Охридски пролог – 1 януари

Обрезание на нашия Господ, Бог и Спасител Иисус Христос

На осмия ден от рождението Си божественият Младенец бил донесен в храма и обрязан съобразно закона, който съществувал в Израил още от времето на Аврам. По този повод Му дали името Иисус, както и благовестил Aрхангел Гавриил на Пресветата Дева.

 

Старозаветното обрязване предобразява новозаветното кръщение. Обрязването на Господa показва, че Той е приел истинско човешко тяло, а не привидно, както по-късно учели за Него еретиците. Господ е обрязан и заради това, че искал да изпълни целия Закон, който Сам Той дал чрез пророците и праотците.

Като изпълнил това законово предписание, Той го заменил с кръщение в Своята Църква. “Защото в Христа Иисуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, а новата твар” (Гал. 6, 15), обявява апостолът.
(В църковната служба този Господски празник няма нито предпразненство, нито попразненство [1]).

Свети Василий Велики, архиепископ Кесарийски

Роден във времето на цар Константин (Велики – бел. прев.).

Още като некръстен се обучавал петнадесет години по философия, реторика, астрономия и всички останали светски науки на тогавашното време в Атина. Съученици му били Григорий Богослов и Юлиян, по-късно цар-отстъпник. В зрелите си години се кръстил в река Йордан, заедно със своя бивш учител Евул.

Василий бил епископ на Кесария Кападокийска близо десет години. Завършил земния си живот, когато навършил 50-тата година от раждането си.

Като голям поддържник на православието, велика факла на моралната чистота и ревност за вярата, като велик богословски ум, строител и стълб на Божията църква, Василий напълно заслужено се нарича Велики. В църковната служба се нарича “пчела на Христовата църква”, която на верните дава мед, а боде еретиците със жилото си. Запазени са многобройни трудове на този отец на църквата – богословски, апологетични, подвижнически и канонични; има и литургия, наречена на негово име. Тази литургия се служи десет пъти в годината, и по-точно на 1 януари, на Рождество, на Богоявление, във всички недели през Великия пост, освен Цветница, на Велики четвъртък и на Велика събота.

Свети Василий починал в мир на 1 януари 379 година и се преселил в Христовото царство.

Ти, Който даде закон на света и човека,

Ти, Законодателю, Сам стана подзаконен;

другите – със сила, а Себе Си доброволно свърза,

затова на осмия ден с тяло Се обряза.

Като изпълни Закона, Ти със нов го замени:


плътското обрязване замени с духовно –

за да отрязваме нечистите си страсти

и да гледаме към Теб в дух на чистота.


Волята на тялото орязва и утеснява духа,

Твоята воля, Спасителю, изпълнява духа –


от това обрязване светците се научиха,

своя огнен пример ни оставиха.

Дивният Василий, подобен на сияйна факла


на такова обрязване поколенията научи.

Слава на Василий, Твоя велик слуга –

велик, че се смири и утесни заради Теб,

затова по-голям стана и Велик остана.

Разсъждение

Защо е необходимо да слушаме църквата, а не някой човек, който мисли против Църквата, пък дори и да се нарича най-голям мислител? Защото Господ Иисус Христос е основал църквата и защото Светият Божий Дух ръководи Църквата по вдъхновение. И още – защото Църквата означава държава на светиите, градина от облагородени плодове.

Ако някой се опълчи против държавата на светиите, значи той е несвят – тогава защо да го слушаме? „Църквата е ограда,” казва премъдрият Златоуст: “Ако си вътре, вълкът не влиза; ако обаче излезеш, зверовете ще те хванат… Не се отделяй от Църквата; няма нищо по-силно от нея. Църквата е твоя надежда, Църквата е спасението. Тя е по-висока от небесата, по-твърда от камъка, по-широка от земята; никога не остарява, винаги се подмладява.”

Съзерцание

Да съзерцаваме обрязването на Господ Иисус и по-точно:

– Неговата слава в небесното царство, където със страх и трепет Му служат херувими;


- Неговото снижение и смирение в чина на обрязването, предвидено за грешниците;

– Да съзерцаваме сърцето си: доколко сме го обрязали от греховните помисли, от пороците и страстите.

Беседа
За това как трябва да се отклоняваме от злото и да вършим добро

…Нека се отклонява от зло и прави добро; (Пс. 33, 15) 


С тези думи е изказана цялата дейност, с която трябва да се трудим тук на земята и в земята, тоест на тази веществена земя и в това веществено тяло.

И така, какъв трябва да бъде трудът ни? Да придобием два навика: единият – да се отклоняваме от злото и другият – да вършим добро. Нашата съвест ни подсказва кое е добро и кое зло, но непълно и неясно, понеже е помрачена от греха, докато Христовото учение ни го казва напълно и ясно.


Какво иска от нас нашият Господ, братя? Иска следното: така, както винаги са обърнати към изток нашите олтари, така и душите ни винаги да бъдат обърнати към доброто. Да оставяме злото обратно в сянката, в бездната на забравата, в тъмата на миналото, а самите ние от година на година, от ден на ден, да се стремим към доброто; да мислим за доброто, да жадуваме доброто, да говорим за доброто, да вършим добро. Господ търси съзидатели, а не унищожители. Тъй като който съзижда добро, със самото това руши злото. Който пък се захване да разрушава злото, бързо забравя да съзижда доброто и се превръща в злосторник.


“Отвръщайте се от злото, прилепяйте се към доброто” (Рим. 12:9), ни учи Христовият апостол. Мрази злото, но не мрази човека, който върши зло, тъй като е заболял. Ако можеш, лекувай болния, но не го убивай със своята омраза. Дръж се за доброто, и само за доброто, тъй като доброто е от Бога, и понеже Бог е съкровищница на всяко добро.


О, Господи добър и предобър, научи ни да се отклоняваме от злото и да вършим добро заради Твоята слава и заради нашето спасение. На Тебе слава и хвала във вечните векове. Амин.

Бележки
[1] Всеки църковен празник има предпразненство, същински празник, попразненство и отдание. Предпразненството е обикновено един ден преди празника. Празничният тропар и канонът на празника продължава да се пее през следващата седмицата (попразненство на празника). На осмия ден се прави отдание на празника: службата се извършва по същия начин, както на самия празник и с това празнуването завършва. Има и изключения, едно от които е за Благовещение, защото то е във Великия пост. Когато се случи в средата на седмицата, отданието му става същата вечер. Ако Благовещение се случи в петък, празнуването продължава и в събота и отданието става на края на съботната литургия. Ако е в събота, отдава се в неделя. (Кратък богословски речник)

Превод: Никита Янчовски, Веска Илиева