Парадоксът и тайната на Евхаристията
На 4 октомври 2011 г. митрополит Иларион (Алфеев) прочете лекция на тема «Евхаристията – сърцевина на живота на християнина», с която бе открит Общодостъпния православен лекториум в Централния дом на журналиста в Москва. Как музиката може да помогне при проповедта; да постим ли три дни преди причастие; действително ли изповедта и причастието трябва да бъдат свързани; може ли православен християнин да се причастява в католически храм? Ето и отговорите на владика Иларион.
Как да направим така, че хората да присъстват на богослужението?
Мирянинът трябва да разбира службата, за да възникне у него желание да присъства на цялата литургия, а не само заради причастието, а за да я разбира, са много важни такива инициативи като днешната. Много се радвам да ви видя днес тук и че такава тема като Евхаристията, като че ли не свързана с актуалните събития (ако под актуални събития разбираме тези, за които се говори в новините), предизвиква такъв жив интерес.
Но съм дълбоко убеден, че в живота на християнина, дали свещенослужител или мирянин, не може да има нищо по-важно от участието в богослужението, от участието в евхаристията. А за църквата, за тези хора в църквата, които са призвани да учителстват, няма по-важна задача от обучението на миряните, от разкриването пред тях на тайните на богослужението, от показването на красотата и значимостта на тайнствата и преди всичко на тайнството света Евхаристия. И разбира се, такова обучение може да се извършва не само с беседи, но и с помощта на църковното изкуство – иконите, музиката, а в по-широк смисъл – и чрез класическата музика, чиито шедьоври са изпълнени с дълбоко духовно и религиозно съдържание.
Допустимо ли е лишаване от причастие?
Такова наказание е правомерно и допустимо само и единствено в случай, ако то даде плодове и помогне на човека да осъзнае своята греховност и в крайна сметка да го приближи до Бога, а не да го отдалечи. Защото днес при лишаване от причастие мирянинът често се оказва пред дилемата да остане или да се отдръпне от религиозния живот. И тук всеки духовник е длъжен да вземе много внимателно и много точно решение.
За тайнствата в католическата църква
Днес този въпрос няма еднозначен и общоприет отговор в православната Църква. Съществуват различни гледни точки в различните православни църкви; даже в една енория двама свещеници могат да се отнасят различно към въпроса за действието на тайнствата при католиците. Съществуват определени правила и постановки, които можем да смятаме за официална позиция на Руската Православна Църква. Те са изложени в документа «Основни принципи на отношението на Руската Православна Църква към инославните». Евхаристийно общуване между православни и католици не съществува и има определена църковна дисциплина, която не позволява на вярващите от Православната Църква да се причастяват заедно с католиците.
За тридневния пост и другите условия при подготовката за причастие
Подготовката за причастие е предназначена не да отлъчи човека от това тайнство, а да го подпомогне. Разбира се, тези правила имат смисъл за хората, които ги знаят. Длъжен съм да отбележа, че правило за тридневен пост пред причастие, което да е предписано от църковните канони, или църковния устав просто не съществува. Съществува традиция от времето, когато хората рядко са се причастявали и причастието се е приемало за специално събитие в живота на християнина. Аз смятам, че днес, за човек, живеещ пълноценен църковен живот и особено който спазва установените от Църквата пости (а постни дни в нашия календар има достатъчно), няма необходимост да се налагат още някакви допълнителни пости. Но тези въпроси всеки един мирянин трябва да обсъди и реши със своя духовник.
За мистиката на причастието
Евхаристията понякога се възприема като мистично действие или като действие, в което участва само част от нашето естество, може би като някакъв интелектуален порив или само като духовно съединение с Христа. А всъщност нейният смисъл е в това, че се съчетаваме с Христа с цялото свое човешко естество – не само духовно, но и телесно.
За споделянето на евхаристийния опит
Свещеникът може да предаде на миряните само това, което сам е преживял. Ако това, което той говори на хората е основано само на опита на други хора, на прочетеното в книгите; ако свещеникът се обръща към миряните, изхождайки от това, какво е нужно на хората, но не адресирайки думите си към себе си на първо място, то проповедта му се превръща в пустословие.
Смятам, че задача на всеки свещенослужител е духовното преживяване на тази среща с Христа, която представлява сърцевината на Евхаристията. Ако това преживяване се случва по време на Божествената литургия, той ще намери думи, които да му помогнат да предаде опита си на другите, а ако не намери думи, то самото негово свещенодействие ще въвлече хората в общото дело. Знаем, че от това как свещеникът отслужва светата литургия зависи цялото негово служение в храма.
Понякога хората като че ли не участват в службата не защото тя се извършва на непонятен език, не защото са неподготвени, а защото самата служба се извършва небрежно и прибързано. Смятам, че свещенослужителят, който идва да служи света литургия, е длъжен още от входа на храма да мобилизира цялото си същество, мисли и чувства и да разбере, че тази служба е най-важната работа в неговия живот и че това е дело, за което ще му потърсят сметка на страшния съд. И ако свещеникът гори от любов към Бога, към светия олтар, към светата Евхаристия, то даже и да няма високо образование, даже да не притежава блестящо красноречие, той може да въвлече в служението много хора, да ги убеди в истинността и жизнеността му за всеки един от тях и за неговото спасение.
Лекарство ли е причастието?
Евхаристията действа върху нас като лекарство за болния. Понякога болният много точно знае каква е болестта му и какви лекарства са му нужни. Но не винаги може да се предвиди как ще отговори организмът на тези лекарства – веднага ли ще подействат или постепенно.
Евхаристията никога не остава бездейна за човека, ако той участва в нея с цялото си естество и не е за него просто формалност или дълг към традицията. И затова не е случайно, че в молитвите на Евхаристията се отделя много внимание на това, човек да не се причасти без вътрешна подготовка. Говоря не за формалните признаци на тази подготовка – спазване на поста, четене на определени канони и молитви, а за разположението на духа, с което мирянинът трябва да пристъпи към това тайнство.
Ако отсъства това духовно разположение, не трябва да се пристъпва към това тайнство. Но, от друга страна, ако липсва това разположение, това е явен признак за духовна болест, а там, където има болест, е нужно лекарство. Евхаристията е главното лекарство, което предлага Църквата за всички наши недъзи.
Смятам, че Евхаристията е най-висшето чудо, което може да се извърши в живота на човека и в живота на Църквата. При това е чудо, за участието в което няма нужда да се пътува до Светите земи, да се купуват билети, да се отива на поклонение; достатъчно е да се отиде до най-близкия храм. А ако заради влошено здраве нямате възможност да дойдете в храма, то свещеникът ще дойде при вас и това чудо ще се извърши пред вас.
Днес за съжаление е модно да се увличаме по чудеса, сродни с феномените, съществуващи още по времето на Христос, когато на Спасителя казват: «Покажи ни чудо и ще повярваме в теб». И сега хората преодоляват огромни разстояния и големи препятствия, за да станат свидетели на широко рекламирани чудеса. А ето – това чудо, което се случва във всяка църква, на всеки олтар всеки път, когато се извършва Божествената Евхаристия, много често остава незабелязано или се възприема като нещо обичайно и рутинно. Както и това, което се случва във всяка енория с много хора, когато те се преобразяват и изменят духовно. Свещеникът, който общува със своите енориаши, може да наблюдава наяве това духовно преобразяване. И аз не познавам по-велико чудо от това, което се случваше с някои мои енориаши благодарение на тяхното участие в Евхаристията.
За изповедта по време на литургията
Разбира се, общата изповед не е норма. Изповедта трябва да бъде частна. Но въпросът за отношението между изповедта и евхаристията съвсем не е прост, защото много хора възприемат изповедта като някакъв «билет за причастието», по думите на отец Александър Шмеман.
За съжаление, често се случва хора, които няма да се причастяват, да стоят по време на литургията в централната част на храма, а тези, дошли да се причастят, да стоят отстрани по време на цялата служба, където се чака за изповед. В най-добрия случай към момента на изнасянето на светата чаша техният ред е дошъл, изповядали са се и са напуснали опашката, без да са участвали пълноценно в самата света литургия. В това има определена аномалия и според мен, във всеки храм тя трябва да се отстранява със всички възможни средства.
За връзката между Изповедта и Причастието
Как е възможно причастие без изповед? Вие задавате този въпрос, защото сте чада на Руската православна църква, където причастие и изповед са много тясно свързани. В много други православни църкви няма такава строга обвързаност. И тук смятам, че, прибягвайки към сравнението, че Църквата е болница и Христос е лекар, е много важно да разберем, че в Църквата има различни лекарства за различни болести. И уверено можем да кажем, че Причастието е едно всеобемно лекарство, но съществуват и още много други.
Изповедта е важна не просто за да бъде допуснат вярващият до причастието. Изповедта е важна, за да може човекът да осъзнае своите грехове, да извърши свой анализ пред лицето на Бога и пред свещеника и изповедта сама по себе си да окаже върху него определено преобразяващо въздействие. Но изповедта не съединява човека с Христос така, както това се случва по време на Евхаристията. Ние наричаме Евхаристията тайнство на тайнствата и говорим именно за нея като за сърцевина в живота на Църквата.
За тайнството Кръщение ние говорим като за врата в Църквата, за изповедта или за елеосвещението говорим като за целебни тайнства, но тайнството Евхаристия заема съвършено особено място в живота на Църквата. Не казвам, че тези тайнства не са свързани – на практика всички тайнства са свързани помежду си. Ако сте кръстени, няма да се ожените, без да се венчаете. Ако сте кръстени и се разболеете, ще поканите свещеник за да извърши тайнството елеосвещение. Ако ви се роди дете, ще го занесете в храма, за да го кръстите. Ако сте извършили грях, а грешат всички хора, ще отидете на изповед. Тоест, не трябва изкуствено да се свързва или противопоставя едно тайнство на друго.
Някои хора смятат, че е необходимо веднъж в годината да им се извърши елеосвещение, даже ако са здрави, защото при него се прощавали и забравените грехове. А някои смятат, че това тайнство замества изповедта и ако нещо сме пропуснали на изповедта, то ще се включи при елеосвещението. Такова нещо няма. Ако човекът се е изповядал от чисто сърце, ако е казал на изповедта всичко, което вижда, че е греховно в себе си, то му се прощават всички грехове. И свещеникът в разрешителната молитва казва: «Прощавам и разрешавам от всички твои грехове». Той не казва «от изповяданите» или «от тези грехове, които назова», той казва «от всички грехове». И в това се състои целителната и спасителната сила на тайнството изповед. Но изповедта не може да замени Евхаристията. Така както и Евхаристията – тайнството на тайнствата – не отменя останалите.
За участието на хората в богослужението
«Съслужение» – това е термин, който е приложим към всяка община. Със самия факт на идването в църквата на литургия, особено ако сте дошли още от самото начало, вие свидетелствате, че сте необходима и значима част от общоцърковния организъм.
В древната църква народът е участвал много активно в светата литургия. Когато свещеникът се е обръщал към народа, народът отговарял «Амин» и «Господи, помилуй». Това и днес се случва на много места. Например, преди няколко години бях в Закарпатието и участвах в богослужението. Там въобще нямаше хор: на цялата литургия пееха всички присъстващи и у вярващите имаше реално усещане за съпричастност към общото дело.
И тук могат да се прилагат различни форми. Но самото възприемане от християнина на себе си като незадължителна част от Литургията е много неправилно. Видимият израз на това възприятие е, когато миряните не идват за началото на службата, а влизат и излизат по време на самата литургия, защото са сигурни, че богослужението ще започне и ще свърши независимо там ли са или не.
За недостойните свещеници
Благодатта Божия винаги слиза не само заради молитвите на свещеника, но и заради молитвите на цялата община. Освен това Църквата никога не свързва темата за достойнството на свещеника с темата за действеността или недействеността на извършваните от него Тайнства.
В същото време няма свещеник, който би бил достоен за своето служение. Когато започва Херувимската песен, свещеникът чете молитвата: «Никой от свързаните с плътски желания и наслади не е достоен да пристъпи или да се приближи, или да ти служи, Царю на славата, защото да се служи на Тебе е велико и страшно и за самите небесни сили». Тази молитва се чете лично от свещеника и е отправена лично от свещеника към Бога. И тук свещеникът изповядва своето недостойнство.
Много е важно да не се молим автоматично, механично или по навик, както понякога се случва с хора, когато произнасят някакви думи – очите им бягат по текста на молитвата, а умът им е някъде много далеч. Особено видимо е, ако това се случва със свещеника по време на литургията: вярващите чувстват това и те самите започват да се разсейват. И затова още веднъж повтарям, че за участието в литургията се изисква особена вътрешна стегнатост от всеки участник, но преди всичко от свещеника.
Все едно сме на кораб, който има капитан; без него той може да заседне в плитчините или да се блъсне в айсберг, но от друга страна, ако всички останали не са си на местата, може да се случи трагедия. Съдбата на този кораб, на нашия кораб зависи от всеки един от нас. | www.taday.ru
Превод: Презвитера Жанета Дилкова
