Във Варна се открива Дневен център за зависими младежи
На 16 юли 2010 г. от 11.00 часа, Негово Високопреосвещенство Варненски и Великопреславски Митрополит д-р Кирил с тържествен водосвет ще открие и освети Дневен център и защитено жилище за зависими към психоактивни вещества младежи. Помещението е предоставено от Областната администрация на града на Православния център за духовно обгрижване на наркозависими “Св. благоверен княз Боян-Енравота, Първомъченик Български”, Варна.
Сред поканените гости са Областният управител Данчо Симеонов, Кмета на града Кирил Йорданов, Председателя на Общинския съвет Николай Апостолов, районният кмет, дарители и съмишленици.
Благодарение на тяхната помощ и подкрепа Православният център за духовно обгрижване на наркозависими “Св. благоверен княз Боян-Енравота, Първомъченик Български” вече 7 години осъществява дейност, насочена към преодоляване на зависимостите към психоактивни вещества (ПАВ) сред младежите.
Центърът развива единствената рехабилитационна програма в България, базирана на православната духовност и е единствената рехабилитационна програма на територията на Община Варна.
Православният център за духовно обгрижване на наркозависими е създаден през 2004 г., по инициатива на енориаши и младежи, излекувани наркозависими, с помощта на прот. Георги Фотакиев и с финансовата помощ на манастира "Св. Константин и Елена", Катедрален храм "Успение Богородично" и енориите към храмовете "Св. Пророк Илия", "Св. Димитър", "Св. Атанасий", "Св. Успение Богородично", "Св. Петка", "Св. Николай Мирликийски Чудотворец".
Програмата се реализира в двора на храм "Св. Цар Борис" в квартал „Аспарухово”. Центърът реализира рехабилитационна програма за пълнолетни младежи, зависими към ПАВ с 24 ч. контролирана среда. Програмата е с два модула. В първият модул се извършват следните дейности:
– Мотивиране на зависими към ПАВ за започване на лечение.
– Оказване на подкрепа на семействата на зависимите към ПАВ.
– Групово и индивидуално духовно обгрижване на зависимите към ПАВ (целящо да подтикне младежите към промяна на поведението чрез личностно общение с Бога, чрез възприемане на християнските морални ценности и чрез преосмисляне на досегашния начин на живот). Води се от духовници.
– Трудова терапия (има за цел да се придобият трудови навици от зависимите към ПАВ лица. Ръководи се от трудови терапевти).
– Спортна терапия (има за цел да развие физическата издръжливост на зависимите към ПАВ).
– Обгрижване на родителите и семействата на зависимите към ПАВ лица, което се води от духовници. Целта е да се подкрепят родителите и семействата на зависимите към ПАВ за осъзнаване проблема на децата им и промяна в отношението на родителя към детето.
Вторият модул е насочен към ресоциализацията на зависимите. Изградено е защитено жилище, където зависимите водят сравнително самостоятелен живот. Извършват се следните дейности:
– Оказване на подкрепа за намиране на работа.
– Оказване на подкрепа за продължение на образованието, започване на квалификационни и преквалификациони курсове.
– Оказване на помощ за създаване на нови приятелски връзки.
– Оказване на помощ при решаването на конфликти на работното място.
За период от 7 години тук са намерили подкрепа и помощ 128 зависими към ПАВ младежи и техните семейства. Приблизително около 60-70 от тях са останали чисти, но другите дори и при рецидив все още разпознават Църквата като единственото общество, с което се идентифицират. Тоест, независимо от грешката, която са извършили, те продължават да се борят по единствения възможен начин.
Центърът съществува благодарение на подкрепата на енорията на храм "Св. Цар Борис", с помощта на дарители, Социална асоциация "Св. Андрей", Община Варна и Областната управа.
За 2008 г Община Варна е предоставила 26 000 лв. за нуждите на Центъра. Областната управа е предоставила помещение за защитено жилище.
Не мога да се отърся от смеха и от веселото настроение, което ме обхваща от живота в България и особено от делата, словата и целокупния облик на БПЦ. От опита на човечството, в това число и автентичния опит на българския народ преди неграмотниците и простаците да вземат властта след 1878 година се знае, че най-големия опиат, който прави човека зависим това е способността да се изразяваш писмено и устно в текстово убеждение. От наркотика, от лекарствата, от алкохола и цигарите, т.е. телесната зависимост можеш да се изклекуваш, но от зависимостта на образованието, от религията, от философията, риториката и граматиката не можеш да се излекуваш толкова лесно. Понякога дори не разбираш , че си зависим и си погубваш душата в отвъдното без дори да го разбереш на Земята. Затова високият ценз на БПЦ в миналото и грамотността на чорбаджийското ни съсловие е финансирало хора на словото,на писмеността и на четенето, което е много сериозно усилие.Бог се слави с чудо, с дело по Христа и със слово.
От данните на историята се знае, че религиозното убежедение първо се създава, а после се поддържа и затова съществуват религиозни институции, представяни от хора, за които има неоспорими доказателствени параметри на познанието , че се намират във връзка с Бога и са Божии угодници и избраници и затова след смъртта им или дори още приживе ако правят чудеса, съпътстват ги знамения или имат дарби на предсказание и тълкувание, те стават авторитет на вярата. Днес БПЦ се храни и крепи от убеждението на българите, че е национална иинституция и че християнският морал помага на обществото да живее мирно и спокойно без престъпления. Доколко обаче хората на БПЦ са онези Божии любимци и избраници, за които историята ни е оставила спомен? Какви са дарбите на хората на БПЦ сравнено с дарбите на хората извън Църквата и в светските професии? Каква е грамотността на БПЦ – т.е. положения от Нея труд, сравнено с висшистите у нас и по света? Къде са делата по Христа и къде е човеколюбието на БПЦ?
Възхитен съм от факта, че има отрицателни оценки за моите коментари. Те за мен означават, че българите и особено привържениците на БПЦ не дават пет пари за истината, а когато им я кажеш, почват да плюят срещу теб, както стана с отец Георги от Бухово, който в едно интервю в Уикенд каза, че Левски не може да бъде канонизиран за светец и се мотивира, и веднага след това откриха подписка срещу него без да му дадат право на защита на мнението му. Има някои идоли, кумири, суеверия и световни стихии, чийто анализ и изследване по световни културни норми у нас е табу и един от тези национално-политически идол са действията и бездействията на БПЦ. Очевидно много хора у нас копнеят за времето на комунизма, когато имаше цензура, незнание на чужди езици и ограничения за пътуване и образование в чужбина. Време, когато църковниците у нас се сравняваха със селския пияница и състоянието на грамотността на хората от края на ХІХв. Вече не е така и извън требите и службите има много въпроси към БПЦ.
Много българи не разбират същината на цивилизационния проблем, в който сме изпаднали вследствие на овластяването на неграмотността и простотията, напомпани целево с грандомания, подготвящи българите да станат жертви и машини за убиване чрез философията на образованието им и характера на обществената им пропаганда. Всичко това основано на принципа на мистичната конспирация и на нехристиянски научни постановки за устройството на обществото и мястото на човека в него. Има едно сериозно цивилизационно понятие, което се казва културна интерпретационна среда. Всяко явление, всеки акт и помисъл на човека попада в тази интерпретационна среда и тя им дава смисъл и значение. Зависимостта от тази интерпретационна среда, формирана главно със средствата на писменото и устното слово е много по-опасна от наркотика. Но на БПЦ не и пука за това нещо в България, където интерпретационната среда на явленията след 1878г. изобщо не е християнска, камо ли православна. А може би БПЦ не знае за това?.
Зависимостта на човека произлиза от семейното възпитание, културните граждански ценностти и вида на философията на езика, която общността употребява. Особено зарибителни са ученията основани на чувството на дълг, на историческа признателност и на отдаване на почит на героите. Това зарибяване се е вършело в България преди зарибяването на комунизма и в него активен участник е била БПЦ. Зарибяването на философска и религиозна основа е по-опасно от дрогата и от психотропните вещества, защото няма телесни следи и трябват много знание, опитност и ценз за да разпознаеш зарибяването и зависимостта. Но очевидно митрополит д-р Кирил не е на това ниво. Разбира се връзките му с Москва, бившите ченгета, сега ревностни православни, кадрите на БСП, от които е кметът на Варна и силните бизнесмени компенсират този факт в политическо отношение. Но ми е твръде интересно един критичен анализ на „докторантурата“ на митрополит Кирил в сравнение с докторантурите на протестанти и католици дали ще издържи?
На наркосите не им трябва жилище или помощ,те сами са си виновни.Трябва да си изберем един по-якичък да го изкараме злото от фантазийте си,да му дадем урок и готово,оправен е.След това свещеника може и да му е неудобно да го погледне в очите,важно е да си прощаваме.Наркоманите са страхливци и нещастници не виждам нещо хубаво в тях,още повече,че като спират наркотиците,някой стават супер неадекватни или са способни да пътуват 1000 км. в почивния си ден за да търсят помощ.При такава ситуация,човек или по-точно бивш наркоман може да избърза,да допусне грешка,дори да загуби вътрешния си мир.Но това е живота,добър учител и приятел.
Има ли зависимост от медии?Ако има такава, как се лекува и може ли човек сериозно да пострада?
Има зависимост. И е възможно човек да разхищава и разпилява жизнените си сили, като дере страсти по неща, които нямат никакво отношение към живота му. Така се получава, когато се гледат сериали-сапунки. Някой възрастни хора се притеснявали, че ще умрат, преди края на сериала, който гледат и няма да разберат какво се е случило след това.
Във влака видях една възрастна жена, леля Пепа, така се представи, чиито мъж бе починал и тя сега бе влюбена в турчина от „Листопад“. Засега това я подкрепяше в самотата и, но ако той умре по решение на режисьора, с нея какво ще стане? И тя ще рухне. И това ако не е зависимост.
Наркоман съм бил, не можете да си представите колко е трудно да спреш да взимаш наркотици, като през живота си само това си вършел. Не искам някой да ме обича, както аз го обичам, НЕ ИЗИСКВАМ И НИКОГА НЕ СЪМ ГО МИСЛЕЛ. Не си играйте на душеведи и познавачи. Стига сте позирали как си спасявате душата и колко сте запознати с духовността. Търсех ли помощ? Помогнахте ли ми? Не ви харесах и се започнаха интриги, подигравки, превъзпитание, защо ме правите на луд. Кой не смееше да ме погледне в очите? Омръзна ми, търсех приятелство и съвет. Бях нахален и се извинявам, много съжалявам, ще се оправдая, превъртях, полудях не знаех какво правех. Не можете да си представите за какво става дума. Винаги приятели, винаги твърдят, че са приятели, само дето не ти казват в очите истината, нямате достойнство или аз съм недостоен за вас. Ами не, не, че не съм доволен, никога не съм бил трезвен и да контактувам беше голям ужас, затова се спуквах от спорт, само това знаех и можех, колкото можех.
Мога да наговоря глупости и да ви предизвикам, но смея да твърдя, че не съм толкова зле, колкото мислите. Винаги съм готов да се изоблича, винаги. Правел съм грешки и това съм аз. Защо мислех, че сте секта ли? Нужно ли е да го казвам, продължавайте да позирате как си спасявате душата, и няма да го разберете. Винаги ще се радвам да ме изобличите, по-добре от подигравки или fantasy story. Иначе, като отида във вашата енория и губя душевния си мир, правя глупости и ви нямам доверие. Точно затова пак ще се видим, без лоши чувства от моя страна. Никога не съм си мислел, че съм цвете или пък, че всеки с мен се занимава, какво съм препатил, аз си знам. То и на друго място щеше да е същото–според тамошните обстоятелства, следователно никой ми не виновен. Моля да ми простят тези, които препатиха от мен и всички, които обидих Търсех подкрепа на всяка цена, с тази моя гордост какво очаквате. Простете ми.
Поведение много по- достойно за пости, за разлика от форумните боеве и омърсяване на доброто.
Винаги съм изпитвала любов и жалост към наркоманите. Винаги. Когато са ги наричали боклуци, винаги съм ги защитавала. За мен те са от по-чувствителната част от човечеството, която поради заблуда и подвеждане е изпаднала в ужасяваща и непреодолима зависимост. А тези, които са развратени от родителите си, които плащат греховете им и се самоубиват напук, без да си дават сметка защо го правят, нека знаят, че не са длъжни да вървят по тоя път завинаги.
Обществото, институциите и всичко живо е болно, затова си отмъщава и избива комплекси на техен гръб. Хората, които биха им помогнали, нямат възможност. Остава само едно – Църквата. Но нека знаят,че болестта не е пощадила никого и ако не срещнат необходимото им разбиране и съчувствие да не падат духом. Да приемат, че всички трябва да плащаме грехове. И да обуздаят гордостта си. Да се молят и Бог няма да ги остави.
На всички желаещи да оставят наркотиците препоръчвам този център, въпреки че отношението ми е малко особено. В края на недългия си коментар ще кажа, че совите не са това, което са, макар че совите са си сови. Да знаете, не преследвам лични цели или интереси! На зависимите и обгрижващите ги, желая успех и здраве!
Molia da polucha informatzia za tzentara i da li e vazmojno da go posestavam.
S uvajenie
Adi
Центърът се намира в кв. “Аспарухово” бл.19, вх. А, ап.1.