Прошката – тайната на земния живот
„… и прости нам дълговете ни,
както и ние прощаваме на нашите длъжници.“
Свещ. Лъчезар Лазаров
Отново сме пред прага на Великия пост. Всяка година, с настъпването на пролетта, когато всичко възкръсва за нов живот, християнските ни традиции повеляват и ние да се възродим и обновим по особен и чудесен начин!
Осъзнавайки силата на Възкресението и вечния живот на душата – неизменни и вечни истини на нашата вяра – ние най-напред отдаваме почит и си спомняме нашите премили покойници. Те, макар и отсъствайки от чувствения и видим свят, са живи. Техните души имат нужда от нашите молитви и приношения. Затова ние винаги приготвяме задушница – „за душите“ на всички покойници, отминали от този свят, но пребиваващи вечно в отвъдния. Голям и тежък грях имат онези сред нас, които пренебрегват паметта на своите близки покойници, и нехаят за съдбата им в отвъдното, оправдавайки се с една или друга причина: на девет и на двайсет дни не е необходимо да се отслужва панихида, у дома се е родило бебе, казват, че първата задушница не се отслужвала и т.н. Един ден и ние ще имаме нужда някой да се помоли за спасението на нашите души и да раздаде милостиня… Дано в бъдеще нашите сродници са по-отговорни от нас.
Ето с такива, само на пръв поглед дребни неща, започва нашата подготовка за Великия пост. За Светата четиридесетница. Това е време за размисъл и равносметка, време за самоосъзнаване и самоопознаване, време за спасение. Да вникнем дълбоко в душите си, да осъзнаем слабостите и недостатъците си. Ясно да съзрем и определим прегрешенията си, да се отречем от тях чрез тайнството Покаяние и да поискаме прошка. Сладка прошка!
Въоръжени с мощната сила на смирението и братската любов, ние няма как да се умием във водите на всемирното опрощение, ако най-напред не сме простили от душа и сърце на нашите ближни и далечни братя. На нашите врагове!
Настъпва именно това време. Времето на всемирното опрощение… Не зная доколко и как всеки осъзнава тайната на прошката и покаянието.
Да кажеш на всеки, на всички… на целия свят: „Простено, прости“. И не само да го изречеш на глас, но и да го преживееш дълбоко в душата си. Предполагам, че само онзи, който го е правил, напълно разбира точно за какво става дума. Само на него му е познато чувството… да ти олекне… Да хвърлиш решително и завинаги товара от плещите си, гнилия товар, който всеки ден все повече и повече замирисва. Да се освободиш от него по своя воля.
Да направиш ближния си по-мил. Далечния да направиш ближен. И накрая да превърнеш враговете си в приятели. Това е прошката. Тя не може да бъде друга. Не може да бъде половинчата и временна. Не може да бъде поза и мила гримаса. Не може.
Тя е миг и вечност едновременно! Мигът на братски сключените ръце и на топлата прегръдка, в който придобиваме вечността.
Придобива я тук и сега тленният и временен човек, който точно в този миг се откъсва от земното и тленното. И колкото по-силни са разумът и волята за покаяние и опрощение, толкова по-високо се издигаме. Толкова по-свободен става нашият дух, който се извисява към Бога. Към разпънатия Бог, който прости на покаялия се в дванадесетия час разбойник и сега прощава на всеки, който осъзнава великата тайна на опрощението.
Истинското покаяние преобръща човешката мисъл… Или обратното! Само преобразената човешка мисъл може да разбере покаянието и опрощението напълно. Онази същност, онова съзнание, онзи човек, който преди това се е смирил и се е предоставил напълно на Божията воля. Станал е кал в ръцете на Бога. И Бог по неповторим, възможен само за Самия Творец, начин го е преобразил и оформил в нова твар. Така както преобразяваше Себе Си пред лицата на своите ученици, за да покаже, че метаморфозата е възможна. Нещо повече! Идва времето на преломите и обратите, на истинското преобразяване, усъвършенстване и богоуподобяване. Стига да го поискаме, стига да се разкаем, стига да простим… и да поискаме прошка.
Вероятно днес, както и преди, недоверието в крайната мощ на човешката душа, та дори и в нейното съществуване, видимо надделяват. Това не е странно. Процесите на отрицание започнаха много отдавна и днес живеем във век на бездуховност и скептицизъм. Но това никога не е притеснявало истински вярващите хора, които чуват дълбоко в душата си Божия зов за спасение. Независимо от времената и светските мъдрувания, Божиите слова за покаянието, опрощението, любовта, възкресението и вечния живот не са губили нито за миг своя вечен и непреходен смисъл. Нито славата, нито силата си. Именно те, а не модерните закони, финансовите гаранции, новото въоръжение, нито международните договорки и конвенции… Само всеопрощаващите Христови слова „Обичай… ближния като себе си“ са залог за бъдното добруване на човечеството… И нищо друго!
Няма истинска любов без искрената, постоянна и неподправена прошка. Добрите взаимоотношения между Бога и човека, и между хората, са заложени единствено и само върху кратките, но пълни с огромно съдържание думи: “Простено – прости“.
Наближават Сирни заговезни – денят на Всемирното опрощение…
Помня един ден от времето ми в Софийската семинария. Всичко бе трогателно. В края на службата се запяваше особено красивото песнопение „Всем предстателствуеши, Благая“. Всички, воглаве с ректора на Семинарията, който в този ден задължително присъстваше на вечернята, заставаха пред олтара, учителите и възпитателите също бяха там. Опрощавайки се с ректора, те заставаха след него, минаваха пети клас, после четвърти, трети, и така до най-малките. Всеки се опрощаваше с всеки. Очарователно бе да гледаш как в храма се извива огромна спирала от около четиристотин човека и всеки казваше „простено – прости“, „простено – прости“! Всички пееха и се ръкуваха, а сълзите на умиление светеха в очите.
Св. Йоан Златоуст казва: „безброй много грешници изповядвали греховете си, падайки пред нозете на Спасителя и се сподобявали да получат прошка за тях. „Недей греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо“, казал Жизнодавецът на покаялия се болен (Иоан 5:14). „Прощават ти се греховете“, извикал Той, вдигайки грешницата, която оросявала със сълзи на покаяние пречистите Му нозе“ (Лук. 7:48).
Нека прибегнем със сърдечно покаяние към Него, Който ни изкупи със Своята свята кръв и Той, Всеблагият, ще ни приеме с радост в Своите отечески обятия, както някога Блудния син, както заблудилата се овца, за която повече ще се възрадва, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние (Лука 15:7). Ако Той е заповядал на учениците Си да прощават грехове седемдесет пъти по седем (Мат. 18:22), колко повече сам Той ще ни прости“.
ПРОШКА
И ето – ден на тиха прошка!
Със него тихо пролетта
полека ще ни буди нощем
със нови ласкави листа…
*
И мека топлина ще литва
в премръзналия небосклон,
където нашата молитва
разцъфва нежна като стон.
*
И в пролет, чакана и нова,
живота Бог ще възкреси
само с едничко нежно слово:
„Простено е, прости, прости!“
*
О, нежност, досега незнайна,
О, рай от аромат и цвят,
разкривайте пред мене тайни
за нов и чуден Божий свят!
*
И ето – ден на тиха прошка:
„Простено е, прости, прости!“
пред мене и отвсъде мощно
ще долети, ще зазвучи!
*
И няма да остане злоба
и няма да остане мрак.
Макар и в тъмна, късна доба
простен ще светне всеки праг!
*
И всяка порта – нежни пръсти
докосват, с пролетна сълза
ще разцъфти и ще се кръсти
на двора старата лоза…
*
Ще разцъфтят и ще се кръстят
мирът и чистата любов
в ръцете ни и в наште пръсти,
издигнати за благослов!
*
Лети напролет благослова –
като песен, като стих
и носи Божието слово:
„Прости, простено е, простих!“
(Свещ. Лъчезар Лазаров)
