Ловците си търсят светец
Родните ловци закъсаха за покровител. Православната църква спешно да посочи кой светец да бъде обявен за техен патрон. Тази молба са отправили към Светия синод членовете на една от най-старите дружинки в Пазарджик.
"Не може рибари и овчари да си имат светия, а ние да ходим немили-недраги", категорични са авджиите от "Сокол 1893". Идеята се родила в разгара на тържествата за 115-ата годишнина от създаването на дружеството. Ако висшият клир загърби молбата ни, ще приемем за свой закрилник католическия Свети Хуберт, поясни Иван Филипов от "Сокол". "Ще откликнем с удоволствие на идеята на пазарджиклии", заяви пред "Стандарт" главният секретар на Светия Синод епископ Наум. "Нас от памтивека ни пази св. Илия, не ни трябва още един светец", контрира баш ловецът в парламента Дончо Цончев.
Предлагам ловците да си вземат за закрилник- Св. Месопуст, а като двиз предложената от Бога практика: НЕ УБИВАЙ!
Най-подходящият светец за покровител на ловджиите е св. Евстатий Плакида. Прочетете неговото житие на сайта: http://days.pravoslavie.ru/Life/life1569.htm
„Всичката Мара втасала!“ – както се казва в нашия край. Хайляк хора, търсят си покровител – ами то се знае кой е покровителя на убиващите, не за прехрана, а за удоволствие – и неговият ден е всеки земен ден, лишен от общение с Бога – Сатаната!
И после ако не им отговори Св. Синод – нищо – пак Църквата мълчала – ами то на такива въпроси – какво да отговориш без да се принизяваш или оклепаш?
Нека си вземат нещо от древността езическа – там колкото искаш „богини и богове на лова“!
Денят на св. мчк. Трифон се чества и като ден на соколарите.
Според древно предание руският цар Иван Грозни бил страстен соколар. Веднъж по време на лов в известното с богатия си воден дивеч село Напрудное (днес северно предградие на Москва, в района на Рижката гара) той загубил своя любим бял северен сокол – изключително красива птица. За птицата отговарял младият соколар Трифон Патрикеев от рода на князете Патрикееви. Отчаян от загубата, цар Иван Грозни заповядал на младежа да намери неговия пернат любимец в тридневен срок и го заплашил със смърт, ако се върне с празни ръце. Три дни младият Трифон търсил безуспешно птицата в Соколарската гора. В края на дадения му срок приседнал на склон при хълма на Голямото езеро и задрямал изтощен.
Насън му се явил св. Трифон на бял кон със сокол на дясната ръка и му казал: „Стани, вземи този сокол и прославяй Бога!“, а после му показал, къде да го намери – на една ела в Митищенската гора. Соколарят тутакси скочил. По указанията на светеца тръгнал и намерил дървото, а на върха видял изгубения сокол. Без да се бави, занесъл ценната птица на царя и спасил живота си. В памет на това чудно избавление от смъртта, Трифон Патрикеев построил на мястото, където му се явил св. мчк. Трифон, отначало малък параклис, а по-късно и църква, която съществува и до днес и се отнася към ХVІ век. На стената и има интересна фреска – св. Трифон с кацнал бял сокол върху дясната ръка. Това е т. нар. „руска икона“ на св. Трифон. Днес оригиналът й се съхранява в Третяковската галерия.
Впоследствие такива изображения на св. Трифон със сокол станали много разпространени, като на някои от тях дори имало надпис „Св. мчк Трифон соколарят“. Това обаче очевидно е смесица, тъй като Трифон Патрикеев не е канонизиран за светец, а според агиографията на св. мчк Трифон, той не е бил соколар. Въпреки това православните соколари почитат св. мчк. Трифон като свой закрилник, застъпник и молител пред Бога.
но трябва да призная пред всички вас (целият се изчервявам!), че не познавам НИТО ЕДИН православен соколар! дали някой от тези редки птици (sic!) не чете случайно този сайт?
Препоръчвам за закрилник на авджиите известния сатрап „св.“ Игнатий Иоиола.
Сякаш като да я мернях из ония дни, но нали съм си заплесът на заплесите,
така и съм попилл спомена. Sorry!
АВДЖИ-Светец няма да намерим, приятели, докато не пукна аз самият, и не минат триста земни лета, които яко да удостоверят, че аз съм удостоеният свише със святост, която би могла евентуално да бъде забелязана от бъдните поколения,
и те да ме изографисат на знаме, медал, лого, знак …
–-
Сега.
Вие веднага ще запитате, що пък да съм аз, а не некой друг.
Твърде удачен въпрос, на който веднага давам верните отгвори.
Чуйте (сега точно, три пъти повече се червя от г-н Сивов):
– Аз кръв не съм пролял! Нито добича, нито друга.
ФАКТ!
(е, нема да броим избитите с прашка `фъркати, да ме прости небето, даже, като хлапак ядох пържен отстрелян врабец :sad:(( )
Но откак` дебре осъзнах великият небесен дар – ЖИВОТА,
не съм пролял капчица съзнателно,
дори се опитвам да предотварят кръво – пускане, или сълзо-тек.
–––
Обичам ловните хайки, щото,
там суетата е в пъти по-малко от ежедневието ми.
Но кръв не лея. И съветвам да бъде дарувано на гладни. Вие ще се смеете, но да си знаете, че на някои места думата ми звучи като Йерихонска тръба …
Нека не се фукам, а право да река на г-н Сивов, че соколарите, които знам, не боравят с ИТ, дори на шега.
Инфото си набавят от населяващите арабски територии, предимно, но очи в очи.
Само знам, че соколарството е МНОГА ТЪНКА РАБОТА!
Благодаря за прекрасната хрумка тук да бъде включена пдобна тема!
МИР!
Приемете думите ми горни с чувство за хумор!
ПРОСЯ!