Бачкият епископ Ириней: Проблемите в Църквата не са политически, те са богословски и еклисиологични

Ваше преосвещенство, днес в Аман се срещат предстоятелите на редица поместни Православни църкви. Какво се случва там?

Главите на няколко поместни Православни църкви приеха гостоприемната покана на Негово блаженство Йерусалимския патриарх да обсъдят в братски и молитвен дух някои от проблемите, свързани с разделението, което възникна в православния свят. Тяхната цел като архипастири е да потърсят православен път за задружно справяне с трудните обстоятелства, да направят опит за конструктивно решение на противоречията чрез мъдро прилагане на каноничните принципи и пастирската любов.

Говорите за разделение в Православието; смятате ли, че то е свързано с действията на Константинопол?

Всички знаем, че най-сериозните проблеми в това отношение възникнаха като резултат от действията на Вселенската патриаршия, които направиха отношенията ѝ с останалата част от православния свят твърде проблематични. Така че, да, тези теми са в самия център на дискусиите в Аман, въпреки че има и други въпроси, които предстоятелите и техните представители биха могли да обсъдят.

Не всички църкви приеха да участват в срещата в Аман. Ще повлияе ли това отрицателно върху резултативността на срещата?

Разбира се, би било желателно всички поместни църкви да се съберат, за да обсъдят заедно тези проблеми в дух на братство и любов. И все пак, тъй като един от патриарсите декларира, че само той единствен има правото да свика събор на всички църкви и същевременно отказва да свика такъв събор, това очевидно не е възможно. Една такава позиция, разбира се, не е нито канонична, нито традиционна, нито пък реалистична, особено при положение, че тъкмо действията на този патриарх са главният проблем, който се нуждае от обсъждане.

В Аман имаме среща на онези патриарси и представители на Поместните църкви, които са готови да се изправят безстрашно в защита на истината и искат да следват православния път за решаване на проблемите в съборен дух.

Разбира се, тези проблеми няма да получат някакво окончателно решение; това е само начало – едно необходимо начало, за което трябва да бъдем благодарни на Бога.

Говорите за “защита на истината”, но често се чуват твърдения, че разногласията са главно политически, че те засягат сблъсъка между Константинопол и Москва, а не въпроси на вярата и догматите.

И аз съм чувал такива твърдения. Става ми тъжно като виждам колко лесно хората се поддават на изкушението да политизират всеки проблем.

Вярно е, че в началото проблемът с отношенията между Константинополската патриаршия и останалия православен свят започна като юрисдикционно нахлуване на чужда територия и злоупотреба с власт и авторитет, но оттогава той ескалира директно до сферата на догматите – до въпроса за тайнствата и природата на Църквата.

Когато лица без благодатно ръкоположение в Църквата са фалшиво смятани за свещеници и епископи и се осмеляват да вършат светите тайнства, това е фундаментално отрицание на естеството на тези тайнства и особено на тайнството хиротония. Когато хора, които се намират извън Църквата, са лъжливо смятани за част от нея, това е фундаментално отрицание на природата на самата Църква и нейните свещени реалности. Такива са най-тежките проблеми, с които се сблъскваме днес.

Каквито и да са “политическите” въпроси, съпровождащи всичко това, каквито и политически фактори да са въвлечени в поведението на една или друга страна, никой, чиито очи са отворени, не може да отрече, че става дума за богословски и еклисиологичен проблем.

Става дума за истината и по-точно за лъжата, която се предрешава като истина. По тази причина представителите на Църквите и преди всичко техните предстоятели трябва да работят заедно, за да не позволят лъжата да се промъкне необезпокоявана.

Накрая, Ваше преосвещенство, виждате ли нещо символично в това, че срещата става преди началото на Великия пост? Има ли в това някакво послание?

Пръст Божи има във всички добри неща и начинания. Великият пост е време за покаяние и само покаянието е единственият начин за превъзмогване на греха и шанс за сгрешилите да се завърнат към истината и живота в Христа. Това е валидно за всички ни. Всички сме грешни, всички понякога изпадаме в заблуда, съзнателно или несъзнателно, и трябва да се върнем по пътя на покаянието към онова, което е вярно и право. Това е не по-малко валидно и за клириците, епископите и дори патриарсите. Заблудата е заблуда, истината е истина и покаянието е онова, което ни връща към нея. Такова е естеството на нашия живот в Христа.

Да се молим патриарсите и всички други, които са се събрали днес в Аман, да направят с благодатното съдействие на Светия Дух позитивни и мъдри крачки, които биха съдействали пътят на покаянието да се отвори за хората, които в момента сеят несъгласие, така че истинският мир – не мирът на този свят, а мирът на единството в истината, която е Самият Бог – да надделява винаги и навсякъде.

| Orthodox-europe.org

Превод: Андрей Романов