Предстоящи ръкоположения в БПЦ

С новите епископи ще е още по забавно и интересно в БПЦ. Ще сме свидетели на още по големи сеири и братско – сестрински панаири. Предстои ни да видим и голямия „чудотворен“ събор. Какво ли ще е тогава?

Не бих могъл да коментирам качествата на бъдещите нови епископи, защото не ги познавам. Съгласен съм, обаче с мнението на архим. Павел Стефанов, че в БПЦ „свободните“ епископи са литургичен и каноничен парадокс. Епископът е надзорник. За да бъдеш такъв, трябва да надзираваш някого, или нещо. Епископ без епархия е нещо чуждо и непознато в Църквата. През първите векове са съществували множество поместни църкви с предстоятел епископ. По- късно част от тях били наречени хорепископи. Последните са управлявали селски епархии и постепенно били подчинени на градския епископ, но по същество техните литургични функции не били ощетени ни най- малко. Просто административно преминали към близкия по- голям център, но си оставали „пълнокръвни“, реални епископи. Титлата, която носили била изпълнена с реално съдържание. Докато титлите, които сега дават на нашите епископи, са на несъществуващи „древнопросияли“ епархии- спокойно можем да ги наречем „виртуални“. Това е порочна практика. Нещата биха придобили истински смисъл ако, например епископът, който ще бъде в гр. Смолян, носи титлата „Смолянски“ и нека пак да бъде подчинен на Пловдивския митрополит. Но тогава той няма да бъде неясен придатък към вече съществуваща епархия, както е сега. Тъжно е, когато в „Св. Александър Невски“ се подреди имагинерният ни епископат, който е призван да бъде единствено инкубатор за бъдещи митрополити.
Считам, че въпросът, който поставям е изключително важен и дано събор премахне това ненормално положение!

Отче, ще Ви помоля като историк да напишете в сайта статия, в която да разясните къде , според църковната история, са се намирали катедрите, чиито имена носят нашите епископи /всички, не само новите/. Смятам, че такава информация ще е полезна и на самите тях. Предварително благодаря!

След това цар Михаил опустошил цяла Тракия до развалините на древния Траянопол близо до устието на Марица

Село Оряхово се намира на почти на равно разстояние /2-3часа път/ от три морета – Черно, Бяло и Мраморно. Най близкия до него град е Любимец/12км./, а на около 25-30км. са Харманли, Тополовград и Свиленград. Границата с Турция е на около 40км, а тази с Гърция на 30км. Селото е разположено в южните склонове на Сакар планина. Това позволява от него да се открива изключително красива гледка към долината на река Марица и Източните Родопи. В старото селище на Оряхово се намират останките от византийския град Агатоники – едно от десетте епископства подчинени на Филипополис. Сведение за този град има в Сюлеманкьойския надпис на хан Омуртаг и в хрониките на византийската историчка Ана Комнина

От доста време за църквата ни се говори и пише като светска институция. Освен това, се смята, че едва ли не, като някой прекрачи прага на манастира с цел да стане монах, той трябва вече едва ли не да живее като светец. Нека не забравяме, че светът се държи на молитвите на монасите и точно заради това те са под постоянен жесток прицел на оня, рогатия, дано да гори в ада. Свети Йоан Златоуст е казал, че много малко от свещениците и монасите се спасяват.
Не е никак правилно да правя коментар на коментарите, но който може и/или иска да иде на ръкоположенията и да викне „недостоен“. За архимандрит Антоний ако съм на ръкоположението ще викна „недостоен“, тъй като, доколкото разбирам, е много млад и може би на плещите му ще се стовари непосилен товар.
А Бог поруган не бива никога. Просто няма как да стане. Нека и не забравяме, че всичко е по Божие допущение и то е израз на Неговата необятна любов. Защо ще допуска това или онова? Ами за да станем по-мъдри и по-достойни за Него. Каквото и да стане, нека да се молим за нашите епископи, Господ да им праща мъдрост и благодат.

Първото основно задължение на епископа е да предстоява пред Божия престол. Той би трябвало да стои в образа на Христос по време на Тайната вечеря, т.е. Евхаристията. Тук оставям настрана личните достойнства, или недостатъци на всеки един от тях. Върху епископа лежи и учителното задължение. Хубаво е той да съблюдава и да се грижи за чистотата на вярата в поверената му епархия. Друг е въпросът доколко е подготвен за това и дали по- скоро той не е „възпитан“ от своята енория като дете, по- късно в семинарията и т.н. А беспорно задълженията на епископа към миряните е да бъде обичащ баща. Доколкото е възможно да няма за него маловажен проблем. За съжаление митрополиите са по- недостъпни от Белия дом. Трудно излизат от тях някакви полезни напътствия, или утеха. Не знам дали разбрах добре това, което ме питате, KATI, но в идеален план епископът и народът трябва да съзиждат Църквата Христова като не могат един без друг. Съзнавам, че това, което написах е напълно учебникарско. Епископът в отношението си към миряните трябва да бъде повече човек, отколкото администратор, или чиновник. С това, впрочем, неговото задължение по нищо не се отличава от задължението на всеки един от нас.

Според мен между думите „свята“ и „света“ няма никаква разлика. Проблемът тук е на езиково, а не на вероучително ниво. Мисля, че е неправилно Църквата да се дели на „свята“ и „освещаваща се“. Църквата може да бъде само свята, защото в Нея действа неизменно Светият Дух, а освещаващите се сме всички ние и всъщност ние, а не Църквата, се освещаваме по време на тайнствата. Така че за мен е без значение дали ще употребим „свята“, или „света“. Проблемът е на езиково равнище и касае старата ятова гласна, която и до сега кара някои да казват „хлеб“, вм. „хляб“, или „бегай“, вм. „бягай“. Което и да употребите, KATI, ще бъде правилно.
Друг е въпросът, че преди години познавахме протестантите по това, че казваха „Святият Дух“, докато ние и досега използваме „Светият Дух“. Но така беше преведено в протестантските библии, така го употребяваха и те. И не този пролем на изговора ги прави отделни от православните, разбира се.
Май бях многословен…
С едно изречение- вярна е всяка една от думите, които те безпокоят; употребявай тази, която е в традицията на твоя храм и…важен е православният смисъл, който ще вложим в нея. Бъди здрава!

Уважаема KATI, думите на св. Киприан Картагенски, които сте цитирали се тълкуват твърде неправилно и до степен на ерес. Днес, когато се правят всячески усилия да се помени Църквата, трябва да се знае, че Епископът не е Църквата, както и църковната администрация не е Църквата Христова. Ватиканът си има един „безгрешен“ папа, а в Православието всички епископи са „безгрешни“ и тежат повече и от един папа.

След всичко това, което става, един неизкушен от непогрешимостта на нашите епископи Левски би написал в тефтерчето си: „Българска Православна Църкво????“

нямам думи. Следващият владика може да е негър, май не сме имали такъв. Ама трябва да открадне няколко череши……

Разбирам огорчението Ви и мисля (от опит ), че се нарушава съборността, защото „Божията правда чрез вяра в Иисуса Христа е у всички и върху всички вярващи, защото няма разлика:всички съгрешиха и са лишени от славата Божия“ 22;23/гл.3 Послание на Св.Апостол Павла до Римляни.
Taka, като ги коментираме – няма ли да ни отлъчат и анатемосат? И как ще вземем причастие, ако не можем да се помирим?