Христос воскресе!
След най-тъмната нощ е просиял най-светлият ден в историята на човешкия род.
След Велики Петък е изгряло Възкресение Христово.
Това се е случило така, както е казал и предсказал прозорливият наш Господ.
Осъденият Христос се е явил като Съдия на света.
Битото и убито Негово тяло е оживяло.
Заплюваното лице е заблестяло като слънце.
Вместо трънен венец – корона на Цар на славата.
Вместо самота – обкръжение от ангелски воинства.
Вместо десетима разбягали се ученици – днес половин милион последователи Го прославят.
Вместо тесен гроб – стотици хиляди посветени на Него храмове по цялата земна планета.
Оголеното тяло се е облякло в небесна слава. Лютите рани са заблестели като звезди. Кръвта от Неговите рани непрестанно се излива в милион потири – животворното Питие на верните!
Обезобразеният от ударите се е явил в неизказана красота.
Окованият роб се е показал всесилен Господар на небето и земята.
Бездиханният Мъртвец се е явил като Творец на живота.
Отхвърленият от хората е засвидетелстван като единствен Спасител на човешкия род. Продаденият за тридесет сребърника е станал мерило за ценността на всичко. Мерило за всяко добро!
Неизвестният сега е най-известен.
Загадъчният сега е Ключ на всички загадки.
Най-отдалеченият сега е най-близък на всяко човешко сърце.
Погребаният Праведник е възкръснал.
Неправедно осъденият от хората е поставен от Бога за Съдия на живи и мъртви.
Поколение след поколение се е опивало от Него.
Племе след племе се е приближавало към Него.
Народ след народ Му се е покланял.
Вълчето царство е отстъпвало място на царството на Агнеца.
Кръвожадните езически племена, очистени с Неговата кръв,
са издигнали факела на Божията истина и братолюбието.
Неизвестните тогава континенти сега са населени със стотици милиони християни.
И населяването на този американски континент е започнало в Негово име и за Негова слава.
Бащите на този народ са били онези, които са обичали Него повече от своя живот.
Като такива не са се уплашили от смъртта нито в бурния океан,
нито в непроходимата пустиня, нито от стрелите на диваците.
Защото са знаели, че който умре за Него, ще живее вечно.
Всеки християнин, който се е борел за истинската свобода, се е борел в Негово име.
Който е търсел правдата, се е позовавал на Него.
Който е търсел Бога, не е можел да мине без Него.
Който е проповядвал братство, е проповядвал Него.
Който е примирявал скарани, е поставял пред тях Кръста и Евангелието.
Грешниците са се каели от срам пред Него.
Злосторниците са били побеждавани от Неговата любов.
Измъчваните от бесове са се изцелявали с Неговото име.
Отчаяните са придобивали сила, гледайки Неговото Разпятие.
Каещите са викали към Него за опрощение.
Умиращите са предавали душите си в Неговите ръце.
Страдащите са се уповавали на Него.
Борците за истина и свобода са носели Неговото кръстно знамение.
Кръстоносните войски са се заклевали в Него.
Мъчениците за Неговото име и Евангелието са бързали към смъртта като към веселие.
Не говоря за онези няколкостотин или няколко хиляди от тях, чиито имена са записани в календара, а за безбройните милиони от всички кръстени поколения по целия свят в продължение на две хиляди години, чиито имена се знаят и са записани на небесата: за Христовата войска, против която никой не може да воюва, и пред които всички противникови войски са като „преломена тръст и тлеещ лен”; за спасените народи на небето, чийто брой вече е почти колкото броя на морския пясък и небесните звезди, както било обещано на Авраам.
Христовите противници още в първото поколение са говорили помежду си: „Какво да правим? Нима не виждате, че нищо не можем да направим? Ето, цял свят тръгна след Него”. Това, което тайно са си шепнели помежду си, злобно и уплашено за живота на Иисус, в първото поколение кръстени хора, същото днес можем радостно да обявим с тръби и възклицания: Наистина никой нищо не може да Му направи! Ето, светът наистина тръгна след Него!
Защото човек може да победи друг човек, но не и сатаната. А Той е победил и сатаната. Човек може да победи дивата природа, но не и смъртта. А Той е победил смъртта. Човек може да убие човека, но не и да възкреси човек. А Той е възкресявал мъртви, възкресил е и Себе Си, и накрая ще възкреси милиони от онези, които са повярвали в Него. Това ще бъде Неговото свято семейство в святото и вечно Негово царство. Бог да даде и всички вие да се окажете в това свято Христово семейство, в което вече се намират милиони ваши предци, стари и нови.
Нима не чувствате, че всичко, което ви говоря, го говоря не само за евангелската и общата църковна история, но и за историите на вашите богоносни и кръстоносни предци: свещениците мъченици и работниците страдалци, селяните, които понякога прековаваха плуговете си на мечове, а понякога мечовете на плугове; кръстоносните воини, които воюваха с кръста, побеждаваха с кръста или умираха под кръста; князете, кралете, царете и всички велики боголюбци, които със своето богатство съграждаха храмове и манастири по своята и чуждата земя, придържайки се към народната мъдрост: „Всичко за душата, а душата за нищо”; девиците и юношите, вдовиците и сираците, които, подобно на света Петка, свети Сава и цариците Милица и Йелена, презряха всички временни радости на живота и тръгнаха по тесния и трънлив път на монашеските подвизи в Христовите обятия; безбройните старци и младенци, които за Христовото име бяха водени като овце на клане, и то не само в старото гусларско време, но и в нашите епически дни.
Старата православна вяра във възкресението на разпнатия Христос и на разпнатата Правда изобщо често е потвърждавана и подновявана от легиони нови и най-нови сръбски мъченици за Христа. Ето един от многото примери на нашето време и нашето поколение:
Когато безбожните управници строили в две редици в Кралево 2200 граждани от различна възраст и пол, невъоръжени и невинни, за да ги разстрелят заради 22-ата техни войници, загинали в борбата с националните сръбски четници, тогава един богомолец, Драгослав, клисар в нашата катедрала, стоейки в строя, започнал спокойно да чете Новия Завет. Като видял, че врагът бързо стреля с картечница, той затворил свещената книга хвърлил я в пазвата си и извикал силно:
„Не бойте се от смъртта, братя, ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!”
В отговор на това от две хиляди гърла се разнесъл гръмогласен вик:
„ВОИСТИНУ ВОСКРЕСЕ!”
Тогава загърмели залпове и 2200 християнски тела паднали на земята, а 2200 души се възнесли в небесното воинство на Христовите мъченици. Защото, макар и някой от тях да бил грешен като разбойника на кръста, и той отишъл в рая, защото преди смъртта си признал и изповядал Христовото Възкресение.
Всички те са мои духовни чеда от скръбното място, на което пребивавам. Сякаш заедно с тях със същата слава съм отишъл от този свят в по-добрия! Но Божият съд не е искал това, а ме е оставил да се мъча и да преживявам мъките на своя народ.
Но с това не ви разказвам тъжна история, а историята на славата на вашия народ. И се въздържам да ви говоря повече, за да не се възгордеете. Защото знайте, че добродетелите на предците не спасяват небрежните потомци. Затова да се потрудим да стоим до смърт на духовна и нравствена стража, и така да останем на висотата на нашите кръстоносни предци.
Не се отклонявайте нито на ляво, нито надясно, но гледайте напред по правия Божи път, за да заслужите да влезете в небесното Христово царство, което са придобили всички ваши кръстени предци, и да се удостоите с великата Среща с Христос и със своите мъченици-роднини от по-стари и по-нови времена. А има ли нещо по-сладко от тази среща? За да застанем в строя на безбройните войнства от ангели и светии, и заедно с тях в хор да славим вечната Христова победа над смъртта и да пеем:
Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка, и на тези, които са в гробовете, живот дарува.
Христос Воскресе, братя и сестри!
Христос Воскресе, радост донесе!
Беседа на Възкресение, Чикаго, 1946. I www.svetosavlje.org.
Превод: Татяна Филева
