Конференция „Църква, идеология, трансхуманизъм“ – първи ден
Началото на конференцията „Църква, идеология, трансхуманизъм“ бе дадено с доклада на доц. д-р Мариян Стоядинов, в който той подчерта необходимостта да се направи разграничение между богословие и идеология – разграничение, наложено от риска и съблазънта богословието да се превърне в „конвертируемо” и „универсално приложимо” средство в отношения, в които то няма място. В историята то може да бъде разпознато като свързващ елемент при градежа на не една Вавилонска кула – от най-примитивните до най-съвременните. Твърде мирогледни, идеологически и геополитически позиции търсят богословието, за да оправдаят с помощта на някакъв авторитет, та бил той и Божият, своята претенция за валидност. Доц.Стоядинов подчерта необходимостта от съобразяване с презумпцията за локалния и универсален хакактер на събитията които се случват около нас, така че, като едно глобално събитие, трансхуманизмът може да бъде легитимна цел на едно богословско обсъждане и анализ.
В своето изложение проф. д-р Димитър Попмаринов обърна внимание на важността изникващите пред християнството като цяло и пред Църквата в частност, въпроси и предизвикателства, свързани с новите идейни течения и идеологии, да бъдат поставени в светлината на Божието Откровение. Той подчерта основните характеристики на трансхуманизма, както и очерта библейските предпоставки за богоборческия характер на тази синкретична идеология, която има за своя крайна цел подмяната на биологичния човек и възможността за неговото спасение.
Много интересни бяха и споделените мисли за трансхуманизма от д-р Михайлов, за това че съвременният свят, със своята скрита суицидност и екзистенциална умора, всъщност отдавна „чака“ своя нов спасител в лицето на една нова утопия. Той подчерта, че проблемите с осъществяването на идеите на трансхуманизма са по-скоро в междинните етапи, които ще бъдат облечени във власт, отколкото в крайната цел, която е нов човек в едно постхуманно бъдеще.
„Пределните, най-амбициозни цели на трансхуманизма са риторическо упражнение. Абсолютно невъзможно е да се постигне това, което прокламират като ултимативна цел, а именно – да помогнат на Господа Бога да Се осъществи най-накрая с тяхна помощ.
Това е много сериозно твърдение, защото е спрегнато с власт. Защото, междувременно, докато осъществяват целта на своето обожествяване, и на обожествяването на космоса (което предизвиква у мене не смях, а вътрешен кикот), те процедурно са изключително опасни, защото имат и междинни цели – възпитанието на детето в училище, което е абсолютният скандал на една християнска, макар и постхристиянска цивилизация. Това че няма масови бунтове, мобилизация на бащите и майките, на обществото, срещу това узурпиране на права, които не принадлежат на тези скопени хора – това е страшно опасно.“
Д-р Николай Михайлов
Анализът на д-р Боян Йованович бе основан върху хипотезата, че епохата, която обикновено наричаме “модерна” започва с хуманизма и завършва с трансхуманизма, а като такъв, трансхуманизмът принадлежи на нещо, което все повече ще бъде наричано, докато се превърне в норма, “следчовешко”. Съпоставяйки произведението на Джовани Пико дела Мирандола “За достойнството на човека”, публикувано през 1496 г., което се счита за манифест на хуманизма, и изследването „Етика“ на Ален Бадиу, писано пет века по-късно и започващо с въпроса “Съществува ли човекът?”, д-р Йованович анализира какво се е случило през тези пет века – от предишната (почти) ангелизация на човека до днешното обявяване на неговата смърт. Той подчерта, че в своята същност трансхуманизмът представлява екзистиетциална опастност за човека и че протичащите процеси на дехуманизация не трябва да се пренебрегват.
Доц. д-р Свилен Тутеков изчерпателно обоснова тезата, че трансхуманизмът е имитация на християнството с неговата централна идея за преобразяването на човека, т.е. за неговото обожение по благодат. Той посочи три важни опорни точки на трансхуманизма.
- Опитът за цялостта радикална промяна на човека;
- Акселелирана еволюция на човeка посредством новите биотехнологии;
- Симбиоза между постдарвинизмa и трансхуманизмa
Доц. Тутеков посочи, че ние не е нужно да изпадаме в крайна апокалиптика, а да ологостим и осветлим случващите се процеси и явления в нашето съвремие.
Той изтъкна, че именно приликата с християнството превръща трансхуманизма в предизвикателство за християнското съзнание и богословие, а отговорът на това предизвикателство се съдържа в „максимализма” и „радикализма” на християнската антропология. Църковният опит и знание за човека се основават върху истината за новия човек в Христа и върху опита от богочовешката реалност на обожението по благодат. В отговор на трансхуманизма православното богословие може да предложи един автентичен теохуманизъм или богочовешки хуманизъм (според дефиницията на св. Юстин Попович), който за църковния етос е „норма” на антропологията. В опита на Църквата този богочовешки хуманизъм е противоотрова срещу всяка антропологична и екзистенциална ерес, която подменя истината за човека и неговата идентичност.
В доклада си доц. д-р о. Милан Джорджевич разгледа постхуманистичните възгледи на Ювал Ноа Харари и най-вече начина, по който темата за човека и Бога е представена в неговия известен труд Homo deus (2015). Той обърна поглед към светоотческото аскетическо богословие, през чиято призма представи за размисъл и оценка възгледите на Харари, използвайки като отправна точка философията на св. Николай Кавасила, чиито прозрения въвеждат византийската традиция на богомислието, особено исихазма, в плодотворен диалог със западната средновековна философия и класическата предхристиянска философия.
„Като богослови ние сме призвани да бдим над времето, в което живеем. Да го познаваме. И да можем да го интерпретираме. Да отделим зърното от плявата. За да можем да направим това, трябва да внимаваме да не изпаднем в тази потенциална крайност – критикувайки дадена идеология, да не затънем ние самите в идеология, критикувайки страховете на другите, да не бъдем ние самите победени от страха. Ако Бог е с нас, няма кой да е срещу нас. Както не можем да приемем напълно времето, в което живеем, така не можем и напълно да го отхвърлим. Как трябва да постъпваме днес? Да бъдем трезви и умни. Не бива да се поддаваме на поривите, които ни налага човешката ни природа. Като християни трябва първо да изпитаме себе си, за да можем да изпитаме и света около нас.“
Доц. д-р о. Милан Джорджевич
„Поне на две места – в Евангелие от Матея и в Евангелие от Йоана, се описват поразиите, които може да понесе този свят, и Христос какво казва на учениците си? „Да се не смущава сърцето ви; вярвайте в Бога и в Мене вярвайте“ (Йоан 14:1). Спомням си един духовник, при когото се изповядвахме много хора. Това, което най-често чувахме от него, беше: „спокойно“. Спокойно… Спомняйки си неговите думи, си мисля – това са Христовите думи, това всъщност казва Той на учениците Си – каквото и да се случва, може ли нещо да отнеме това, което е вътре в сърцето ти?“
Доц. д-р Мариян Стоядинов
В заключителната дискусия от първия ден участниците се обединиха около идеята, че Божията воля е неизменна, и че никоя предполагаема човешка, природна или технологична сила не може да ѝ противостои. Богословието, и в частност православното, има и тази задача – да осветлява или да открива смисъла на произтичащото около нас. Затова и има нужда да търси отговор на въпроса какво всъщност е трансхуманизмът, за да може да бъде осмислен, разбран и преодолян в настоящето или бъдещото на човешката цивилизация.
