3 неделя след Петдесетница
„Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона”, т.е. богатството (Мат. 6:24). За повечето от нас тези слова на Христос от днешното евангелско четиво означават елементарна нравствена дилема – или Бог, или парите. Просто и ясно!
Първо, трябва да изясним, че думата „мамон”, която в синодалния превод е оставена непреведена, не означава в миналото това, което означава за нас днес. След 2000 години християнска проповед ние възприемаме тази арамейска дума едва ли не като някакъв зловещ, древен, лъжлив идол на богатството, синоним на алчност и ненаситност. Но за хората от І в. тя означава чисто и просто „богатство”, „пари”, а не нещо, което е непременно зло.
Обикновено се смята, че в този откъс от Евангелието Спасителят противопоставя материалното и духовното, парите и вярата. Това обаче не отговаря на истината. В следващия 25-ти стих Иисус контрастира две материални неща – тялото и облеклото. Парадоксалното е, че тук Христос изобщо не говори за духовното, освен ако не приемем, че парите са духовно понятие. Във всеки случай те са по-„духовни” от хляба, виното, тялото. Парите даже не са „нещо”. Те означават власт над света и особено над хората. Всеки, който е преживял инфлация, знае, че няма значение колко са парите – те може да са хиляди банкноти с много нули по тях, а каква власт те упражняват. Христос контрастира двата начина за отнасяне към света – начина, представен от служението на парите, и начина, представен от служението на Бога. Единият е подходът на властта и придобиването, а другият – на благодарението и всеотдаването.
Като противопоставя тялото и облеклото, Господ сравнява това, което сме и това, което притежаваме. Ние сме тяло, но имаме дрехи. Без първото второто няма смисъл. Ние много често забравяме, че тялото или животът е дар от Бога, а другото печелим сами. Иисус не препоръчва да лежим цял живот и да чакаме Бог да ни слага мръвки в устата, вместо сами да се трудим за тях. Нито птиците, нито полските цветя не правят това. Христос ни напомня, че нашият живот, нашите борби, нашите трудове са Божи дар.
Естествените материални нужди зависят от дома, храната, облеклото. Но в друг, много по-дълбок смисъл ние зависим от Бога, на Когото трябва да благодарим и да служим. Служението не означава дребни жестове като палене на свещи или ядене на курбани, а да осъзнаем самите себе си като Божи дар. Ако ние забравяме това и възприемаме живота си само като сума от спечеленото и постигнатото, от степента на владението на предметите и хората, ние отдаваме на парите – властта над света – онази благодарност, която подобава само на Бога. В такъв случай нашите чувства се колебаят между егоистичното задоволство, че сме успели, и нервното безпокойство, че можем да се провалим. Провалът би означавал загуба на смисъла на живота ни, а този смисъл е в властта, която можем да упражняваме чрез парите.
За един истински християнин най-важното е това, което получава, а не това, което върши. Има значение това, което Бог прави с нас, а не това, което ние правим със себе си. Бог ни обича и ние трябва да обичаме себе си като Божии чеда, защото ако обичаме себе си, ще можем да обичаме и ближните. Призивът на Христос да се откажем изцяло от собственост важи само за някои хора при специални обстоятелства, защото ако всички го възприемат, животът ще стане безсмислен. Освен това, ние трябва да имаме собственост, за да проявяваме благотворителност. Тя има положителен характер, а отказът от нея – отрицателен. В крайна сметка отношението ни към парите трябва да се диктува от мярката.
Когато ни се струва, че Божията любов е изчезнала от света, а животът е „напразен дар” по израза на Пушкин, нека си спомним, че предвечният Син на Бога беше беден дърводелец в дълбоката провинция на Римската империя, Който „понизи Себе Си, като прие образ на раб” и беше „послушен до смърт, и то смърт кръстна” (Филип. 2:7). За света Христос беше безумие и провал, но в Него и чрез Него Бог яви Своята любов към нас.
