Какво е и какво не е православието

Няма да припомням цитати от книги, а ще говоря от сърцето си. Истината е единствено в Православието. То е призив за вълнуващо, завладяващо и нелеко начинание. То изисква дръзновение и крие рискове. То не почива на стари лаври. Съгласен съм с изреченото от Достоевски: „Вярвам, че няма нищо по-прекрасно, по-дълбоко, по-пленително, по-смислено, по-мъжествено и по-съвършено от Христос.“

Православието иска да ни види максимално очистени и добродетелни. Очакванията му спрямо нас са големи. Без Бога ние несъмнено бихме били ужасни непрокопсаници. Истина е, че не сме светци. Да си придаваме вид на светци е крайно отблъскващо. Това изобщо не се нрави на Бога. Православието изисква от нас да сме нелицемерни, непресторени, истинно смирени и милосърдни спрямо другите. А също така – простодушни, незлобливи, отстъпчиви. Христос в Православието е достъпен, дружелюбен, благ, прощаващ и състрадателен. Той никога не е изричал сурови слова към грешниците, нито пък ги е презирал. Той разбира нашите немощи. Той не се гневи, не укорява, не наказва, не отмъщава. Той прощава, обича и се жертва за нас.

Един румънски евреин, Николае Стайнхарт, който станал православен в затвора, пише в своя „Дневник на щастието“: “Бог в никакъв случай не е нещо абстрактно по смисъл, някакъв бездушен творец, недосегаем и еднообразен индуски жрец, нито само пророкуваното познание, което получава своето реално развитие в хода на вековете.“ Православието не е просто една от многото добре приети религии. То е път, позиция, образец и начин на живот. То е жертвена, безвъзмездна любов. То е любов към враговете и прошка за всички. Православието е скандал и безумие за почитателите на логиката.

Православното учение не е нещо отвлечено, противоречиво, изтощително или неосъществимо. То не е за наивници, нито за фанатизирани привърженици на религиозността. То е за хора с мъжество, със светло чувство и воински дух. То дава истинна свобода и благодат. То ни разкрива какво представляват вътрешният мир, кротостта и благодушието на светците. Православието не е болкоуспокояващо, нито наркотик. То е неспирна отговорност, внимание, твърдост, будност, бдителност.

Православието не е нещо гръцко, а всемирно. То не е скътано на Света гора или пък в Йерусалим, а е в сърцата на истинно смирените.

Тези, които считат, че Православието е за наивни и лековерни, страдат от плачевно заблуждение. Ако някой си мисли, че Православната църква отглежда хора лениви и хленчещи, много се лъже. Православните водят борба за духовна пълнота, откритост и чистота. У тях няма престореност и студенина. Суетата на света не ни действа потискащо, а ни зарежда с желание за по-задълбочено разбиране на живота. Нашият Бог не е вълшебник, факир, гледач, чудат илюзионист. На Него не Му се нравят неща, които са неразбираеми, угнетителни, необмислени, прибързани, топлохладни. Той обича най-вече истинността, чистотата, смиреномъдрието.

В Православието ние винаги сме изпълнени с надежда, с вътрешна радост и неотменно гледаме към светлата страна на живота. Ние живеем, за да обичаме. Дълбока е липсата на познание у всеки, който си мисли, че Православието търси врагове, непрестанни противоречия, стреми се към надмощие, налага анатеми. Да приемеш кръстната жертва изисква подготовка. Разпъването на кръста изисква своето време. Православието е разпнато, унизено и възкресено.

Православие означава правота на действието. Вярно и истинно познание за чистия живот. Съществува погрешно разбиране за Православието. Може би е наша вината за неправилното му представяне.

Православието е в пряка връзка преди всичко с живия опит, не толкова – с теоретично усвояваното знание. Православието наподобява прегръдката на любяща майка, която знае как да дарява с неповторима утеха и подкрепа своите чеда. | www.johnsanidopoulos.com

 

Превод: Анжела Петрова

Близки теми: