Прошката – тайната на земния живот



„… и прости нам дълговете ни,

както и ние прощаваме на нашите длъжници.“

 

Свещ. Лъчезар Лазаров

Отново сме пред прага на Великия пост. Всяка година, с настъпването на пролетта, когато всичко възкръсва за нов живот, християнските ни традиции повеляват и ние да се възродим и обновим по особен и чудесен начин!

Осъзнавайки силата на Възкресението и вечния живот на душата – неизменни и вечни  истини на нашата вяра – ние най-напред отдаваме почит и си спомняме нашите премили покойници. Те, макар и отсъствайки от  чувствения и видим свят, са живи. Техните души имат нужда от нашите молитви и приношения. Затова ние винаги приготвяме задушница – „за душите“ на всички покойници, отминали от този свят, но пребиваващи вечно в отвъдния. Голям и тежък грях имат онези сред нас, които пренебрегват  паметта на своите близки покойници, и нехаят за съдбата им в отвъдното, оправдавайки се с една или друга причина: на девет и на двайсет дни не е необходимо да се отслужва панихида, у дома се е родило бебе, казват, че първата задушница не се отслужвала и т.н. Един ден и ние ще имаме нужда някой да се помоли за спасението на нашите души и да раздаде милостиня… Дано в бъдеще нашите сродници са по-отговорни от нас.

Ето с такива, само на пръв поглед дребни неща, започва нашата подготовка за Великия пост. За Светата четиридесетница. Това е време за размисъл и равносметка, време за самоосъзнаване и самоопознаване, време за спасение. Да вникнем дълбоко в душите си, да осъзнаем слабостите и недостатъците си. Ясно да съзрем и определим прегрешенията си, да се отречем от тях чрез тайнството Покаяние и да поискаме прошка. Сладка прошка!

Въоръжени с мощната сила на смирението и братската любов, ние няма как да се умием във водите на всемирното опрощение, ако най-напред не сме простили от душа и сърце на нашите ближни и далечни братя. На нашите врагове!

Настъпва именно това време. Времето на всемирното опрощение… Не зная доколко и как всеки осъзнава тайната на прошката и покаянието.

Да кажеш на всеки, на всички… на целия свят: „Простено, прости“. И не само да го изречеш на глас, но и да го преживееш дълбоко в душата си. Предполагам, че само онзи, който го е правил, напълно разбира точно за какво става дума. Само на него му е познато чувството… да ти олекне… Да хвърлиш решително и завинаги товара от плещите си, гнилия товар, който всеки ден все повече и повече замирисва. Да се освободиш от него по своя воля.

Да направиш ближния си по-мил. Далечния да направиш ближен. И накрая да превърнеш враговете си в приятели. Това е прошката. Тя не може да бъде друга. Не може да бъде половинчата и временна. Не може да бъде поза и мила гримаса. Не може.

Тя е миг и вечност едновременно! Мигът на братски сключените ръце и на топлата прегръдка, в който придобиваме вечността.

Придобива я тук и сега тленният и временен човек, който точно в този миг се откъсва от земното и тленното. И колкото по-силни са разумът и волята за покаяние и опрощение, толкова по-високо се издигаме. Толкова по-свободен става нашият дух, който се извисява към Бога. Към разпънатия Бог, който прости на покаялия се в дванадесетия час разбойник и сега прощава на всеки, който осъзнава великата тайна на опрощението.

Истинското покаяние преобръща човешката мисъл… Или обратното! Само преобразената човешка мисъл може да разбере покаянието и опрощението напълно. Онази същност, онова съзнание, онзи човек, който преди това се е смирил и се е предоставил напълно на Божията воля. Станал е кал в ръцете на Бога. И Бог по неповторим, възможен само за Самия Творец, начин го е преобразил и оформил в нова твар. Така както преобразяваше Себе Си пред лицата на своите ученици, за да покаже, че метаморфозата е възможна. Нещо повече! Идва времето на преломите и обратите, на истинското преобразяване, усъвършенстване  и богоуподобяване. Стига да го поискаме, стига да се разкаем, стига да простим… и да поискаме прошка.

Вероятно днес, както и преди, недоверието в крайната мощ на човешката душа, та дори и в нейното съществуване, видимо надделяват. Това не е странно. Процесите на отрицание започнаха много отдавна и днес живеем във век на бездуховност и скептицизъм. Но това никога не е притеснявало истински вярващите хора, които чуват дълбоко в душата си Божия зов за спасение. Независимо от времената и светските мъдрувания, Божиите слова за покаянието, опрощението, любовта, възкресението и вечния живот не са губили нито за миг своя вечен и непреходен смисъл. Нито славата, нито силата си. Именно те, а не модерните закони, финансовите гаранции, новото въоръжение, нито  международните договорки и конвенции… Само всеопрощаващите Христови слова „Обичай… ближния като себе си“ са залог за бъдното добруване на човечеството… И нищо друго!

Няма истинска любов без искрената, постоянна и неподправена прошка. Добрите взаимоотношения между Бога и човека, и между хората, са заложени единствено и само върху кратките, но пълни с огромно съдържание думи: “Простено – прости“.

Наближават Сирни заговезни – денят на Всемирното опрощение…

Помня един ден от времето ми в Софийската семинария. Всичко бе трогателно. В края на службата се запяваше особено красивото песнопение  „Всем предстателствуеши, Благая“. Всички, воглаве с ректора на Семинарията, който в този ден задължително присъстваше на вечернята, заставаха пред олтара, учителите и възпитателите също бяха там.  Опрощавайки се с ректора, те заставаха след него, минаваха пети клас, после четвърти, трети, и така до най-малките. Всеки се опрощаваше с всеки. Очарователно бе да гледаш как в храма се извива огромна спирала от около четиристотин човека и всеки казваше „простено – прости“, „простено – прости“! Всички пееха и се ръкуваха, а сълзите на умиление светеха в очите.

Св. Йоан Златоуст казва: безброй много грешници изповядвали греховете си, падайки пред нозете на Спасителя и се сподобявали да получат прошка за тях. „Недей греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо“, казал Жизнодавецът на покаялия се болен (Иоан 5:14). „Прощават ти се греховете“, извикал Той, вдигайки грешницата, която оросявала със сълзи на покаяние пречистите Му нозе“ (Лук. 7:48).

Нека прибегнем със сърдечно покаяние към Него, Който ни изкупи със Своята свята кръв и Той, Всеблагият, ще ни приеме с радост в Своите отечески обятия, както някога Блудния син, както заблудилата се овца, за която повече ще се възрадва, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние (Лука 15:7). Ако Той е заповядал на учениците Си да прощават грехове седемдесет пъти по седем (Мат. 18:22), колко повече сам Той ще ни прости“.

ПРОШКА

И ето – ден на тиха прошка!

Със него тихо пролетта

полека ще ни буди нощем

със нови ласкави листа…

*

И мека топлина ще литва

в премръзналия небосклон,

където нашата молитва

разцъфва нежна като стон.

*

И в пролет, чакана и нова,

живота Бог ще възкреси

само с едничко нежно слово:

„Простено е, прости, прости!“

*

О, нежност, досега незнайна,

О, рай от аромат и цвят,

разкривайте пред мене тайни

за нов и чуден Божий свят!

*

И ето – ден на тиха прошка:

„Простено е, прости, прости!“

пред мене и отвсъде мощно

ще долети, ще зазвучи!

*

И няма да остане злоба

и няма да остане мрак.

Макар и в тъмна, късна доба

простен ще светне всеки праг!

*

И всяка порта – нежни пръсти

докосват, с пролетна сълза

ще разцъфти и ще се кръсти

на двора старата лоза…

*

Ще разцъфтят и ще се кръстят

мирът и чистата любов

в ръцете ни и в наште пръсти,

издигнати за благослов!

*

Лети напролет благослова –

като песен, като стих

и носи Божието слово:

„Прости, простено е, простих!“

(Свещ. Лъчезар Лазаров)

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...