Сбогуване с Патриарха

„Стига ти Моята благодат; защото силата Ми се в немощ напълно проявява. Затова с много по-голяма радост ще се хваля с немощите си, за да се всели в мене силата Христова.“ (II Кор. 12:9)

Милият дядо Неофит. Беше дар. Даде ни се във време, когато изглеждаше невъзможно някой да замести патриарх Максим и да удържи мира в църквата ни.

Помня концерта в зала България за седемдесетгодишния юбилей на брат му, църковния диригент и преподавател Димитър Димитров, който почина неотдавна. Беше във време, когато се подготвяше избор за нов патриарх. От медиите се изливаха потоци злост, политически боричкания, оплюване на Църквата и духовенството, мрак. Помня, че един от популярните православни лидери на мнения беше призовал да се направи журналистическа комисия, която да изследва миналото на кандидатите за патриаршеския „пост“. Атмосферата беше омерзителна. Помня също, че чувствах празнота и безнадеждност. И не само аз.

Течеше празничният концерт. Тогава дядо Неофит беше Русенски митрополит. Поканиха го от сцената импровизирано да поздрави брат си. Той стана от публиката, излезе и скромно запя богородичния химн „Достойно ест“. С такава вглъбеност, простота и любов, че дъхът на цялата зала веднага притихна и се успокои в неговата молитва. Тогава изведнъж видях и разбрах, че има кой… Че има кой да застане начело на Църквата в България. И тревогата изчезна.

Патриарх Неофит понесе кръста си с достойнство и смирение. Осанката му, искрящият, син, по детски радостен и весел поглед постепенно започнаха да отпадат под тежестта на този кръст. Но остана да действа любовта. Да се носи от всяка негова дума, обърната към множеството в храма, да се излива от издигнатите с мъка над приведената фигура ръце, с които благославяше, да се разпознава в тихите стъпки на мъдро и трезво водителство на църквата, изправена пред изпитания, които я разтърсваха отвън и отвътре непрестанно.

Тези изпитания продължават и днес. Политическите събития изостриха ненавистта и противопоставянето в обществото и се разпростряха в църквата. Но патриарх Неофит никога не избра силата на човешките аргументи, а „слабата“ гледна точка на Христос, Който обича всички и не съди, а Сам изтърпява чуждото наказание.

Патриарх Неофит беше силен със смирението да остави Божията сила да действа в неговите немощи. Злобата на деня постепенно проправяше и изглаждаше пътищата си към Църквата. С усилването на гласовете на различни църковни „клики“ в годините намаляваше звука си неговият красив и благ глас. Накрая Патриархът притихна съвсем и остана във физическата немощ, да удържа молитвата. „Понеже, кога съм немощен, тогава съм силен.“ (II Кор. 12:10). А на предните планове настъпиха новите политически говорители; и прокънтяха на кухо силните им, некрасиви гласове.

Днес се прощаваме с Патриарха, и болката се чувства във въздуха. Много хора, които обичаха или не обичаха Църквата, разбираха или не разбираха това, което става в нея и в обществото ни, днес изведнъж се почувстваха осиротели без него. Защото любовта никога не остава безсилна. И дори за тези, които я отхвърлят, тя действа.

По молитвите на Божията майка, на която пееше с толкова синовна любов, Бог да те прости и помилва, Светейши Владико, и да те прослави в лика на Своите светии.

Вечна и блажена памет!

Автор: Илиана Александрова

Източник: Личен профил във Фейсбук