Дума: Битката за Кърджали без отец Боян Саръев

В желанието на част от жителите на Кърджали да издигнат за кмет на града кандидатурата на свещ. Боян Саръев, виждам ясен знак за мястото, което той е заел в обществения живот на този източнородопски български град и признание за неговото пастирско служение в този район. Това е още едно „достоен“ за годините, които отец Боян служи на духовната нива; служение, започнало в обособено труден за нашия народ период – време на разпадане на атеистичната система, и за съжаление, бързо запълване на образувалия се духовен вакуум с калните води на нахлулите от „свободния“ свят дух и култура, изразени в множеството секти, в падението на морала и увеличаване на беззаконието в нашето съвременно общество. В такова трудно време на духовна обърканост, отец Боян прие свещенически сан и тръгна по нелекия път на мисионерството и просвещението. Като духовен пастир, той ревностно изпълнява своето служение да бъде стожер и опора за паството си. И ето, всички те днес желаят той да бъде техен освен духовен, и светски водач.
Това желание не е неестествено и неразбираемо за мен. Българската Православна Църква винаги е била вярна на своя народ и докрай е стояла с него във всяко изпитание, което историята му е изпращала. Особено силно това пролича през петвековното турско робство. Българският дух не угасна, защото жива и поддържана беше православната ни вяра. Църквата беше тази, която опази този дух и вяра, и възроди българина за нов живот. Тя е тази, която и днес единствена има ресурса да се бори срещу лукавия дух на времето, в което живеем. И това е така, защото тя не е творение човешко, а Божие, основана от Господ Иисус Христос, Който каза: „Ще съградя църквата Си и портите адови няма да й надделеят“ (Мат. 16/18), и още: „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света“ (Мат. 28:20).
Не бързах да дам своето становище относно кметската кандидатура на свещ. Боян Саръев, защото то трябваше много внимателно да се обмисли. Трябваше да потърся не своята човешка, а Божествената мъдрост, която намираме отразена в Св. Писание, каноните на Св. Православна Църква, светоотеческите писания – фундамента на нашата вяра.
Св.ап. Павел казва: „Никой воин се не заплита в житейски работи.“ (2 Тим. 2:4). Тези негови думи са основание за шесто апостолско правило, което гласи: „Епископ, презвитер или дякон, да не приемат върху себе си мирски грижи.“ Тълкуванието на това правило, направено от канониста Зонара, гласи: „На изброените в правилото лица е забранено да се впущат в мирски работи, защото правилото иска свободно да се занимават с божественото служение и да не си позволяват да се месят в мирски работи и народни размирици.“
Свещеникът е воин Христов и неговото служение не е посветено на осигуряване земното добруване на човека. То е служение на небето; за примирение на падналото в греха човечество с неговия Създател, за връщането на човека в изгубения рай. Истинското отношение към светската власт, полезно и за самата нея, св.ап. Павел изразява като пастирски съвет към ученика му св.ап. Тимотей: „Моля преди всичко да се правят просби, молитви, благодарения за всички човеци, за царе и за всички, които са на власт, за да прекараме тих и мирен живот в пълно благочестие и чистота“ (1 Тим. 2:1-2). Съгласно това всеки свещеник се моли за управляващите, без значение от коя политическа сила са, мъдро и с мисъл за човека да управляват съдбините на народа, който ги е избрал.
В съзвучие с гореспоменатото апостолско правило са: правило 3 на IV Вселенски събор; правило 10 на VII Вселенски събор; правило 11 на двукратния събор; правило 7 на IV Вселенски събор и т.н.
Като архиерей на Българската Православна Църква, която е неизменна част от Св. Православие, аз съм поел кръста на архипастирското служение с обещание, че ще пазя, съблюдавам и изпълнявам правилата на Църквата. Добри са намеренията на подкрепящите отец Боян за кмет, добро е и неговото желание да се раздаде докрай в името на хората, но нека направи това не в кметството, а в храма, там, където Господ го е призовал, следвайки съвета на св.ап. Павел: „Всякой в каквото звание е призван, братя, в него и да остава пред Бога“ (1 Кор. 7:24), изповядвайки и на дело Господнята молитва, в която се казва: „Отче наш… да бъде Твоята воля…“ Съгласно нея, аз също не дръзвам да се противя на Божествената воля, изразена в правилата на Св. Православна Църква и отказвам да дам благословение на отец Боян Саръев за участие в кметските избори в град Кърджали.
Като му благодаря за каноничното съзнание и църковно разбиране, аз отечески молитствам от Бога много още благословени успехи на Божията нива за слава на Бога, за благоденствието на христолюбивия народ и душеспасението на всички нас. Амин!
Какъв по добър коментар от този че първият вестник който пише това смехотворно обръщение е в.ДУМА. НЕГОВИЯТ ВЕСТНИК,ТЯХНИЯТ ВЕСТНИК. Бих дал предложение на т.н. „синод“ да закрият Църковен вестник имат си в.ДУМА.
Мисля, че можеше отец Боян да помоли дядо Николай за среща в Пловдив в св. Митрополия, и насаме да му постави въпроса. Още тогава дядото щеше да му каже становището си, а не да се стига до медийни изяви.
„Трябваше да потърся не своята човешка, а Божествената мъдрост, която намираме отразена в Св. Писание, каноните на Св. Православна Църква, светоотеческите писания – фундамента на нашата вяра.“ винаги съм имал и имам братска любов към дядо Николай, обаче не мога да се стърпя да чувам такива думи, фундамента на нашата вяра е ЛЮБОВТА, а не каноните. Тя е основата на всичко и началото и края. Властта на епископа е власт на ЛЮБОВТА, а не на канона. Да му даде Бог любов да пази църквата от ереси и унищожение!
Никак не съм учуден от решението на Негово Високо Преосвещенство Николай Пловдивски. Има една групичка духовници, сред които и той, които са като ястреби за вярата. Очаквах такова позоваване на каноните. Господ здраве да им дава и на двамата.
Не беше много отдавна времето, когато главата на Кипърската архиепископия – архиепископ Макариос (1914-1977), беше едновременно и президент на Кипър. Да не забравяме, че в най-новата ни история – след 1879 година, – един от първите министър-председатели е бил, и то два пъти, митрополит Климент (Васил Друмев).
Едва ли дядо Николай ще ми отговори, но когато го видях на юбилея на великия български футболист Христо Бонев, да присъства на стадиона с дядо Галактион (заклет левскар), бих го попитал: Дядо Владика, в правилата има едно такова постановление, че епископ се низвергва, когато посещава зрелище. Защо, когато са Ви поканили, понеже не ми се вярва сам да сте отишъл, по своя воля на стадиона, не тропнахте с жезъла и не се противопоставихте? Редно ли е епископ да посещава зрелища? Или може би сте изтълкували по угоден за Вас начин това правило? Демек – мен не ме засяга, това касае посещение, дето жени танцуват на пилон!