Второто издание на студентската конфереция „Християнските теми в културата и изкуството“ (обзор)
За втора поредна година през юни се проведе Студентската конфереция „Християнските теми в културата и изкуството“. Форумът е инициатива на студентите от Богословския факултет на Софийския университет и в него, освен настоящи студенти, участие взеха магистри по богословие, докторанти и свещеници.
При откриването на Конференцията младите организатори поднесоха благодарности за подкрепата към своите преподавателите от Богословския факултет и специално към Библейската библиотека.
Сред докладите в първата сесия на конференцията бе и темата „Деянията на св. ап. Павел в иконографията“ на Мартин Митов, докторант в Богословския факултет на СУ. „Св. апостоли Петър и Павел са прославени в изобразителното изкуство, защото не е възможно тези два стълба на Църквата, тези върхове на вярата да не бъдат изобразявани нагледно за пример на християнското вярващо съзнание още от най-ранни векове“, подчерта той. Докладът представи сочените за най-древни и най-типични класически паметника с изображения на двамата апостоли – Ватиканския бронзов медальон от II век и саркофагът на Юниус Басус от IV век, които се пазят и до днес в Рим. На медальона апостолите са изобразени заедно, а на саркофага – поотделно в сцени на тяхното залавяне.
Доколко тези образи са автентични, трудно може да се отговори според новозаветния текст, тъй като не се откриват конкретни описания за външния вид на двамата апостоли, уточни Мартин Митов и допълни: „В апокрифа „Деяния на света Текла“, един частнично съхранен като текст паметник от II век, се казва: „Той (Онисифор) видя именно Павел да идва – мъж малък на ръст, с гола глава и криви крака, с благородно държане, със сключени вежди и слабо изпъкнал нос…“. Това описание съвпада с древните изображения на апостола и е много вероятно да е автентично“.
Типичните черти, с които са изобразявани двамата апостоли, се запазват и в последствие се като през Средновековието се допълват с нови типични за тях атрибути: кръст и ключове за свети апостол Петър, и меч за свети апостол Павел, и двамата държат свитъци или книги; понякога апостол Петър е рисуван с изображение на църква на рамо, или тя е между двамата равноапостолни Христови ученици.
Тези атрибути са реални исторически знаци за достойнството и мъченическата им смърт, отбеляза лекторът. Книгата (или свитъците) за апостол Павел символизират четиринайсетте послания, които той е оставил на вярващите като неизчерпаем извор на вярата, а образът на меча се появява след X век и освен знак за мъченическата смърт чрез посичане, символизира и неуморното и най-ревностното проповядване на светия апостол на Божието слово, което Слово е живо и действено и е по-остро от всеки двуостър меч (срвн. Евр. 4:12).
В доклада бяха представени указания за изобразяването на апостолите в различни ерминии, както и стенописи със сцени от мисията на апостолите (описани в книгата Деяния на светите апостоли), изобразени в Зографския манастир на Света гора и в баптистерия, построен до мястото, на което св. ап. Павел е покръстил св. Лидия, край Филипи.
През втората сесия интригуващ доклад представи и Марта Георгиева, посветен на християнските теми в литературните приказки за деца. Тя отбеляза, че пластичността на приказките позволява те да бъдат включвани в много интерпретации и на други различни култури, но факт е, че християнските ценности по отношение на любовта са общовалидни и общочовешки.
Акцент в доклада й бе творчеството на знаменития Ханс Кристиан Андерсен, погледнато от християнска перспектива: „„Великият приказник има произведения с християнски мотиви. Произведения като „Цветята на малката Ида“, „Червените обувки“ учат децата на прошка и покаяние“. По-подробен анализ лекторката посвети на Андерсеновата приказка „Малката русалка“.
„Малката русалка подлага себе си на своебразна метаноя, след която никога не може да бъде себе си – отново русалка. Тя избира пътя на болката като път към човешкия живот и реализация, но за да може да постигне целта си, тя трябва да покаже една безусловна любов… Краят на приказката надхвърля рамката на класическата линия, защото малката русалка не печели любовта на принца, тя губи и трябва да бъде превърната в морска пяна на следващата сутрин. Но тук се разкрива християнският ключ: слънцето изгрява в морето, и тя самата не усеща смъртта, вижда ярките слънчеви лъчи и носещите се над нея стотици прозрачни светли прекрасни същества. Тя чува гласовете им – мелодия, която никое човешко ухо не може да чуе, и усеща, че се издига от пяната, че е спасена, защото в нейното сърце любовта е дълготърпелива, пълна с благост... Надеждата да бъде в Царството Небесно е съвсем обозрима в края на приказката… Тя трябва да предаде на морската вещица като цена за човешката си трансформация собствения си глас, но той е възстановен в небесната сфера. Според проф. Йоханес Н. Франдсен от Центъра „Ханс Кристиан Андерсен“ в Одензе този финал има християнски смисъл като форма на Възкресение.
Своите доклади изнесоха и Десислава Тодорова по темата „Двустранната икона „Иисус Христос Пантократор“ – „Разпятие Христово“, Валентина Василева – „Юдейско крепости – иродиум“, Николинка Климукова – „Акварелна рисунка на Йозеф Обербауер с новата митрополия – (Църквата „Св. Стефан“) в Несебър и Ангелина Петрова – „Нова църква на Пресвета Богородица“ (Nea Theotokos) в Йерусалим”.
Във втората част на конферецията доклади представиха още о. Силвестър Янакиев по темата „Откритието“ на Салвадор Дали и една специфична техника на Тревненската школа“, Надежда Николова – „Християнската символи и традиция в безкрайните декоративни композиции от Симеоновата Кръгла църква в Преслав“, Николина Александрова – „Мета – текст и интертекстуалност в Костенечки дамаскин“ и Велина Андонова – „Въцърквовяване на децата в предучилищна и начална училищна възраст чрез неформалното образование. Или как да влезем в училище, в което не ни искат“.
В края на форума организаторите на конференцията – студентите от Факултетния студентски съвет при Богословски факутет, споделиха радостта си от проявения интерес на участници и слушатели, и полезните дискусии, които се разгоряха след всеки доклад. Надеждата е конференцията да се превърне в традиция, която и за в бъдеще да събира все повече студенти с интерес към християнските изкуства.
