Фарисейството – болест на духа



Може да харесате още...

4 коментара

  1. Пламен Евгениев Сивов каза:

    Прашинката любов

    На зимата запуснатият храм
    скриптящите си порти не затваря.
    И жадната душа на януари
    като последна свещ блещука там.

    Следобедът отстъпва, размножен
    в безбройните значения на здрача.
    Градът е общество от минувачи.
    Животът е почистен и снишен.

    Животът е подслон необходим.
    За малко сме във него приютени,
    разпънати от смешно двоумение –
    да седнем ли, или да постоим…

    Студът под пепеливите палта
    ни изтезава грубо и пристрастно.
    На този свят смъртта е безопасна.
    Но строго забранена е смъртта.

    На този свят все още предстоим.
    И учим същината му лукава:
    каквото сме загубили – остава,
    каквото притежаваме е дим.

    А утре ужас ще ни възвиси.
    Или крушение ще ни разпали.
    И само силна като цианкалий
    прашинката любов ще ни спаси.

    Калин Донков

  2. Стефан Чурешки каза:

    В сложната система на вярата важно е запазването на посланието на нейните поучения, запазването на духа, на истината и на реалните пътища за човека за достигане до спасение. Страхувам се обаче, че БПЦ, както и някои и други православни общности пазят параметрите на една отминала епоха в историята, грижейки се за състоянието, престижа и организацията на институцията и запазвайки светските параметри на присъствието на Църквата. Това е опасно, защото може да се пренбергне духа и словото заради институционални особености. Има пример. През модерността българите измерват любовта към Родината с любовта към земята. Вазов пише – земя си райска, военните в химна си Един завет пишат Деца на роден край пазете си земите и т.н. Така за да запазим границите и територията през Втората световна война българите вземат решения, чието следствие е целокупното преминаване на България под властта на СССР.
    http://www.bg-history.info/5453/Moralen-li-e-vuprosut-s-dosietata-na-religioznite-deici-u-nas%3F.html

  3. Стефан Чурешки каза:

    Основна черта на нехристиянството, независимо как е облечен, какво говори и какъв обществен имидж има човека е неблагодарността. за съжаление българите през модерността са научени на лентяйство, неблагодарност и непочетност, водени от идеята за свободата, както се схваща в масови простонародни измерения и това явление – влизането на нехристиянство като се благодари само на БОга, не и на хората, които ни обучават, възпитават, просветляват, разясняват и ни дават хляба в живота е присъщо и на религиозните дейци, било то цивилни или расоносци. А за изповедта при свещеника следва да се има ранглиста на новите вариации и способи на лукавия за отккъсване от правия път, който хората, които настояват за духовност и ни цитират примери от светоотческата литература и най-вече прославят духовната борба следва да познават и да ни разясняват-да направят поне това, като ни оставят само на Бога
    http://www.bg-history.info/5450/Za-alkohola-arheologiiata-istinata-i-politikata-na-Durzhavata.html#comment

  4. Стефан Чурешки каза:

    В областта на познанието на човека през модерността се среща една често пъти повтаряна грешка и това е пренасянето на свойства на детайла върху цялото. Тази грешка е особено разпространена във философията на икономиката и на технологизацията. Известно е от историята, че технологичните произведения и стопанския добив през Античността са по-добре, отколкото след приемането на християнството, което поставя акцента върху съдбата на човека и обичта към Бога, т.е. истината, милостта и справедливостта и благостта. страхувам се, че поради особеностите на българската познавателна система през модерността религиозните дейци допускат същата грешка, като не дават базисни текстове за основа на вярата и не вършат базисни житейски дела по вярата. А иначе е известно, че оценката на материалните вещи зависи от състоянието на хуманитаристиката-например скъпо струващите антики са оценени според текстовете на историци, археолози, изкуствоведи и културолози – същото и с вещите на култа извън символа им