Монаси или миряни – всички сме направени от едно тесто



StulbaСкъпи братя и сестри,

Когато човек, подготвяйки се за пътешествие в непозната страна, вземе със себе си всичко необходимо, но забрави да вземе пътеводител, не е трудно да се досетим, че той най-вероятно няма да достигне крайната цел, а ще изгуби всичките си сили в напразно лутане. Нещо повече, такъв човек рискува да изпадне в още по-голяма опасност. Защото не е достатъчно да знаеш целта, да имаш желание и сили, но е необходим и опитът на друг човек, който вече е минал по този път и може да ни предпази от дебнещите опасности. Подробният пътеводител се явява въплъщение на този ценен опит.

В духовния живот на човека се случва нещо подобно. Ако сме взели решение да живеем по Христовите заповеди и да се изкачваме към Бога, това е забележително. Но ако по този сложен път нямаме опитен наставник или, най-малкото, не се ръководим от наставленията на светите отци, които на дело са изпитали всички препятствия, поставяни от дявола, то несъмнено рискуваме, въпреки добрите ни желания, да се окажем далеч от Бога и да разпилеем всичките си душевни и телесни сили.

Затова днес, в Четвъртата неделя на Великия пост, Църквата ни напомня за светостта на преподобния Йоан Лествичник и неговата забележителна книга „Лествица“, като образец на безценен светоотечески опит, който ни е крайно необходим особено днес, в дните на поста, когато полагаме усилия за очистване на душата.

Уместно е да сравним неговата книга с пътна карта, в която са отбелязани всички основни стъпки по духовния път, и по-точно, всяко стъпало по духовната стълбица, извеждаща човека от земята към Бога. Тази пътна карта се ползва от християните повече от 14 века, и времето е показало безценността на този светоотечески опит.

Лествицата на преподобния Йоан, игумен Синайски, е написана от монах, по молба на монаси, но не само за монаси. Първо, самият факт, че Православната църква през Великия пост предлага Лествицата на всички свои чеда, свидетелства, че тази книга може да стане духовно ръководство за всеки от нас, независимо от нашето положение в света или в църквата. Второ, което всъщност е най-важното, всички ние, монаси или миряни, сме направени „от едно тесто”, всички имаме една човешка природа, затова и пороците, и добродетелите еднакво действат в нас. Затова за всички нас аскетическото учение на светите отци е еднакво важно. В молитвената тишина на манастирите, в по-голяма степен, отколкото в света, е било по-успешно да се разгледат тънкостите на духовния живот и да се фиксират под формата на безценни светоотечески аскетически съчинения, които трябва да станат и огледало, и прозорец за всеки вярващ. Огледало, в което ние без изкривявания и маски ще можем да видим своя реален духовен образ, изопачен от греха; и прозорец, разкриващ пред нас истинската красота на духовния живот с Бога.

Днес не можем да не си припомним някои поучения на преподобния Йоан Лествичник, подходящи особено в дните на Великия пост: „Никой няма да ни обвинява, о, братя, никой няма да ни обвинява при изхода на душата ни за това, че не сме вършили чудеса, не сме богословствали, не сме достигнали видения, но несъмнено ще дадем отговор на Бога за това, че не сме плакали непрестанно за своите грехове” (Слово 7, 70). По думите на светия отец покаянието трябва да бъде сърцевина на духовното дело на всеки християнин, независимо от неговите лични качества и времето, в което пребивава в църковната ограда. Без покаяние всяко друго духовно усилие остава безплодно. Но той предупреждава и че в покайното дело са възможни и много грешки. В частност преподобният Йоан учи, че, стъпили на пътя на покаянието, не можем постоянно да се самоуспокояваме с Божественото човеколюбие, защото чрез помислите за милосърдие и човеколюбие дяволът бързо довежда хората до духовно безчувствие за собствените грехопадения: „Когато оплакваш своите грехове, никога не слушай оня пес, който ни внушава, че Бог е човеколюбив; защото той прави това с намерението да те откъсне от плача и от безстрашния страх. А мисълта за Божието милосърдие приемай само тогава, когато виждаш, че си готов да паднеш в бездната на отчаянието” (Слово 6, 10). Тоест само тогава, когато споменът за собствените грехове хвърля човека в отчаяние – именно тогава е уместен споменът и размисълът за човеколюбието на нашия Творец. Светият отец ясно показва, че мисълта за безмерното Божие милосърдие е духовно „обезболяващо” лекарство, което е необходимо да употребяваме само при определени духовни състояния, а не когато ни се иска. Защото неразумието по този духовен въпрос може да доведе до това човек да започне неконтролируемо да греши, смятайки човеколюбивия Бог за „длъжен” да се смили и да му прости.

Тези, които са пристъпили към добродетелния живот, светият отец предупреждава за възможните опасности и учи: „Във всички деяния, с които се стремим да угодим на Бога, бесовете ни копаят три ями. Първо, те се борят да попречат на нашето добро дело. Второ, когато бъдат победени при този първи опит, те се стремят направеното да не бъде според Божията воля. А ако тези творци не получат успех и в това, тогава, тихо пристъпвайки към нашата душа, ни облажават, като такива, които във всичко живеят богоугодно” (Слово 26, 8). Затова нито преди доброто дело, нито по време на неговото извършване, нито след него не бива да се предаваме на духовно нехайство, защото тези, които искат да разпилеят нашите духовни плодове, не спят.

Разбира се, не е възможно в едно кратко слово дори и бегло да споменем за всички полезни наставления на светия отец. Който е жаден, може сам да се напие с жива вода от този благодатен извор, който вече много векове тече в оградата на Православната църква. Няма да сгрешим, ако кажем, че за нас, молещите се в храма на света Екатерина, четенето на Лествицата ще бъде особено благотворно, тъй като преподобният Йоан Лествичник е бил игумен на Синайската планина – на същия този манастир, където почиват нетленните мощи на небесната покровителка на нашия храм. Така че той ни е особено духовно близък и по неговите молитви, както и по молитвите на света великомъченица Екатерина, Господ ще ни помогне да се обогатим с духовното съкровище, съдържащо се в тази забележителна книга.

Миналата неделя Църквата ни призова да вземем на раменете си своя кръст и безропотно да го носим, а днес ни се откри, че ще ни се наложи да го носим не по равен път, а нагоре по стълбицата, изкачвайки стъпало след стъпало. Узнавайки за това, нека никой не унива, защото Този, Който ни е заповядал безропотно да вземем своя кръст – нашият Господ Иисус Христос – ни е казал за подкрепа: Вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко (Мат. 11:29-30). Амин. | www.pravmir.ru

Превод: Татяна Филева

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...