Как да запазим благодатта и да свидетелстваме за нея
Главната цел на живота на християнина е, според определението на преп. Серафим Саровски, придобиването на благодатта на Светия Дух. Какво значи да придобиеш благодатта на Светия Дух?
Чрез Светия Дух се извършват всички тайнства на Църквата. Значи, смисълът на живота на християнина е да запази в самия себе си полученото в Църквата чрез светите тайнства. Както се казва в Книга Притчи: «Нека се не разливат твоите извори по улицата, водните потоци – по стъгдите» (Притч. 5: 16). И християнинът трябва много отговорно да се отнася към онази благодат, която той получава в тайнствата на Кръщението, Светото Причастие, Изповедта.
Имаме много книги, в които се говори за това как да се отнасяме към тайнствата, например, как да се готвим към тайнството на Светото Причастие. Но за съжаление почти няма книги за това как да запазим това състояние, как да не го загубим. Истинският живот на християнина е животът от Причастие до Причастие. И ние трябва да имаме тук дори нещо като въжделение: да запазваме това състояние, да не го помрачаваме, да не го губим в самите нас. Нашите предци толкова сериозно са се отнасяли към благодатта на Светия Дух, че в деня на Причастието се стараели да не вкусват храна до вечерта и да не говорят през този ден на празни теми.
Собствено казано, онова, което ние наричаме светост, човекът преживява в Светото Причастие, което се предлага на вярващите като Светая Светих. Но в какво тогава е разликата между нас и истинските светци? – В това, че не можем, не умеем да запазваме дълго това състояние. Ние бързо го губим. Не успяваме да излезнем от храма, и започваме да губим това състояние, и това е много сериозен проблем. Ние трябва да притежаваме умението да запазваме това състояние колкото се може повече. Мария Египетска 40 години запазвала състоянието, което е преживяла в тайнството на Светото Причастие. Но и тя се нуждаела от това при нея да дойде старец Божи, който да я напътства със Светите Дарове преди смъртта.
Беседата на св. Серафим Саровски с Мотовилов. Художник Мария Мироненко
Другата много важна задача, която стои пред нас, е да свидетелстваме за онази благодат, която имаме в тайнствата на Църквата, пред другите хора. Нека да видим какво пише апостол Павел в своето Послание до Римляни. Той пише за «Иисуса Христа, Господа нашего, чрез Когото получихме благодат и апостолство, та в Негово име да покоряваме на вярата всички народи, между които сте и вие, призваните от Иисуса Христа» (Рим. 1: 5-6). Оказва се, че благодатта ни е дадена не само за нас самите, но и за да покоряваме с нейна помощ другите народи, тоест да споделяме тази евангелска радост на Божията прошка – Изповедта, Божието освещаване – Евхаристията. Да я споделяме с другите хора!
И Христос, напускайки този свят, нареди на апостолите да вървят и да проповядват Светото Евангелие (вж.: Мат. 28: 19-20). Евангелието е благата вест за това, че Иисус Христос е решението на всички проблеми. Но тук трябва да разберем, че в Православието спасението е възстановяване на човека в онова достойнство, в което той е бил преди грехопадението – тоест какъвто е бил първият човек Адам в рая. Затова, когато говорим за спасение, ние си спомняме за това кой и какво е бил човекът преди грехопадението. В Христос, Втория Адам, ние възстановяваме в себе си това състояние чрез тайнствата на Църквата, които се извършват по Божия благодат. И ние трябва да свидетелстваме на другите хора за онези промени, които са се извършили в нашия живот благодарение на тайнствата на Църквата, за да въведем и другите хора в този благодатен живот в Църквата Божия като царство на Светия Дух. Защото благодатта царува в тайнствата.
Христос е казал за тайнството Света Евхаристия: «Правете това за Мой спомен… докле дойда» (срв.: Лук. 22: 19; 1 Кор. 11: 26), и този смисъл Православието се провъзгласява като евхаристийна истина: природата на нашата Църква е евхаристийна. Всички съборно се причастяваме с Тялото и Кръвта на Иисус Христос – и духовенството, и миряните. И когато носим свидетелството на света, ние свидетелстваме за това, че в Светите Дарове Христос не е напуснал този свят; напротив: Той е измолил от Отца и Отец е изпратил Светия Дух, придобивайки Когото в тайнствата на Църквата, ние имаме надежда за вечен живот – а той, започвайки на земята, няма да се прекрати и във вечността. | pravoslavie.ru
Превод: Андрей Романов
