съвестта ми е чиста, наистина ли между мен и Бога съществуват отношения на доверие? Да не би да има в душата ми нещо, което мъкна със себе си като тежък камък в пазвата и се боя да го открия не само пред ближните, но и пред Самия Бог?

Именно оттук започва истинското изцеление, именно оттук добива начало същият процес на спасително покаяние, от който зависи не само нашето телесно здраве, но и блажената участ във вечността. | www.pravmir.ru

 

Превод: Анжела Петрова

Близки теми: