Две нови книги на ИК Омофор
За първи път на български език излиза съвременно изследване на западен учен върху отношенията между Православна църква, народ и държава в България.
Книгата на Джеймс Хопкинс „Църква, народ и държава – опит за социоисторически анализ на отношенията в България” е защитена като докторска дисертация към университета в Единбург. Като си поставя за цел да проблематизира т. нар. историческо митотворчество, авторът излага тези, които се надяваме да предизвикат критична дискусия в средите на българските църковни историци.
Книгата „Два милиона километра в търсене на любовта” е своеобразна експресивна изповед на Клаус Кенет, роден през 1945 г. в Германия. Духовно чедо на архимандрит Софроний (Сахаров).
Житейската история на Клаус Кенет в търсене на любов и истина, изразена в километри представлява разстояние, по-голямо от петдесет обиколки на земята. От Индия, Тибет, Тайланд и множество арабски страни (Мароко, Персия, Афганистан) до Мексико, Аляска и Бразилия. От философ – до убеден комунист, от атеист – до хипи, години наред той трупа опит от големите световни религии (индуизъм, будизъм, ислям) и ученията на индианците в Латинска Америка. Шест години – в смъртоносния свят на дрогата и разтърсващи преживявания в окултизма и езотериката.
Това е личната история на Клаус Кенет, който преминава през ада на един път, изпълнен с омраза и смърт – бягство, но и търсене на самия себе си. Един човек, успял да открие истината и смисъла на живота в личната среща с Бога.
Няма да коментирам „книгата“ на Хопкинс и качеството на нейния превод и редакция, за да не се скараме с приятелите от „Покров“. Ако искате списък на книги, които заслужават да бъдат преведени, мога да Ви изпратя. Защо не започнете да издавате DVD-та?
Вчера си купих книгата на Клаус Кенет, много ми харесва !
Благодаря за коментара на Дон Кихот, тъкмо щях да попитам за мнения относно другата книга, защото като я поразгледах, нещо не ми се прииска да я купя…
Не отричам книгата на Хопкинс, но тя е ценна преди всичко за новия и най-новия период на БПЦ, особено за разкола. За по-ранната история е чиста боза. Само един факт – за ХVІ век споменава пътеписа на Стефан Герлах, който минал през София и преброил в града „триста действащи храма“ (с. 91). ТРИСТА?!? Дори под „храмове“ да се разбират и джамиите, пак не може да са толкова, а за църкви да не говорим.