Документален филм за храм „Света София“



БЛИЗКИ ТЕМИ:

3 коментара

  1. gaitan vejdu каза:

    То па, кой ли се нуждае от резолюциата ми,
    но нека натъртя отново, щото е безплатно, а аз съм по кьор-софрите, муфтаджия един вид:

    – ОДОБРЯВАМ!

    Авторите некак като да съм чувал имената им, но и да не ги знам,
    щом се вълнуват от КРЪСТНИЦАТА (поводът, причината), на именуването на любимото ми градище в подножията на красавицата Витоша, значи – само са печени!

    Рекох.

  2. simo каза:

    Ако този храм носи името на Св.София, къде са тогава децата и – Вяра Надежда и Любов? Мисля, че преди години някой обясняваше за тази „досадна грешка“с името, но от друга страна какъв по-добър индикатор за повърхностното ни разбиране или по-точно пълното ни неразбиране на това Кой е Премъдростта Божия.

  3. Liturgist каза:

    Мисля, че светици с това име не са съществували. Иначе няма как да си обясним невзрачната утренна служба посветена на тях.
    От V-ти век са построени храмове, които носят името „Св. София“ и всички до един са посветени на Божията Премъдрост. Когато човек притежава тази Премъдрост, той култивира в сърцето си вярата, надеждата и любовта- добродетелите, без които би бил невъзможен живота ни. Затова за мен е неприемлива подобна персонификация- личности, носещи тези имена. Освен това предполагаемата св. София е римлянка. Как ще бъде кръстена с гръцко име /София/ и как ще нарече дъщерите си с имената, на общо взето взето, неустановени добродетели по това време /І-ви век /. Няма и запазени сведения император Адриан да е предприемал гонение против християните, а житията ни уверяват, че въпросните мъченици са живели по време на неговото управление. Според същото житие подбудител на гонението е някой си Антиох- име от близкоизточен произход, което не се среща по това време в Италия, а и по- късно. Един чисто догматически въпрос за второто Лице е намерил приемлив израз в народния култ и е придобил незаслужена гражданственост. Затова смятам, че в този ден трябва да почитаме Божията Премъдрост и /метафорично/ нейните три дъщери, като избягаме от тривиалните мъченически житийни схеми. Само така ще върнем истинския богословски смисъл на празника и ще го отърсим от по- късните неумерени наслоявания…

Споделете в социалните мрежи