Къде си днес, „Святая Русь”?

Наскоро в Руската Църква бе честван 28 юли – Денят на Покръстването на Древна Русия. Във връзка с тази дата ви предлагаме проповедта на свети Иоан, Архиепископ Шанхайски и Сан-Франциски чудотворец от 1938 година. „От покръстването на Русия, та до наши дни няма нито един час, в който в руската земя да не е живял някъде светец, който след кончината си да не е станал небесен покровител на руската земя“.

„Хвалит похвалними гласи римская страна Петра и Павла, ими же веровавша в Иисуса Христа Сина Божия; Асия, Ефес, Патм – Иоанна Богослова; Индия – Тома; Египет – Марка; все страни и гради и людие чтут и славят коегождо их учителя, иже научиша православной вере. Похвалим же и ми, по силе нашей, малими похвалами – великая и дивная сотворшего нашего учителя и наставника, великого кагана (князя) нашей Земли, Владимира, внука старого Игоря“.

Така е говорил св. Иларион, Митрополит Киевски в средата на XI век, половин век след покръстването на Киевска Рус. Още тогава със своя проницателен взор светецът вижда величието на делото на св. Владимир и призовава русите да го прославят достойно. С какви думи и багри можем да разкажем за това, което е направил св. Владимир, кръщавайки Рус – ние, които доживяхме 950-годишнината на това светло събитие? (Проповедта е от 1938 г., както бе отбелязано, по-горе – бел. прев.). Нека си припомним каква е била Рус до Владимир и каква е станала след своето покръстване.

В руската земя по времето на „стария Игор” или бащата на Владимир – Светослав, всяко племе живее свой собствен живот. Отделните родове често враждуват помежду си, отмъщават си един на друг и нерядко се занимават с взаимно изтребване, съблюдавайки единствено законите на кървавото отмъщение.

Руските князе преди Владимир са повече вождове-завоеватели, отколкото бащи и благодетели на своя народ. Походите и плячката ги привличат повече, отколкото грижата за благоденствието на поданиците им. Много племена са на твърде ниска степен на нравствено и културно развитие; при някои краденето на момичета за жени е нещо съвсем обикновено.

Неправилно би било да се мисли, че славяните притежават само отрицателни качества и представляват полуварварска маса. Напротив, в тяхната природа има и много положително. Те са гостоприемни, смели и честни. Жените са верни спътници на своите мъже, често им остават верни и след смъртта им. Славяните почитат старите хора и ги слушат и в личните и в обществените дела. Но понякога проявяват и вероломство, жестокост, лукавство. Особено по време на война стават страшни и мирният славянин се превръща в див звяр. Тежко на тези, които стоят на пътя му, яростта му не щади никого! Трепери пред северните съседи и Византия, а самите племена нерядко воюват едни с други.

Така на кръстопътя между доброто и злото стои славянският свят, ту проявявайки прекрасните качества на създадения по образ Божий човек, ту показвайки страшните качества на звяра в човешки образ.

Какви са висшите идеали на славяните? Към какво устремяват те своите чувства и мисли? От какво се вдъхновяват и към кого насочват своите надежди?

Боговете, в които те вярват, притежават всички качества на своите почитатели; те са въплъщение на техните добри и лоши качества. Славяните служат на измислени от тях богове, утвърждавайки по този начин собствените си недостатъци, оправданието за които са качествата на техните богове. Служeйки на страшния Перун, славяните водят жестоки войни, унищожавайки своите съседи. Трудно е да си помислим в какво щеше да се превърне Източна Европа, ако св. св. Кирил и Методий не разпръснаха Христовата светлина върху славянството и не положиха основите на просвещението на славянските народи.

Светите братя Кирил и Методий със своите ученици просвещават с християнското учение част от славяните. Влиянието на християнството веднага се отразява върху тях и ги въвежда в семейството на християнските народи. За много кратко време приелите християнството страни коренно се преобразяват. Но главната група на славянството – източните славяни, продължава да живее по старому. Възможно е даже понякога да се страхуваме, че техните войнствени князе, като Светослав, ще унищожат даже младите кълнове, израснали на засятата с християнство нива на своите братя. Тъмнината, надвиснала над източните славянски племена е толкова дълбока и безпросветна, че дори първата руска християнска княгиня Олга, не може да я разпръсне. Нужно е на престола да се възкачи самото „Красное Солнышко” (Червеното Слънчице) и такова за Рус става внукът на Олга – Великият Княз Владимир.

Възприел първите стъпки в Христовата вяра от баба си – княгиня Олга, но заглушил ги с разгул и страсти в младостта си, Владимир, потресен до дъното на душата си от мъченическата смърт на болярите-варяги Фьодор и Иоан, решава да промени своя начин на живот. След дълго изследване на въпроса за вярата – животът на Владимир е тясно свързан с неговите убеждения – Владимир прави избор. Целеустремен и праволинеен по природа, той не спира по средата на пътя и приема това, което е най-доброто. Той се просвещава със светлината на православието и, приемайки светото кръщение, става ревностен изпълнител на Христовите заповеди. Със своя пример той увлича след себе си и своите поданици. Поразителна е промяната у Владимир, превърнал се от сладострастен и невъздържан юноша в светец.

Но не по малко поразителна е промяната и у вече покръстената Рус. Покръстването на Киев, а след него и на цялата страна, открива нов живот за източните славяни и става изходен пункт в тяхната славна история.

Разединените славянски племена, съставящи държавата на Владимир, с приемането на християнството, усещат своето единство. Съзнанието за единство особено се усилва с това, че в църковно отношение цялата Рус в течение на няколко столетия представлява една митрополия, независимо от последващото разделение на държавата на области.

Църквата оказва огромно влияние върху обединяването на Рус в една държава. Не само славянските, но и другите племена, живеещи в Източна Европа, с разпространението на православието се сливат в едно с руския народ. Въздействайки миротворчески по времето на междуособиците, Църквата внушава съзнанието, че руският народ е един и затова е длъжен във всичко да съставлява едно цяло. Под сянката на светата православна Църква се образува Рус, укрепва и се превръща във велика държава, заемаща една шеста част от света. Руският народ не по принуда, а доброволно приел християнството, още от първите години на покръстването се стреми да въплъти евангелското учение в своя живот. Покръстването преражда и вътрешно изменя хората и смекчава техните груби сърца. Съхранявайки своите стари добри качества, те се освобождават от лошите. Борбата между доброто и злото бушува не само в душата на Владимир, но и в душите на целия народ като цяло и така се постига прелом към страната на доброто. Руският народ след покръстването става наистина нов народ, „нови хора“.

Това не означава, че изведнъж всичко става съвършено, че злото изчезва от душата на всеки и вече го няма. Не, то съществува, то продължава борбата с доброто у всеки човек. Но движеща сила на руския народ вече е Православието, което обхваща всички страни на живота – лична, обществена и държавна. С евангелски Дух се пропиват семейния и обществения живот; възгледите се формират под влияние на църковните правила, а държавните закони се съгласуват с църковните канони. Главното направление в живота на руския народ става търсенето на Божията истина.

Със стремеж да се реализира Божията правда е проникнато и законодателството, и правосъдието и държавните мероприятия. Със същия стремеж да се служи на Бог се отличава и духовния живот на руския народ. Всички страни на неговия културен живот водят своето начало от църковния живот и се развиват под влиянието на Църквата.

Руската книжовност и руското изкуство започват своето развитие в манастирите и дотолкова са пропити от християнския дух, че от неговото влияние не могат да се освободят напълно даже тези писатели от по-късно време, които са си поставили за задача борбата с църковното учение. Самите самодържци на държавата Великите Князе и Царе Всерусийски съзнават своята отговорност пред Царя на Царстващите и се отнасят към себе си като към Божии слуги, такива са те и в очите на поданиците си. Затова и руските царе са царе не по „народна воля“, а са царе по „Божия Милост“.

Разбира се, далеч не всичко в древността съвпада с това общо направление. Много зло се извършва на тази земя през изминалите векове. Ако „човекът е жив и не съгреши“, то още повече е невъзможно да няма грехове и зло в историята и живота на народа. Обаче, както за характеристиката на човека е важно, кои негови качества са най-ярки и побеждават останалите, така и при характеристиката на народа е нужно да се определи това, което изразява главното в неговия духовен живот. За държавата и руския народ, независимо от някои отделни отклонения и даже падения, главното е службата на правдата. Когато си спомняме за древна Гърция, спомняме си за думите на ап. Павел за древните гърци: „елините търсят премъдрост“; макар че и при тях е имало много, които не са търсили никаква мъдрост. Спарта свързваме с физическото развитие, Финикия – с търговията, Рим – с гражданска доблест. Руският народ носи името на народ-богоносец и Руската земя – името Свята Рус.

Руската земя е свята и заради многото светци, възсияли тук. Започвайки от синовете на св. Владимир – благоверните князе Борис и Глеб, първи прославили се с чудесата си в Рус, и от самия покръстител св. Владимир със своята баба Олга, огромно количество светци живеят и се прославят със своята святост и чудеса в руската земя. Тези светци са украшението на православната земя, плът от плътта и кост от костта на руския народ. Те не са чужди на народа със своите вярвания и начин на живот, те са най-яркият израз на стремежите на целия народ.

От покръстването на Руската земя и до наши дни няма нито един час, в който някъде по руската земя да не е живял светец, който след своята кончина да не се е превърнал в небесен покровител и застъпник за руската земя. Всички области на Русия, от Прикарпатието (преподобните Мойсей Угрин и Ефрем Новотържски) до принадлежащата на Русия Аляска (преподобният Герман) имат свои подвижници. Всяка страна в Русия, почти всеки град имат свои светци. Духовни центрове са манастирите, влияещи и на селата и на градовете. Всяко място, всяко наречие се освещава със служба на Бога. Историята на Русия е пълна с дивни доказателства за Божия Промисъл върху нея, историята е история на Божието строителство, нова свещена история. Въздействието върху историческите събития в Русия на нейните свети мъже е толкова огромно че е невъзможно да се отделят историята на Руската Държава от историята на Църквата. С църковност са пропити бита и начина на живот на руския народ. Даже външната политика на Русия е израз на нейния духовен облик.

Така е било някога… Но къде си ти днес, Света Рус? Или теб те няма повече? Паднал е престолът на свети Владимир, поругани са светините, разрушени са храмовете. Стана ли народът-богоносец звяр или червеният дракон погълна Светата Рус? Как мястото на духовните подвизи стана място на гнусни престъпления и там, където са се спасявали светиите, днес властват разбойници? Нима не съществува и няма да я има повече Светата Рус или, може бия е нямало въобще, а само е носила покрова на светостта, днес завинаги паднал от нея?

Не! Не е самозалъгване и призрак; Светата Рус съществува! На небето не престава да се възнасят молитвите на светиите, просияли в руската земя и днес молещи се за нея пред Божия престол. Но не само на небето, но и тук, на грешната земя продължава да я има Светата Рус. Властта на богоборците само се опита, но не успя да я унищожи. Съветът на нечестивите, овладял руския народ, му е чужд, защото няма нищо общо със същността на Русия. Чуждоземната международна власт, „интернационалът“, надяна върху нея своя ярем, но си остава неин враг. Даже този сред тях (болшевиките), който се е наричал преди руснак, бидейки такъв по кръв, днес е загубил това име, защото е станал чужд на Рус по дух. „Те излязоха от нас, но не бяха наши“ можем да кажем за такива (1 Иоан. 2:19). Те се отделиха от руския народ, станаха угнетители. Низвергвайки Бога, те се отрекоха от богоподобието и надминаха дивите зверове по свирепост и жестокост.

А Рус си остава свята. Не се е умалил апостолският лик, когато от него изпада Юда, не се помрачава светлостта на ангелския чин, когато от него изпада Сатана с послушалите го ангели.

Както от ангелите е било възможно да се появи дявол, но с падението на Денница и неговите привърженици още по-силно се възпламенява любовта към Бога на останалите ангели и още по-ярко започват да греят на небето, така се появяват и безбожници сред руския народ, но тяхното падение още повече въздига светостта на Русия и я прославя и на небесата и по цялото поднебесие.

Безчисленият сонм от нови мъченици засвидетелства своята вярност към Христа. Руският народ като цяло, с невероятно търпение понасяйки страданията, нямащи равни в нито една история на народите досега, дава огромно множество от нови потвърждения да устойчивостта на вярата си. Въпреки жестоките преследвания Църквата си остава непобедена. Въпреки, че са разрушени много храмове и в много градове, гордели се доскоро със своите величествени храмове не е останал нито един, вярващите се събират тайно и се молят на Господ Бог. Възкръснаха за Русия времената на катакомбите, които тя не познаваше,защото в Русия никога досега не е имало гонения заради вярата.

Във великия лик на прославените в Русия Божии угодници има много и светители и преподобни и праведни и юродиви. Но мъченици на руската земя има само няколко за всичкото изминало време. „Пресветлото мъченическо войнство“, кръвта на което е семето на християнството по цялата вселена, прославяно почти ежедневно от земната Църква, почти не съществува в небесната руска Църква. Настъпило е време да се попълнят тези редици.

Към немногото мъченици, пострадали в миналите векове, се присъединяват днес безчислено множество от нови мъченици. Сред тях е и венценосният Цар, потомък и приемник на Кръстителя с цялото си семейство, и съименникът на Кръстителя и първойерарх на нейния купел, и йерарси, и князе, боляри, воини, йереи, монаси, учени и неграмотни, граждани и селяни, знатни и незнатни. Всяка възраст, всяко съсловие, всеки край дават нови мъченици за вярата. Цяла Русия е залята от мъченическа кръв, тя цяла е осветена от нея.

О, дивно и славно воинство от нови страдалци! Кой ще успее да ви прослави достойно! Наистина „блажена земля, напившаяся кровями вашими и свята селения приимшая телеса ваша“.

Блажена си ти, Земя Руска, пречистваща се с огъня на страданието! Премина ти водата на кръщението, преминаваш и днес през огъня на страданието, ще достигнеш и ти покой. Някога с благоговение християните са събирали пясъка в Колизеума, напоен с мъченическа кръв. Местата на страданията и кончините на мъчениците ставали свещени и особено почитани. А днес цяла Русия е поприще на мъченици. Земята и е осветена от тяхната кръв, нейният въздух – възходът на техните души към небето. Ей, свещена ти, Рус! Прав е бил древният писател, казал, че ти си Трети Рим и четвърти няма да има. Ти изпревари древния Рим по множеството подвизи на мъченици, ти надмина и кръстилия те Рим в своя стоицизъм в православието, и ти ще останеш ненадмината до края на света. Само осветената от страданията и земния живот на Богочовека земя е по-свята от теб в очите на православните.

Отхвърлете съня на унинието и ленивостта, синове на Русия! Въззрете славата на нейните страдания и се умийте от вашите грехове! Укрепете се в Православната вяра, за да сте достойни да обитавате Господното жилище и да се заселите в Неговата свята планина! Вдигни се, вдигни се и въстани, Рус, ти която изпи от ръката на Господа чашата на Неговата ярост! Когато свършат твоите страдания, твоята правда ще тръгне с теб и Господната слава ще те съпровожда. Ще дойдат народите към твоята светлина и царете към изгряващото над тебе сияние. Тогава вдигни наоколо очите си и виж, как към тебе прииждат от запад и север и от морето и от изток твоите чеда и се връщат в теб, благославяща Христа навеки. | www.taday.ru

Превод: презвитера Жанета Дилкова-Дановска

Коментари

коментара