Рождественско послание на сръбския патриарх Павле

Сръбската православна църква до своите духовни чеда
по случай Рождество 2007 година

Във всекидневното си моление Църквата, скъпи духовни чеда, преди всичко се моли за МИР СВИШЕ. Не се молим за някакъв неопределен мир от някакъв неопределен свят, а за оня МИР, който донесе със Себе си и ни предаде Самият Господ Иисус Христос. "Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава" (Йоан. 14, 27). Ето, в началото на тазгодишното празнуване на най-радостния празник на раждането на Сина Божи, нашия Господ Иисус Христос, започваме с молитвите за МИР СВИШЕ. Отправяме ви пожелание за небесен МИР, който да се всели във вашите сърца, в душите ви, в живота ви, както в онази благословена нощ на Емануиловото раждане влезе в сърцата и душите на витлеемските пастири. Да имаме БОЖИЯ МИР означава да имаме мир с Бога, с брата, с човека, с цялото Божие творение. Това е привилегия на светите християни. Дори когато вълненията на този неспокоен свят заплашват да потопят и унищожат всичко, както се случва в наше време, ние, надарени с благодат и изпълнени с Божествен мир, оставаме мирни и спокойни, защото знаем, че е верен Онзи, Който окуражава всички християни през всички времена с думите: НЕ БОЙТЕ СЕ! И допълва: "… Аз съм с вас през всички дни до свършека на света" (Мат. 28, 20).

В Божествения мир между Бога и Пресвета Богородица, осъществен в тайната на Благовещението, се зачева Единородният Син Божи като Божи Мир и Любов и се ражда в тишината на витлеемската пещера. Пресвета Дева Мария приема поздрава на МИРА – "Радвай се, благодатна!" (Лук. 1, 28), който й отправя ангелът Господен, а тя, приемайки този мир Божи, отговаря: "… Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти" (Лук. 1, 38). Всъщност това е Божията воля – онази, която намери милост пред Бога, да бъде Богородица, защото роди въплътения Бог – Месията и Спасителя на света, нашия Господ Иисус Христос.

С поздрава: "ХРИСТОС СЕ РОДИ!" ние вярваме и изповядваме, че във Витлеем Юдейски се роди Христос – Божият Помазаник, Който е по Божията воля! Не само вярваме, но и от опит знаем и изповядваме, че Христос е Емануил, което означава – С НАС Е БОГ! Затова, за да бъде наистина и истински БОГ С НАС, да отворим сърцата си, да ги очистим и да ги превърнем в Божие обиталище. Нека сърцата ни днес станат нов Витлеем, нови ясли, в които да се вмести Невместимият; надарен с благодат орган, в който трайно да се настани родената във Витлеем Любов Божия. Днес и в тези радостни празнични дни да бъдем домакини на своя Господ. Да Го приемем и да Го поздравим в домовете си, като приемем онези, най-малките, като Него Самия, без да гледаме кой кой е. В храмовете си да Го прославим така, както Му приляга и Му принадлежи. Да Го задържим като живот за нашия живот, като светлина за нашето битие. Онова, което е наше и само наше човешко, нека днес и завинаги се покори на волята Божия, за да можем и ние като Пресвета Богородица, да речем: Господи, ето рабът ти, или рабинята ти, нека и на мене и с мене да бъде Твоята воля. Защо казваме това? Защото от година на година около празника на Рождеството на нашия Господ Иисус Христос все повече и повече се изтъква онова, което е наше, човешко, а все по-малко това, което е Божие. Наистина сме в опасност от комерсиално-фолклорното празнуване и честване, потискащо същността на празника. С придържане само към обичаите, сърцата ни, потопени в собствените ни безпокойства и бурите на този свят, пак ще останат далече от Господа, далече от Богомладенеца Христа. Нашето сърце и нашият живот са създадени за Господа. Със сърца и души, изпълнени с Божия мир, можем да прославяме Богомладенеца Христа с песента:

Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!

Христовото рождество е преди всичко и над всичко действие на Божията любов, открила се изцяло и напълно във въплътения и роден Христа Иисуса. Свети Йоан Богослов свидетелства за тази Божия тайна на любовта с думите: "Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен" (Йоан. 3, 16).

Рождество Христово е историческо събитие – събитие, случило се в конкретен исторически период и определен географски район. Той се е родил по време на управлението над Римската империя на кесаря Август и преброяването на населението по негова заповед, и управлението над Юдея на Ирод Велики. Родил се е във Витлеем Юдейски. Раждането Му не е останало незабелязано както в самата Юдея, така и във великата Римска империя, най-вече на територията на Средния Изток. Първо, ангелите Го засвидетелстваха пред пастирите от околностите на Витлеем, които отидоха, славейки и хвалейки Бога "… и разказаха каквото им бе възвестено за тоя Младенец" (Лук. 2, 17). Тяхното свидетелство бързо се разпространи по цяла Юдея и до самия Йерусалим "и всички, които чуха, почудиха се на това, що им разказаха пастирите" (Лук. 2, 18). Вестта за това стигна и до самия Ирод, който самоволно и жестоко властваше над племената на израилския народ. И въпреки че първоначално подцени притчите и разказите на подчинения и покорения от него народ, сърцето му се разтревожи тогава, когато в Йерусалим пристигнаха мъдреците от Изток и заразпитваха за Царя Юдейски с въпроса: "Де е родилият се Цар Юдейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним" (Мат. 2, 2). Този въпрос обезпокои лукавия Ирод, а същността на поставения въпрос стана вододел на времето – старото и новото, времето на пророчествата и предобразите и времето на изпълнението им. Възвисен над тази тайна, свети апостол Павел възкликва: "… древното премина; ето, всичко стана ново" (2 Кор. 5, 17). В родения Богочовек Христос "всичко стана ново" и преди всичко ние, възродени чрез Него и в Него – чрез синергията на Бога и човека, на Твореца и творението – станахме "НОВА ТВАР". Не митологически, както може би искат да разтълкуват това митоманите, а истински и същностно, напълно, ние станахме нова богочовешка твар.

За голямо наше съжаление, заради недостига на християнска любов и добродетели в света, всекидневно чуваме и виждаме как навсякъде по света властват безпокойството, сблъсъкът, голямата човешка трагедия и природните бедствия. Виждайки и слушайки това, мнозина се питат: не са ли това последните дни на света? Не са ли това времената, когато се изпълняват думите на Господа за знаците, предхождащи края на света и Второто пришествие Христово? Хората справедливо се питат и треперят. Би било обаче много по-добре да се изпълваме с повече страх Божи и вместо немъдри управители на повереното ни Божие наследство в света да станем мъдри; вместо ежедневни покварители на света да бъдем сол за земята, светлина за света, преход и двери, през които и чрез които светът да се спаси. Причините за всички тези трагични събития са нарушеният мир между Бога и човека от една страна, и нарушеното равновесие между човека и природата, от друга.

В този унесен като във вихър свят отделни лица, групи и организации организират всякакви мирни инициативи. И въпреки това не виждаме мир в света. Защо? Защото се отхвърля МИРЪТ БОЖИ и се прави опит да бъде заместен с човешки мир, мира на страстния човек, който вместо мир още повече разпалва безпокойство. И за да бъде парадоксът пълен, дори и предизвикващите войната в света и в нашия регион, без ни най-малко свян и срам лъстят света с така наречените си мирни инициативи. Всъщност, става въпрос за псевдомирни намерения, чиято цел е да измамят света. За тях е важен мирът на интересите, мирът, чрез който тези "миротворци" ще придобият политически дивиденти и материални облаги.

Днес особено поздравяваме нашите братя и сестри в Косово и Метохия и се молим на Богомладенеца Христа да ги защити и укрепи в носенето на кръста, който силните на този свят положиха на нездравите им рамене. Както предишните години, и тази споделяме тъгата и загрижеността си с всички вас заради случващото се в Косово и Метохия – окото на тази наша света земя – сърцето и душата на сръбския народ; око на нашия духовен Витлеем, люлка на нашата култура. Ето, за нашата Свети Лазарова земя днес могъщите на този свят хвърлят жребий и безсрамно накърняват нашите чувства и нашето достойнство. Днес, в името на интересите си на Балканите и в Европа, погазвайки при това всички норми на международното право, на което се основава днешният свят, искат да отнемат от сръбския народ неговата люлка, душата и сърцето му, което винаги ще остане и ще бъде в Косово и Метохия. Нека пред този факт добре да се замислят всички, които най-безобразно нарушават всички Божии норми и човешки правди, и най-вече правото на сръбския народ над люлката на неговото отечество.

В празничното разположение и радост не трябва да забравяме и нашите братя и сестри, прогонени от Босна и Херцеговина, Хърватия и Косово и Метохия. Апелираме всички органи на властта в Сърбия и Черна гора да им предложат нормален и пристоен живот, да се застъпят за правото им на завръщане и  за връщане на отнетото им имущество. Особено апелираме всички вас, скъпи духовни чеда, да споделите този празник на християнската радост с вашите братя и сестри изгнаници. Да си спомним днес за всички онези, които останаха в своите семейни огнища или се върнаха на техните пепелища. Да следим и да гледаме как ежедневно търпят дискриминация и унижение, само защото са сърби и защото са намерили сила и смелост да се върнат и да оцелеят в своите огнища. 

Апелираме държавните органи на властта в Хърватия и Босна и Херцеговина да покажат добра воля за решаване на горещите проблеми на техните прогонени граждани от сръбска и други националности. Призоваваме всички да почитат основните човешки, национални и верски права на нашия и на другите народи, гарантирани от всички международни конвенции. Нека по подобие другите – нито повече, нито по-малко – да уважават нашия сръбски православен народ, който през дългата история на своето съществуване и пребиваване на територията на споменатите държави има незаличим отпечатък върху културата и историята на споменатите държави и народи, с които споделя няколковековна история. Винаги и навсякъде, в любов и сътрудничество с другите народи сме изграждали култура на мира и любовта. В духа на този Божествен мир и любов, толерантност и уважение обновяваме разрушените мостове между хората на добрата воля. Отхвърляме смутителите на мира, които и да са те. Нека имаме мир, любов и добра воля с всички и с всекиго.

Поздравяваме нашите млади – децата и младежта. Непрестанно отправяме нашите молитви към Господа, скъпи деца и младежи, да ви запази от заразителните изкушения на нашето време: дрогата, алкохолизма и другите пороци. Като знаем, че този свят остава на младите, ви пожелаваме, превръщайки се във възрастни и наши наследници, да се въоръжите с добродетели и добро, за да се защитавате от всякакви изкушения, които светът ви предлага и налага. В най-тежките мигове на живота си сещайте се за изкушенията, които Сам Господ Иисус Христос претърпя. Призовете Го на помощ и Той със сигурност ще ви помогне. Особена опасност ви дебне от измислената програма за налагане на псевдокултурата и подражаването й. Житейските пътища имат свои кръстопътища. Ваше е да изберете посоката, водеща към живот вечен, на края на която няма да се разкайвате, а ще се радвате с всички наши свети предци.

Не можем на този празник да не си спомним и за нашите скъпи духовни чеда в разсеяние – в Америка, Австралия, Европа, Африка и Азия, отдалечени от техните древни огнища, светини и гробове на предците. Въпреки че по силата на историческите обстоятелства – положителни и отрицателни – сте принудени да живеете разпръснати по целия свят, не забравяйте, че в прославата на Рождество ще намерите своя роден край, детската си радост и топлия майчин хляб. Спомняйте си за древните ни църкви и свети манастири и учете потомството си да не ги забравя. Пазете като зеницата на окото си трудно постигнатото единство на нашата Църква. Съберете се около епископите си, като деца около родителите си, и живейте в разбирателство с добро, с добродетели и славейки Бога. Днес Богомладенецът Христос ни събира в светите ни храмове, за да получим Божия мир, да живеем в разбирателство, да се обожим и умножим, ако даде Бог!

Нека светлината на витлеемската пещера озари всички хора и всички народи по света, дарявайки мир свише на всички и на всекиго.

Поздравяваме ви, скъпи духовни чеда, и още веднъж призоваваме вас и всички хора на добрата воля да отпразнуваме празника на раждането на Господа нашего Иисуса Христа в мир, радост и духовно настроение.

МИР БОЖИ – ХРИСТОС СЕ РОДИ!
БЛАГОСЛОВЕНА НОВАТА 2008 ГОДИНА!