Денят на тиквите

Вчера празнувахме деня на тиквите. Това е празник на тиквите в парламента, тиквите в правителството, тиквите в президентството и всички тикви в институциите на властта, които толкова мъдро управляват държавата, че тя е станала на надупчена и изгнила бостанска тиква, и тъй отечески, бащински ръководят народа, че той върви към пълно отиквяване. Това е празник на тиквите от политическите партии. Празник на тиквите от бизнеса. Празник на тиквите от медиите. Празник на тиквите от полицията. Празник и на онази полицейска тиква, която уби бежанец на границата; другите ѝ колеги-тикви веднага измислиха, че е стреляла във въздуха и ”куршумът бил рикоширал”. Интересно, откъде е рикоширал – от небесния свод? Сигурно се е ударила в слънцето, месечината? или може би в някоя звезда?

Вярно, някога на този ден в тази страна се празнуваше денят на народните будители. Но това вече отдавна не е актуално. Ден на народните приспивачи – тъй трябва да се нарича този празник днес. Народът спи дълбоко, спи мъртвешки, спи може би последния си летаргичен сън, унасян от приспивните песни на своите грабители и гробари, които го държат на мъртвешко ложе и го натикват бавно и постепенно в гроба вече повече от 20 години. Той вече нищо не иска, за нищо не мечтае, на нищо не се надява – всички, на които той разчиташе и се надяваше, го окрадоха, измамиха, ограбиха, закопаха. Какво? някакви си народни идеали? пориви? вяра? борби? дела? Ами, нищо не е останало вече. Той мечтае само за покой, само за небитие. Бавно го отнасят теченията на историята, държавата му се разпада, децата му се пръскат по всички краища на света. Сън, сън, сън, заспиване и отиквяване – това е съдбата му, тази участ са му приготвили онези, които още приживе си делят неговото наследство.

Кажи ми, кажи, бедний народе,

кой те в таз робска люлка люлее?…

….

А бедният роб търпи и ние

без срам, без укор, броиме време,

откак е в хомот нашата шия,

откак окови влачи народа,

броим и с вяра в туй скотско племе

чакаме и ний ред за свобода!…