Проповед за Сретение Господне
Лк. 2:22-40
Евр. 7:7-17
В името на Отца и Сина и Светия Дух.
Когато дошло нареденото от закона време, Пресветата Дева Мария и праведният Йосиф донесли Младенеца Иисус в Йерусалимския храм, за да Го “представят пред Господа” и да извършат изискваните обреди. И тук ние срещаме още двама свидетели на Боговъплъщението. Помним пастирите, помним влъхвите. Сега пред нас е старецът Симеон, “мъж праведен и благоговеен”, комуто “бе предсказано от Духа Светаго, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен”.
Има едно предание, според което той е живял много дълго, почти три столетия. Навремето бил един от седемдесетте преводачи на Библията от еврейски на гръцки. Когато стигнал до пророчеството на Исайя “ето, Девицата ще зачене и ще роди син”, то думата “алма”, която на еврейски означава и девица, и млада жена, той превел с думата “партенос”, която на гръцки означава собствено “дева, девица”. И изведнъж се стреснал: че може ли девица да роди? Поискал да зачеркне думата “партенос”, но бил спрян от Ангел, който му възвестил, че ще види с очите си и тази Дева, и този Младенец.
Заредили се години, десетилетия. Умрели връстниците му, идвали нови, чужди поколения. Но обещанието на Ангела му давало сили да носи бремето на живота. И изведнъж Духът повелява: време е, върви. И Симеон бързо отива в храма и вижда, и взима на ръце, и благославя, и не може да каже нищо освен прочутото си: “Нине отпущаеши…” – и от товара на живота, и от страха на смъртта.
Дадено му било да види в този Младенец и “спасението … на всички народи”, и настъпващата “светлина за просвета на езичниците”, и “славата на Твоя народ Израиля”. Но той съзрял и бъдещото сътресение на света, неочакваното падение на едни и въздигането на други, и че този Младенец ще бъде “предмет на противоречия”. Накрая той предрича страдания. Ала не на Иисус, а на Неговата Майка: “и на самата Теб меч ще прониже душата”. И добавя: “…за да се открият помислите на много сърца”. Защото отношението към Божията Майка е показател за това доколко човек е наистина християнин. Така се откриват “помислите на много сърца”. По един начин се отнася към Нея новообърнатият, по друг – зрелият християнин. Колкото повече си оценил спасителния подвиг на Христа, толкова повече обичаш Онази, благодарение на Която това е станало възможно. И колкото повече цениш изкупителната сила на Неговите невинни страдания, толкова повече чувстваш силата на “меча”, пронизал душата Ѝ.
Днес си спомняме и за още една свидетелка на пришествието Христово: “Анна пророчица… достигнала до дълбока старост… вдовица на около осемдесет и четири години, която не се отделяше от храма, служейки Богу с пост и молитва денем и нощем”. Мъдър книжовник и обикновена труженица в храма. Както и преди: учени влъхви и прости пастири. Влъхвите се завърнали в родината си. Пастирите се върнали при своите стада. Симеон скоро след това починал. А пророчицата Анна, въпреки че говорела “за Него на всички, очакващи избавление в Йерусалим”, но самият Младенец вече не бил там: светото семейство трябвало да бяга в Египет.
А ние виждаме, че и книжното знание, и добросъвестното изучаване на законите на природата, и подвигът на молитвата и поста, и честното изпълняване на личното просто дело – всичко намира своето място край яслите на Спасителя. И там вече всички са равни: няма големи и малки работи, нито престижни и незначителни неща, никой не се големее над никого, но на всички им стига светлата, победоносна радост на Въплъщението.
Превод: Андрей Романов
