Проповед за светия Кръст

Ето че стигнахме до Третата неделя на Великия пост – Неделята на светия Кръст. Тя ни говори за безграничната любов на нашия Господ Иисус Христос, който със страданието Си на Кръста дари радост и изкупление на целия свят.

Силата, която ни носи кръстът, следвайки стъпките на Христос, е единствената ни възможност да се спасим и да придобием вечна радост. Но за да разберем какво значи да вземеш кръста си и да тръгнеш след Христос, нека си припомним един евангелски епизод по пътя към Голгота. Тогава, когато Господ бил поведен към лобното място, пред множеството изникнал един човек на име Симон Киринеец, който си вървял по пътя на връщане от нивата си. За него в Евангелието се казва, че е „накаран“ (вж. Марк 15:21; Мат. 27:21) или „уловен“ (вж. Лука 23:26) да носи Кръста. Тоест оттук добиваме представата, че той не е искал да взеле доброволно Христовия кръст, а е заставен от войниците. Иисус е чул и видял тази сцена – как нито Симон, нито пък който и да било друг от тълпата, е искал да понесе това бреме, защото е тежко и срамно.

Повечето от нас днес сме като този Симон Киринеец. Носим кръста си с недоволство, убедени сме, че не сме заслужили този товар и че той всъщност е за друг. Без да съзнаваме, че този кръст е именно нашият; че не ние, а Той го е поел доброволно върху Себе Си.

Да, следваме Господа, но тътрим провлачено крака по пътя, следваме Го, но сякаш неохотно, не със свободната си воля. Оплакваме се, окайваме се, негодуваме като Симон, а Христос върви, слуша нашия протест и мълчи. Но вече е казал ясно: „…който не носи кръста си, а върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.” (Лука 14:27).

Който е разбрал тайната на Кръста, той вече вижда света с други очи; вече живее живота си по кардинално нов начин. Той търси радостта не в удоволствията, които предлага този свят, в стремежите на егоизма и разгула, в презрението и злобата. А в желанието да служи на всички край него. Така се отвързва от преходното и се привързва към онова, което е вечно. Той знае, че „…тук нямаме постоянен град, но бъдещия търсим“ (Евр. 13:14), защото „нашето живелище е на небесата, отдето очакваме и Спасителя, Господа нашего Иисуса Христа…“ (Фил. 3:20).

Бъди убеден в това, приеми кръста си и последвай Христос! Кръстът е светото дърво, чрез което Господ е ознаменувал Своята победа, това е и нашата победа – когато приемаме с радост и великодушие онова, което ни изпраща Той. Да приемеш кръста си означава наистина да слушаш Словото Господне, Неговия глас… да слушаш, изпълнен с безстрашие и надежда, защото знаеш, че „…който претърпи докрай, той ще бъде спасен.” (Мат. 24:13).

Така, както страданията на Кръста са слава за нашия Господ; така, както тъмничните окови са станали една от причините и днес да прославяме свети апостол Павел, или както страданията са били радост за мъчениците и светите свидетели на нашата вяра, така нека и за нас знакът на кръста и приемането да носим този кръст бъде победна сила. Старецът Йосиф от Света гора казва: „Без изпитания не може да се види здрава ли е душата. Те са огънят, чрез който духът се пречиства и се просветлява“. Искреното себеотдаване, истинната любов към Бога променят нагласата ни към живота и ни предизвикват да изпълняваме по-отговорно дори и нашите ежедневни задължения. Да не търсим добро или зло за себе си, а само това, което Господ иска за нас. Когато в живота ни дойде нелеко изпитание, не трябва да се отчайваме, а напротив – дори да Му благодарим, защото „… през много скърби трябва да влезем в царството Божие” (Деян. 14:22).

Блаженият Августин има едно хубаво поучение за това какво е страданието за човека. Той оприличава човеците с гроздови зърна. Докато са на лозата, гроздовите зърна нямат никакъв натиск, но и не дават от сока си. Когато обаче са смачкани за вино, те претърпяват за кратко злина, някакво страдание. От болката на тази преса обаче се ражда виното, което развеселява човешкото сърце. Ако гроздовите зърна не претърпяваха това страдание, щяха да си останат на лозето и да бъдат изкълвани от птиците.

Така е и в живота, вярващите са като грозде на Господнето лозе. Ако през живота си не преминат през бурни води, през някакви трудности, страдания, неправди, има опасност душите им да останат безплодни, огорчени от непостижими за тях светски изкушения и накрая погълнати от ада…

Така се обяснява горещият призив на свети апостол Павел в Посланието до римляните, където казва: „… но се хвалим и със скърбите, като знаем, че скръбта поражда търпение, търпението – опитност, опитността – надежда, а надеждата не посрамя, защото любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий.“ (Рим. 5:3-5), а по-нататък в същото Послание още по-добре се изяснява какво има предвид великият апостол: „Ако пък сме чеда, ние сме и наследници: наследници Божии, а сънаследници на Христа, и то само ако с Него страдаме, за да се и с Него прославим. Защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас.” (Рим. 8, 17-18).

Нека да видим какво е казал и св. апостол Андрей преди да загине мъченически. Управителят на град Патра го заплашил с разпъване на кръст, ако продължава да проповядва за Господа, а той, Христовият ученик, му отвърнал:

Ако се страхувах от Кръста, нямаше да проповядвам за него

Тогава той бил разпънат и умрял за евангелската истина.

Обикновено, когато настъпят кръстни времена, ние се изкушаваме да попитаме Господа: защо… И често пъти да Го обвиняваме, че допуска това страдание в живота ни, или да се оплакваме, че тегобите ни са прекалено тежки. А Господ ни изпраща според колкото можем да понесем… Всичко, което идва от Бога, трябва да приемаме със смирение и с убеждението, че Той няма да разреши да понесем повече отколкото можем, свръх нашите сили, защото: „Друго изкушение вас не е постигнало, освен човешко; верен е обаче Бог, Който не ще остави да бъдете изкушени повече от силата ви, а заедно с изкушението ще даде и изход, за да можете да търпите.” (I Кор. 10:13).

Нека бъдем сигурни, че от живот, в който имаме общение на любов с нашия Спасител, ще излезем обновени и променени, но това изисква постоянни усилия, жертви и борба. Каквато и да е цената за това да следваш Христос, нека запазим надеждата, че между сълзите и сенките на живота, преминавайки през огъня на изпитанията, ще зърнем сиянието на небесния рай. Това има предвид Сам Господ с думите Си: „На оногова, който побеждава, ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол.” (Откр. 3:21). Aмин. | www.doxologia.ro

 

Беседата е публикувана със съкращения

 

Превод: Сандра Керелезова

 

 

Близки теми: