Нашият Дядо Владика



25 години архиерейско служение на Негово Високопреосвещенство Йосиф, митрополит на САЩ, Канада и Австралия

Няма християнско семейство, което да не знае, че на 6 декември Църквата отдава почит на Свети Николай Мирликийски Чудотворец, архиепископ на Мирликийската църква. Но тази година 6 декември е троен празник за нас, миряните от българската православна църква "Света София" в Чикаго. Затова искаме да споделим радостта си с всички православни братя и сестри и да им кажем, че на тази дата Негово Високопреосвещенство Йосиф, митрополит на САЩ, Канада и Австралия, чества 65 годишен юбилей от рождението си и 25 години архиерейско служение в САЩ.

Митрополит Йосиф е роден на 6 декември 1942 година в с. Славовица, Пазарджишка община. Светското му име е Иван Босаков. Монашеското звание и името Йосиф приема в Троянската света обител, а епископска хиротония получава на 7 декември 1980 година в патриаршеската катедрала "Св. Алексндър Невски" – София, с титла "Велички". На 24 март 1981 година е избран за игумен на Троянския манастир. От 1982 година е управляващ Акронската епархия, а от 19 декември 1989 година е митрополит на САЩ, Канада и Австралия и се титулова Американски, Канадски и Австралийски митрополит  (по решение на Петия църковно-народен събор на БПЦ).

Двадесет и пет години архиерейско служение, и то зад граница – това не само е голяма отговорност, но и много трудно дело. Затова и ние, енориашите от храм "Света София", искаме да споделим с вас и да ви разкажем, макар и накратко, за забележителната личност на митрополит Йосиф и за неговото човеколюбие и обич, с които той дарява всички ни и ни подкрепя бащински в трудни дни на изпитания.

"Нашият дядо Владика" – така обичаме да наричаме своя митополит в разговори помежду си. Правим го с много обич и благоговение. Това топло отношение е израз на приятелството, което съществува между нас и митрополит Йосиф, когото чувстваме като свой близък приятел. От една страна,  привлича ни неговата скромност, а от друга – откритостта и непосредствеността, с които той се отнася към всички нас. Като пример бихме дали решението, което беше взето на епархийска конференция с оглед улеснение на неговият живот, и което той категорично отхвърли, като заяви, че не желае нито домакин-готвач, нито шофьор, нито кола. Той каза: "Трябва да пестим парите за по-важни мероприятия, а не за неща, които и сам мога да направя". Неговата щедрост е поразяваща. Когато положихме пьрвата копка за новата църква, организирахме благотворителна вечер с вход 500$. Той беше поканен като почетен гост, но беше възпрепятстван и не можа да дойде. Но въпреки това ни изпрати петстотинте долара за входен билет.

Сега, когато ние – църковното настоятелство заедно с миряните – взехме решение да си направим нов иконостас и отправихме призив към всички, които имат желание и възможности да дадат своята лепта, като закупят или подарят по една икона за новият иконостас, пръв се отзова дядо Владика. Той ни изпрати 2000$, за да закупи иконата на Иисус Христос. И това не е първият случай, когато сме били подкрепяни от него. Неговата щедрост е пословична. За нея могат да разкажат и другите енории от Българската източноправославна епархия в САЩ. Защото той е бил винаги грижовен архиерей, насочвайки вниманието си към благоустрояване на църквите в епархията.

Отец Грую и Роза Грегори си припомнят много интересни събития по време на епархийската конференция. Никога няма да забравим конференцията в Бостън през 2005 г., казват те. В заключителната си реч митрополит Йосиф каза: "Аз съм само един служител на Бога, аз съм изпратен да служа на вас, ваш послушен служител съм". Лицето, гласът му изразяваха огромна духовна сила. Хипнотизирана, цялата зала скочи на крака, прекъснаха го нестихващи аплодисменти. Продължаваха, продължаваха и продължаваха; онемяхме. Помислихме си, че никога не ще имат край. Такова нещо никога не бяхме видели и чули. Отец Грую каза: "Горд съм, че съм негов свещеник", а Роза Грегори: "Гордея се, че служа в борда на епархията", и двамата добавиха: "Гордеем се, че служим при тази забележителна личност – митрополит Йосиф, който ще остане увековечен в историята на Българската православна църква".

За него бихме могли да кажем също, че е архиерей, живеещ не за себе си, а за нас. Нека си припомним как заедно с него преживяхме много тежки моменти. Като казваме това, имаме предвид трагедията, която беше сполетяла нашата църква "Света София" в Чикаго и усилията, които заедно положихме, за да си я възвърнем към майката Църква. И успяхме, благодарение на дядо Владика и неговата бащинска подкрепа. Успяхме, защото имахме не само подкрепата му, но и чувствахме бащината му обич към всички нас.

Той е жизнен и деен владика. Винаги е сред своето паство, което неуморно обикаля от град на град, от Щатите до Канада и Австралия, за да бъде по-близко сред хората. Всички приема с бащинска любов, изслушва всякакви молби и оплаквания, охотно дава помощ и съвет на всеки, който го търси за помощ.

Затова и се ползва с голямо уважение от страна на християните.

Никога не обича да говори за себе си и безусловно спазва заповедта, която ни е дадена от Господ Иисус Христос, а именно да скриваме добрите си дела от хорските очи и уши.

Разбира се, центърът на енорийския живот е бил винаги богослужението. Защото ние, българите, както казва митрополит Йосиф, "имаме Православието като част от своята история и това е дар, който трябва да пазим, като се трудим за Църквата си, така също и за църковният живот – за да може той да стане достойно свидетелство за Христовата Истина".

Използвайки придобития опит и дар слово, митрополит Йосиф укрепва и разширява Българската православна епархия в САЩ, Канада и Австралия. Успява да превлече нови членове на енории, които преминават под юрисдикцията на българската епархия в САЩ. Американци, които никога не са чували българска реч, се научиха да казват: "На многая лета, Владико", "Добре дошли, братя и сестри",  "Нека се обичаме, както сам Господ Иисус Христос ни е завещал"; научиха се да служат и пеят на църковнославянски, което пробужда изключително възхищение и умиление у всеки българин.

Повечето членове на тези общности са приели Православието отдавна, но са принадлежали към различни неканонични структури. Преди няколко години част от техните духовни водачи осъзнават, че пълното приобщаване към Православната вяра е невъзможно извън каноничните граници на Църквата. Минали през много лутания в една чужда на Православието култура, те сами стигат до Истината, че трябва да се приобщят към Православната църква.Така една част от енориите решават да се присъединят към българската епархия, чийто архиерей е митрополит Йосиф. И тези американци, които до скоро не са знаели къде се намира България, сега искат да знаят всичко за нашата Родина и с гордост заявяват своята принадлежност към Българската източноправославна епархия в САЩ .

Драги сънародници, живеещи в България и извън България, по решение на борда на директорите при Диоцеза на нас се падна честта да Ви запознаем, макар и накратко, с една малка част от живота на Негово Високопреосвещенство Йосиф, митрополит на САЩ, Канада и Австралия.

Братя и сестри во Христа, нека всички заедно пожелаем на Негово Високопреосвещенство Йосиф много здраве и сила при носенето на тежкия Христов кръст. Здраве, дългоденствие и благоденствие. И в един глас да запеем: "На многая лета, Владико!"

Като целуваме архипастирската Ви десница, оставаме Ваши во Христа чеда, дядо Владика!

Група миряни при енорийски храм ”Света София”,
гр.Чикаго, 30.11.2007г.

Екипът на Православие БГ се присъединява изцяло към топлите думи на българските енориаши от Чикаго. Неведнъж сме усещали бащинската топлота и грижа на дядо Йосиф, отправени към нас. От личен опит свидетелстваме, че той е един от най-будните и динамични архиереи на Българската православна църква, човек с изключителни качества и в същото време с голяма душевност и топлина. Въпреки високия си сан, той се отнася с доброта и уважение към всеки човек, когото среща на пътя си.  Това е истински пример за това, какъв трябва да бъде православният архиерей – носител на християнска и пастирска отговорност и любов. Младежкият дух на Негово Високопреосвещенство, неговият интерес към всичко ново, динамизмът му на православен архипастир в трудните и предизвикателни условия на западния свят – всичко това допринася за характеристиката му на истински апостолски мъж. Господ да е с Вас във всичките Ви трудове и начинания, Ваше Високопреосвещенство, да Ви дава крепко здраве и сили за благото на родната ни Църква и православните християни! На многая и благая лета!

Православие БГ

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

2 Отговори

  1. stilijan каза:

    Честито Високопреосвещени Владико. Честити да бъдат и вашите епархиоти имайки за владика ревностен духовник като Вас. На многая и благая лета и дълго служение на Православната ни Църква. Благословете и се молете за нас.

  2. papas1983 каза:

    cestito,Vasche visokopreosveschtenstvo!prisaediniavam se kam toplite dumi izkazani za vas i vi pojelavam oschte dalgi godini arxipastirsko slujenie!Neka po vaschite molitvi se spasiat mnogo duschi!!!