Проповед за Вход Господен в Йерусалим

Когато чуем думата „Вход“, първата ни мисъл е, че искаме да бъде отворен и за нас. Знаем, че портите на древните градски крепости са се отваряли не за всеки, а само за онзи, който е добре дошъл. Ако си одобрен

Но входът към някой дом или пространство е само началото на пътя. Той е един преход, една възможност. Застанали пред входа, ние се изпълваме с радостно очакване. Влизането на Господа в Йерусалим обаче не е вход по пътя към радостта, а напротив – към мъките. Той влиза в Йерусалим, за да се срещне със страданието, да пострада несправедливо от грешните хора. Същевременно с това, влизането в Йерусалим е славното потвърждение, че Той е Месията, че Той е Този, за Когото са говорили пророците.

Св. пророк Захария ни казва следното за днешния ден: „Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница“ (Зах. 9:9).

„Той беше презрян и унизен пред людете, мъж на скърби и изпитал недъзи, и ние отвръщахме от Него лице си; Той беше презиран, и ние за нищо Го не смятахме… А Той бе изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония (Ис. 53:3,5), ни казва св. пророк Исаия. Затова влиза Господ в Йерусалим: да страда заради нас, да умре заради нас, да възкръсне заради нас.

Чрез страданията и кръстната Му смърт за нас, Господ ни научи, че истинската победа над омразата и жестокостта е в пречистващата сила на жертвата, единствено чрез нея ние ставаме истински Негови следовници във всичко.

Сега, в дните на поста, ние изразяваме нашето покаяние и печал като по собствена воля се подвизаваме. Ние самите го искаме! Сами избираме да постим, за да усетим с цялото си същество, че автентичното добро е в духовните неща, че то идва не от пресищане, а от въздържание, от замяната на греховните удоволствия с духовната радост. Защото грехът създава само краткотрайна радост, а после ни вгорчава. Ето защо истинският и свят пост не може да ни разболее, а само да ни одухотвори. Да ни изпълни с мир, радост, мъдрост и светлина.

* * *

Спасителят влиза в Йерусалим с готовност за Кръстна смърт заради нас. Да понесе наказанието на Кръста, което за духовно слепите римляни и юдеи е било голямо проклятие и социално унижение. Те са очаквали така да Го подиграят, да Го изхвърлят от историята на човечеството. Но вместо това на Кръста Той пое цялото това човечество на плещите Си, за да го спаси.

„А Иисус, като намери едно осле, възседна го…“ (Йоан. 12:14). Господ не влезе в Йерусалим с войска или повел народа като земните царе, а като Цар, изпълнен със смирение и благост.

„На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иисус иде в Иерусалим, взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев (Йоан 12:12-13). И пред Него народът на Йерусалим викал: „Осана!”, което на еврейски означава: „Спаси ни!”. Това дошъл да направи Иисус – да ги спаси, да спаси нас! Спасението, което ни дарява, е да бъдем в постоянна, вечна връзка с Него и в нея непрестанно да растем в духовното познание и светостта.
За да имаме реална връзка с Бога обаче, Той иска от нас да имаме и реална връзка помежду ни, да се обичаме и разбираме един друг. Ако обаче искаме доброто на всички, ние трябва и да отваряме вратата за всички. А в действителност ние отваряме вратата само на някои. Само някои приемаме, само някои приютяваме, само за някои се молим, само на някои съчувстваме.

Ако днес носим върбови клонки в ръце, това е символ на вътрешния ни подтик непрестанно да се обновяваме с живителните зелени сокове на вярата и нашите дела трябва да са живото свидетелство за духовното ни израстване.

Господ ни призовава да влезем заедно с Него в Йерусалим! А Йерусалим означава „град на мира“. Защото колкото и трудности и изкушения да имаме, каквито и да са нашите грехове, единствено когато сме заедно с Него, можем да възстановим мира в себе си. Можем да установим мир и помежду ни.

С Него, с мира в душите ни, може да сдобрим хората, които не познават този мир, а това значи да ги извадим от логиката на постоянната война със самите себе си и с другите. Защото мнозина изтощително воюват със самите себе си, раняват се, защото не знаят как да поискат милостта Божия, така че Той да възцари мир в душите им.

Днешния ден наричаме и Цветница! Ако искаме да бъдем като красиво и благоуханно Божие цвете, ако искаме да бъдем като млада пролетна трева или като цъфнали плодни градини, трябва да влезем с Господа в Йерусалим! Трябва с Негова помощ да понесем омразата, липсата на любов у другите. Трябва да обичаме хората, дори и да знаем, че те ни предават и ни лъжат. Защото трябва да се уподобим на Господа, на Този, Който ни сдобрява помежду ни и ни обединява… Трябва да влезем заедно с Него в Йерусалим, за да разберем как е бил унижаван Царят на света. Как е бил бит и измъчван… и как е претърпял и се е подчинил в наше име. Защото и ние трябва да растем в Божията благодат, въпреки всички изкушения, неправди по наш адрес, сред омразата и презрението, които често пъти ни заобикалят.

Пожелавам ви да се радвате заедно с Господа, но и да страдате заедно с Него! Защото само така ще разберете, че Той и в болката, и в радостта винаги е заедно с нас. | www.teologiepentruazi.ro

 

Текстът е публикуван със съкращения.

 

Превод: Сандра Керелезова

 

Коментари

коментара

Близки теми: